Търсене в текстове за 'Шесто чувство'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 ,

Намерени са 3366 резултата от 969 текста в 4 страници с части от думите : 'Шесто чувство'.
На страница 1: 1000 резултата в 317 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Е. ШЕСТО
Е. ШЕСТО
към текста >>

2. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Както е вярно, че еднавъншна сила не ни предписва нормите на нашето действане, също така вярно е, че една такава сила не предава на нещата способността те да събуждат в нас чувството на задоволство, ако ние самите не сторим това.
Той е достатъчен на самия себе си. Той трябва да бъде всичко чрез самия себе си, нищо чрез едно друго същество. Той трябва да черпи всичко от самия себе си; следователно и извора на неговото блаженство. Ние познахме, че не може да става дума за една сила, която да направлява човека, която да определя посоката и съдържанието на неговото съществуване. Ето защо, ако човек трябва да постигне блаженство, това може да стане само чрез самия него. Както е вярно, че еднавъншна сила не ни предписва нормите на нашето действане, също така вярно е, че една такава сила не предава на нещата способността те да събуждат в нас чувството на задоволство, ако ние самите не сторим това. Удоволствие и не удоволствие има за човека само тогава, когато той самият влага първо в предметите способността те да събуждат в него тези чувства. Един Творец, който да определя отвън това, което трябва да ни достави удоволствие или неудоволствие, би ни водил като с ремък за деца.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство.
Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено. Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта. Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство. Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи:
към текста >>

За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас.
За него идеята не е това, което се явява на разума като по-дълбоката основа на дадения свят, когато той е преодолял разположението на повърхността разнообразие, а само един методически принцип, според който разумът подрежда явленията с оглед на техния по-лесен обзор. Ние бихме сгрешили според Кантовия възглед, ако бихме разглеждали нещата като изведими от идеята; според неговото мнение ние можем да подредим нашите опитности само така, като че те произхождат от едно единство. Според Кант ние нямаме никакво предчувствие за основата на нещата, за "вещта в себе си". Нашето знание за нещата съществува само по отношение на самите нас, то е валидно само за нашата индивидуалност. Гьоте не можеше да добие много от този възглед върху света. За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас. В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата. Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
към текста >>

4. 13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Не, тя противоречеше на неговото чувство за един единен възглед за природата.
9. 1798-22. 9. 1874 г./ му бяха извънредно противни. Какво можеше той да предприеме с обяснения, които нарушават всякакъв ред на природата? Банално е, когато така често чуваме фразата, че теорията на повдигането и потъването и т.н. е противоречала на Гьотевата спокойна натура. Не, тя противоречеше на неговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да я включи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях още като за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователността в закономерността на природата. Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.
към текста >>

И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират.
Какво можеше той да предприеме с обяснения, които нарушават всякакъв ред на природата? Банално е, когато така често чуваме фразата, че теорията на повдигането и потъването и т.н. е противоречала на Гьотевата спокойна натура. Не, тя противоречеше на неговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да я включи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях още като за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователността в закономерността на природата. Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест. Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси.
към текста >>

5. 17_б. ВТОРО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите.
Какво чувствате вие тогава, тоягата или нейната енергия? Отговорът може да бъде само един: енергията. Защото тоягата е най-безобидното нещо на света, докато не е засилена. Но ние можем да се ударим също и от една неподвижна тояга! Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата. Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите. Тези изказвания доказват, че Оствалд отделя енергията от областта на света на възприятията, т.е. абстрахира от всичко, което не е енергия. Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие. Пристрастието на Оствалд към естественонаучните навици на съвремието може ясно да се види. И той също, ако би бил запитан, не би могъл да приведе нищо за оправдание на своя метод, освен това, че за него то е един психологически факт на опита, че неговата потребност за причинност е задоволена, когато е превърнал процесите на природата в прояви на енергията.
към текста >>

6. 17_в ТРЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Трябва да наречем връх на липса на мисъл, когато постоянно и постоянно се цитира изречението на Кирххоф като нещо особено важно, без ни най-малкото чувство за това, че постановката на най-простия основен закон на механиката го отрича.
Законите на математиката и на механиката са също така само изрази на първичните явления както законите, които привеждат в една формула други сетивни връзки Когато Г. Кирххоф казва: Задачата на механиката е: "Да опише напълно и по най-простия начин движенията, които стават в природата", той греши. Механиката описва ставащите в природата движения не само по най-простия начин и напълно, а тя търси определени необходими процеси на движение, които се открояват от сбора на ставащите в природата движения и нарича тези необходими процеси на движение основни механически закони. Трябва да наречем връх на липса на мисъл, когато постоянно и постоянно се цитира изречението на Кирххоф като нещо особено важно, без ни най-малкото чувство за това, че постановката на най-простия основен закон на механиката го отрича.
към текста >>

7. 17_з. ОСМО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Здравото в нея е, че тя е имала едно чувство за това, че понятията и идеите не са само продукти на мозъка, които човешкият дух измисля, за да разбере действителните неща, но че те имат нещо общо с нещата даже повече отколкото материята и силата.
За тези духове понятията и идеите са продукт на човешкия мозък и нищо повече. Още схоластиците са знаели, как стои въпросът с тези неща. Обаче схоластиката се презира от модерната наука. Тя е презирана, но не е позната. Преди всичко не се знае, кое в схоластиката е здраво и кое болно. Здравото в нея е, че тя е имала едно чувство за това, че понятията и идеите не са само продукти на мозъка, които човешкият дух измисля, за да разбере действителните неща, но че те имат нещо общо с нещата даже повече отколкото материята и силата. Здравото чувство на схоластиците е едно наследство от великите перспективи на светогледите на Платон и Аристотел. Болно в схоластиката е смесването на това чувство с представите, които са се вмъкнали в средновековното развитие на Християнството. Това развитие намира източника на всичко духовно, следователно също и на понятията и идеите, в непознаваемия, понеже намиращ се вън от света Бог. То има нужда да вярва в нещо което не е от този свят. Обаче едно здраво човешко мислене се придържа към този свят.
към текста >>

Здравото чувство на схоластиците е едно наследство от великите перспективи на светогледите на Платон и Аристотел.
Още схоластиците са знаели, как стои въпросът с тези неща. Обаче схоластиката се презира от модерната наука. Тя е презирана, но не е позната. Преди всичко не се знае, кое в схоластиката е здраво и кое болно. Здравото в нея е, че тя е имала едно чувство за това, че понятията и идеите не са само продукти на мозъка, които човешкият дух измисля, за да разбере действителните неща, но че те имат нещо общо с нещата даже повече отколкото материята и силата. Здравото чувство на схоластиците е едно наследство от великите перспективи на светогледите на Платон и Аристотел. Болно в схоластиката е смесването на това чувство с представите, които са се вмъкнали в средновековното развитие на Християнството. Това развитие намира източника на всичко духовно, следователно също и на понятията и идеите, в непознаваемия, понеже намиращ се вън от света Бог. То има нужда да вярва в нещо което не е от този свят. Обаче едно здраво човешко мислене се придържа към този свят. То не иска да знае за никакъв друг свят.
към текста >>

Болно в схоластиката е смесването на това чувство с представите, които са се вмъкнали в средновековното развитие на Християнството.
Обаче схоластиката се презира от модерната наука. Тя е презирана, но не е позната. Преди всичко не се знае, кое в схоластиката е здраво и кое болно. Здравото в нея е, че тя е имала едно чувство за това, че понятията и идеите не са само продукти на мозъка, които човешкият дух измисля, за да разбере действителните неща, но че те имат нещо общо с нещата даже повече отколкото материята и силата. Здравото чувство на схоластиците е едно наследство от великите перспективи на светогледите на Платон и Аристотел. Болно в схоластиката е смесването на това чувство с представите, които са се вмъкнали в средновековното развитие на Християнството. Това развитие намира източника на всичко духовно, следователно също и на понятията и идеите, в непознаваемия, понеже намиращ се вън от света Бог. То има нужда да вярва в нещо което не е от този свят. Обаче едно здраво човешко мислене се придържа към този свят. То не иска да знае за никакъв друг свят. Но то одухотворява същевременно този свят.
към текста >>

8. 17_и. ДЕВЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Хората изгубиха чувството за действителността на понятията и идеите. С
В течение на столетията християнските представи станаха по-действени отколкото смътните чувства, които бяха наследени от гръцката древност. Хората изгубиха чувството за действителността на понятията и идеите. С
към текста >>

9. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Нещо възвисяващо има в чувството, което възниква при всяка Гьотева мисъл: Тук говори някой, който същевременно изразява в идеи, подкрепена чрез чувството.
Но когато в духа на един истински художник освен съвършените образи на нещата се изразяват също и двигателните сили на природата във формата на мисли, тогава пред нашия поглед застава особено ясно общият извор на философията и изкуството. Гьоте е един такъв художник. Той ни разкрива същите тайни във формата на едно произведение на изкуството във формата на мисълта. Това, на което дава форма в своите съчинения, той ги изказва в своите студии върху естествената наука и върху изкуствознанието и в своите "Сентенции в проза". Дълбокото задоволство, което блика от тези студии и сентенции, има своята причина в това, че виждаме съзвучието между изкуството и познанието осъществено в една личност. Нещо възвисяващо има в чувството, което възниква при всяка Гьотева мисъл: Тук говори някой, който същевременно изразява в идеи, подкрепена чрез чувството. Това, което произхожда от най-висшите потребности на една личност, трябва да си принадлежи вътрешно. Гьотевите мъдри учения отговарят на въпроса: Каква философия е съобразна на едно истинско изкуство? Аз се опитвам да обрисувам свързано тази философия родена от духа на един истински художник.
към текста >>

се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него.
се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него. Ето защо Гьоте счита като грешка, когато природоизследователят иска да проникне във вътрешността на природата чрез инструменти и обективни опити, защото "В самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-великият и най-точен физически апарат, който може да съществува и това е най-голямото нещастие на по-новата физика, че тя някакси отделя експериментите от човека и иска да познае природата само в това, което изкуствени инструменти показват и чрез това иска да разграничи и докаже това, което тя произвежда." "Но в замяна на това човекът стои така високо, че това, което иначе е неизобразимо, се изобразява в него. Какво е една струна и всяко нейно механическо деление спрямо ухото на музиканта? Можем даже да кажем, какво са елементарните явления на природата спрямо човека, който трябва първо да ги обуздае и да ги измени, за да може някакси да си ги асимилира*/*"Сентенции в проза, цит. на др. място стр.351/?
към текста >>

10. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче в изследването, което е възбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да се потопи човек с Аза в един свят, който може да носи по задоволителен начин съществуването.
Но че в "себесъзнателната душа" трябва да се търси изворът, от който трябва да се черпи познанието, за да се добие светлина и върху извъндушевния свят, това мнозина предчувстват. И почти всички са овладени от въпроса: Как стига себесъзнателната душа дотам, да счита това, което изживява в себе си, като откровение на една истинска действителност? Всекидневният сетивен живот се е превърнал в "илюзия" затова, защото в течение на философското развитие себесъзнателният Аз се е намерил все повече изолиран в самия себе си със своите вътрешни изживявания. Той е стигнал дотам, да вижда даже във възприятията на сетивата само вътрешни изживявания, които в самите себе си не издават никаква сила, чрез която би искала да им се гарантира съществуване и трайност в действителността. Чувствува се, колко много зависи от това, да се намери в себесъзнателния Аз една опорна точка за познанието. Обаче в изследването, което е възбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да се потопи човек с Аза в един свят, който може да носи по задоволителен начин съществуването.
към текста >>

11. 01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Никъде в по-ново време аз не намерих онази вътрешна сигурност, хармонична завършеност и онова чувство за истината, за действителността по отношение на света, който Гьоте беше проявил.
Тази теория на познанието в Гьотевия светоглед бе написана от мене в средата на 80-те години на миналото столетие. Тогава в душата ми живееха две мисловни дейности. Едната се беше насочила към творчеството на Гьоте и се стремеше да изгради възгледа за света и живота, който се изявява като двигателна сила в това творчество. Аз имах впечатлението, че във всичко, което Гьоте беше дал на света със своето творчество, със своето изследване и със своя живот, царуваше пълното и чисто човешко естество. Никъде в по-ново време аз не намерих онази вътрешна сигурност, хармонична завършеност и онова чувство за истината, за действителността по отношение на света, който Гьоте беше проявил. От тези мисли трябваше да бликне също и признанието на факта, че също и начинът, по който Гьоте се отнасяше към познанието, произлизаше от същността на човека и света.
към текста >>

Този ход на мислите ме изведе над тогавашните теоретици на познанието, чието остроумие и научно чувство на отговорност аз напълно признавах.
Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на атомите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси. Чрез поведението на познаващия човек се ражда илюзията, като че мислите за нещата са вътре в човека, докато в действителност те царуват в самите неща. Човекът има нужда да ги отдели от нещата в едно илюзорно изживяване; в истинското изживяване на нещата той отново ги възвръща на нещата. Тогава развитието на света трябва да се разбира така, че не духовното, което съществуваше по-рано, от което по-късно се развива духовното естество на човека, има наред със себе си и вън от себе си нещо духовно. По-късната одухотворена сетивност, в която се явява човекът, се явява тогава благодарение на това, че духовния прадед на човека се съединява с несъвършените не духовни форми и, преобразявайки ги, се явява после в една достъпна за сетивата форма. Този ход на мислите ме изведе над тогавашните теоретици на познанието, чието остроумие и научно чувство на отговорност аз напълно признавах. Той ме доведе до Гьоте.
към текста >>

12. 03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА GA_2 Светогледа Гьоте

Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”.
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски. Едва ли някога философията се е радвала на по-малко обич както днес. Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард фон Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите. Никой освен тях не се интересуват от тези трудове. Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”. За тази липса на интерес към философията може да носи вина само посоченото от нас обстоятелство, защото срещу тази липса на интерес стои винаги една все по-нарастваща нужда от един задоволителен възглед за света и за живота. Това, което за така продължителното време беше един пълен заместител; религиозните догми, то все повече изгубва от своята убедителна сила.
към текста >>

Но те не показват нищо по-нататък, освен че имат едно чувство за положението, че е неуместно да преминат просто над убежденията на тези класици към дневния ред.
Нашата централна наука, онази наука, която трябва да разреши за нас същинската загадка на света, не трябва да прави никакво изключение по отношение на другите клонове на духовния живот. Тя трябва да търси своите източници там, където са ги намерили тези последните. Тя трябва не само да се обясни с нашите класици; тя трябва да търси при тях също и семената за своето развитие; тя трябва да бъде пронизана от полъха на същото течение както останалата наша култура. Това е една необходимост, която се крие в самата природа на нещата. На нея също трябва да се припише, че са станали споменатите вече по-горе обяснения на модерните изследователи с класиците. Но те не показват нищо по-нататък, освен че имат едно чувство за положението, че е неуместно да преминат просто над убежденията на тези класици към дневния ред. Те показват също, че не са стигнали до едно действително по-нататъшно развитие на техните възгледи. За това говори начинът, по който се пристъпва към Лесинг, Хердер, Гьоте, Шилер. Въпреки цялото превъзходство на много от съчиненията принадлежащи към тази категория, трябва да кажем за всичко, почти всичко, което е било написано върху научните трудове на Гьоте и на Шилер, че то не се е развило органически от техните възгледи, а се е поставило впоследствие във връзка с тях. Никой факт не може да подчертае повече това, освен този, че и най-противоположните научни направления са видели в Гьоте духа, който е "предчувствал" техните възгледи. Възгледи за света, които нямат нищо общо помежду си, сочат с привидно същото право към Гьоте, когато почувстват нуждата да видят своето становище признато на върховете на човечеството.
към текста >>

Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни принципи.
Това е една пълно непознаване на природата на Гьоте. Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек". Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте. В неговата личност не липсваше нито един елемент, който да не принадлежи на най-висшия израз на всеобщо човешкото. А всички тези елементи се съединяваха в него в една цялост, която действа като такава. Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни принципи. Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си философски заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука. Но той ще трябва да изходи от Гьоте, а не да пристъпи към него с един завършен възглед. Духовните сили на Гьоте действат винаги по начин, който е съобразен с най-строгата философия, макар и той да не е оставил никакво систематично цяло на тази философия.
към текста >>

Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си философски заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука.
Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек". Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте. В неговата личност не липсваше нито един елемент, който да не принадлежи на най-висшия израз на всеобщо човешкото. А всички тези елементи се съединяваха в него в една цялост, която действа като такава. Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни принципи. Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си философски заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука. Но той ще трябва да изходи от Гьоте, а не да пристъпи към него с един завършен възглед. Духовните сили на Гьоте действат винаги по начин, който е съобразен с най-строгата философия, макар и той да не е оставил никакво систематично цяло на тази философия.
към текста >>

Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби.
Други пък имат стремеж да възприемат навсякъде тайнствения, мистичния елемент на външния свят; те стават последователи на мистицизма. Всяка една грешка се ражда от това, че един такъв начин на мислене, който е напълно валиден за даден род обекти, се обявява за всемирен. Така се обясняват споровете между многото светогледи. Ако сега едно такова едностранчиво схващане застане срещу Гьотевото, което е неограничено, понеже не взема всеобщо начина на разглеждане нещата на духа на разглеждащия, а от природата на разглежданото нещо, тогава понятно е, защото се вкопчва за онези мисловни елементи на същото, които са съобразени с неговото. Именно в посочения смисъл възгледът на Гьоте за света включва в себе си много направления на мисълта, а не може да бъде проникнат от нито едно едностранчиво схващане. Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби. Макар и Гьоте да е бил далече от това, да си представи в една ясна форма на понятия това, което философското чувство му доставяше, както Шилер е бил способен на това, все пак както и у Шилера то е един фактор, който съдейства в неговото художествено творчество. Поетическите творения на Гьоте и на Шилер са немислими без стоящ на тяхната основа светоглед. При това у Шелера се касае повече на неговите оформени принципи, а у Гьоте за начина как той разглежда нещата. Но че най-великите поети на нашия народ не можаха да минат без философския елемент на върха на тяхното творчество, това свидетелства повече отколкото всичко друго за факта, че този философски елемент е един необходим член в историята на развитието на човечеството. Именно опирайки се на Гьоте и на Шилер ще не бъде възможно да откъснем нашата централна наука от нейната катедрена самотност и да я включим в останалото развитие на културата.
към текста >>

Макар и Гьоте да е бил далече от това, да си представи в една ясна форма на понятия това, което философското чувство му доставяше, както Шилер е бил способен на това, все пак както и у Шилера то е един фактор, който съдейства в неговото художествено творчество.
Всяка една грешка се ражда от това, че един такъв начин на мислене, който е напълно валиден за даден род обекти, се обявява за всемирен. Така се обясняват споровете между многото светогледи. Ако сега едно такова едностранчиво схващане застане срещу Гьотевото, което е неограничено, понеже не взема всеобщо начина на разглеждане нещата на духа на разглеждащия, а от природата на разглежданото нещо, тогава понятно е, защото се вкопчва за онези мисловни елементи на същото, които са съобразени с неговото. Именно в посочения смисъл възгледът на Гьоте за света включва в себе си много направления на мисълта, а не може да бъде проникнат от нито едно едностранчиво схващане. Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби. Макар и Гьоте да е бил далече от това, да си представи в една ясна форма на понятия това, което философското чувство му доставяше, както Шилер е бил способен на това, все пак както и у Шилера то е един фактор, който съдейства в неговото художествено творчество. Поетическите творения на Гьоте и на Шилер са немислими без стоящ на тяхната основа светоглед. При това у Шелера се касае повече на неговите оформени принципи, а у Гьоте за начина как той разглежда нещата. Но че най-великите поети на нашия народ не можаха да минат без философския елемент на върха на тяхното творчество, това свидетелства повече отколкото всичко друго за факта, че този философски елемент е един необходим член в историята на развитието на човечеството. Именно опирайки се на Гьоте и на Шилер ще не бъде възможно да откъснем нашата централна наука от нейната катедрена самотност и да я включим в останалото развитие на културата. Научните убеждения на нашите класици са свързани с хиляди нишки за другите техни стремежи, те са такива, каквито ги изисква културната епоха, която ги е създала.
към текста >>

13. 04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ GA_2 Светогледа Гьоте

Едно чувство ми се натрапва също така както и едно светлинно впечатление.
Не така ясно стои въпросът с нашия вътрешен живот. Обаче едно по-точно разсъждение ще направи тук да изчезне всяко съмнение, че и нашите вътрешни състояния влизат в хоризонта на нашето съзнание както и нещата и фактите на външния свят. Едно чувство ми се натрапва също така както и едно светлинно впечатление. Че аз го поставям в най-близка връзка с моята собствена личност, това не е от значение тук. Ние трябва да отидем още по-далеч. Още щом пристъпим към изучаването на нашето мислене, ние го поставяме срещу нас, ние си представяме неговата първа форма като идваща от нещо непознато нам. Това не може да бъде иначе. Нашето мислене, особено когато обгръщаме с поглед неговата форма като индивидуална дейност сред нашето съзнание, е наблюдение, разглеждане, т.е.
към текста >>

14. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството.
Оттук произхожда и раздвоението което науката обгръща само с ума изпада по отношение на човешкото сърце. Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството. На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования. Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо. Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността. Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума.
към текста >>

15. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип. Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието. Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието. А този е действително случаят при типа.
към текста >>

16. 08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Обаче тук неговото чувство се вълнува от онези предмети, които го одушевява този идеал за дела и т.н.
За типа е съществено, че като нещо общо той стои срещу своите отделни форми. Но не е така с понятието за човешкия индивид. Тук общото е непосредствено действащо в отделното същество, само че тази дейност се проявява по различен начин, според обектите, върху които тя се насочва. Типът се проявява в отделните форми и в тези отделни форми той влиза във взаимодействие с външния свят. Човешкият дух има само една форма. Обаче тук неговото чувство се вълнува от онези предмети, които го одушевява този идеал за дела и т.н. Това не е една особена форма на човешкия дух; това е винаги цялостният човек, с когото имаме работа. Ние трябва да отделим този цялостен човек от неговата окръжаваща среда, ако искаме да го схванем. Ако искаме да стигнем до типа, ние трябва да се издигнем от отделната форма до първичната форма; ако искаме да стигнем до духа, ние трябва да се абстрахираме от израженията, чрез които той се проявява, от специалните дела, които той извършва, и да разгледаме по себе си и за себе си. Трябва да го подслушваме, как той въобще действа, а не как е действал в този или онзи случай. При типа трябва да освободим общата форма от отделните форми чрез сравнения; в психологията трябва просто да освободим отделната форма от окръжаващата среда.
към текста >>

17. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи. И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
към текста >>

18. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет.
Изхождайки от тези положения искаме да определим по-точно понятието за наивното. Във всяка деятелност, която извършваме, се вземат под внимание две неща: самата деятелност и познанието на нейните закономерности. Ние можем всецяло да се потопим в първата, без да питаме за втората. В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет. Него ние наричаме наивен. Обаче съществува особен род самонаблюдение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши. Такъв род самонаблюдение ще наречем критическо. Смятаме, че по този начин изразихме по-добре смисъла на това понятие, както то с по-малко или повече ясно съзнание е добило право на гражданство във философията от времето на Кант. Съобразно с това, критическото обмисляне се явява като противоположност на наивността.
към текста >>

19. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Да добие знание за тези първични положения, в това се състои задачата на едно съвършено ново чувство.
Този, който може това, стои за него на по-висока степен на знанието отколкото онзи, който вижда само построението, готово битие. Който наблюдава само света на обектите, той не познава, че "Азът" още само ги създава. Обаче който наблюдава "Аза" в неговия акт на построението, той вижда основанието на готовия образ на света; той знае, благодарение на какво възниква този образ; за него той се явява като следствие, за което му са дадени предпоставки. Обикновеното съзнание вижда само това, което е положено, което така или иначе е определено. На него му липсва разбирането на първичните положения, на основите: защо е положено именно така, а не иначе. Да добие знание за тези първични положения, в това се състои задачата на едно съвършено ново чувство. Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува". Или: "Сега е ясно определен светът на новото сетиво и чрез него самото това сетиво; той е виждане на първичните положения, на която се основава съждението: нещо е; основание на битието, което именно поради това, че е такова, не само е, но е битието"/2/.
към текста >>

20. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Мисълта и тук е родител на чувството.
Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума. От това и любовта не прави изключение. Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество. И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството. Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество. В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов. Той не е сторил нищо друго, освен че си е създал представа за това, което стотици други не подозират.
към текста >>

21. 04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА GA_4 Философия на свободата

Но ние никога не губим чувството, че все пак спадаме към света, че съществува връзка, която ни съединява, че сме същност не извън, а вътре в универсума.
Тази разделителна стена между себе си и света издигаме в момента, когато у нас се пробуди съзнанието. Но ние никога не губим чувството, че все пак спадаме към света, че съществува връзка, която ни съединява, че сме същност не извън, а вътре в универсума.
към текста >>

Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността.
Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността. И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството. Историята на духовния живот е едно непрестанно търсене на единството между нас и света. Религията, изкуството и науката в еднаква степен преследват тази цел. В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят.
към текста >>

22. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Когато изпитваме например чувство на наслада, то също се подклаждало от някакъв предмет, при което аз несъмнено съм наблюдавал този предмет, но не и чувството на наслада.
Някой би могъл да възрази, че отбелязаното от мен тук за мисленето е валидно също така за чувстването и за останалите духовни дейности. Когато изпитваме например чувство на наслада, то също се подклаждало от някакъв предмет, при което аз несъмнено съм наблюдавал този предмет, но не и чувството на наслада. Това възражение обаче почива на една заблуда. Насладата съвсем не стои в същото отношение към своя предмет, както понятието, което се създава от мисленето. На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е плод на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както например промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него. За наблюдението насладата е дадена по съвсем същия начин, както предизвикващият я процес. По отношение на понятието това не е валидно.
към текста >>

Аз мога да попитам защо определен процес поражда у мен чувството на наслада?
Това възражение обаче почива на една заблуда. Насладата съвсем не стои в същото отношение към своя предмет, както понятието, което се създава от мисленето. На мен ми е пределно ясно, че понятието за нещо е плод на моя дейност, докато насладата у мен се поражда от някакъв предмет по подобен начин, както например промяната, предизвикана в един предмет от падащ камък, който се стоварва върху него. За наблюдението насладата е дадена по съвсем същия начин, както предизвикващият я процес. По отношение на понятието това не е валидно. Аз мога да попитам защо определен процес поражда у мен чувството на наслада? Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл. При размишлението над даден процес съвсем не се касае за някакво въздействие върху мен. Аз не мога да узная нищо за себе си от това, че познавам съответните понятия за наблюдаваната от мен промяна, предизвиквана от хвърлен към стъклото на прозорец камък. Затова пък безспорно узнавам нещо за моята личност, ако познавам чувството, което определен процес събужда у мен.
към текста >>

Затова пък безспорно узнавам нещо за моята личност, ако познавам чувството, което определен процес събужда у мен.
Аз мога да попитам защо определен процес поражда у мен чувството на наслада? Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл. При размишлението над даден процес съвсем не се касае за някакво въздействие върху мен. Аз не мога да узная нищо за себе си от това, че познавам съответните понятия за наблюдаваната от мен промяна, предизвиквана от хвърлен към стъклото на прозорец камък. Затова пък безспорно узнавам нещо за моята личност, ако познавам чувството, което определен процес събужда у мен. Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е роза, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само розата, но и самия себе си с моето отношение към розата.
към текста >>

Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е роза, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само розата, но и самия себе си с моето отношение към розата.
Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл. При размишлението над даден процес съвсем не се касае за някакво въздействие върху мен. Аз не мога да узная нищо за себе си от това, че познавам съответните понятия за наблюдаваната от мен промяна, предизвиквана от хвърлен към стъклото на прозорец камък. Затова пък безспорно узнавам нещо за моята личност, ако познавам чувството, което определен процес събужда у мен. Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е роза, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само розата, но и самия себе си с моето отношение към розата.
към текста >>

Чувството за наличие на такава опорна точка дава повод на основателя на по-новата философия Рене Декарт да базира цялото човешко знание на тезата: Мисля, следователно съществувам.
Чувството за наличие на такава опорна точка дава повод на основателя на по-новата философия Рене Декарт да базира цялото човешко знание на тезата: Мисля, следователно съществувам. Всяко друго събитие, всички останали неща съществуват извън мен, аз не зная дали съществуват като истина, или като измама и сън. Само едно зная с безусловна сигурност, защото аз самият го довеждам до неговото сигурно съществуване: моето мислене. Дори неговото наличие да има друг произход, дори то да идва от Бога или от някъде другаде, аз съм уверен, че то съществува в смисъла, в който аз лично го произвеждам. Декарт едва ли е имал основание да влага някакъв друг смисъл в своята теза. Могъл е да твърди единствено, че в рамките на съдържанието на света аз се схващам в мисленето си, като в своя собствена от самото си начало дейност.
към текста >>

23. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл.
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за възприятие. Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл. С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие. А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем възприятие.
към текста >>

С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие.
Не избирам термина усещане, понеже във физиологията той има определено значение, което е по-тясно от това на моето понятие за възприятие. Едно чувство в самия себе си бих могъл да означа като възприятие, но не и като усещане във физиологичния смисъл. С чувството си също се запознавам чрез това, че за мен то става възприятие. А начинът, по който чрез наблюдение се запознаваме с нашето мислене, е такъв, че при първата му поява за нашето съзнание него също можем да наречем възприятие.
към текста >>

24. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

Израз на това индивидуално отношение е чувството, изявяващо се като удоволствие или неудоволствие.
Ние обаче не се задоволяваме с това, посредством мисленето да отнасяме възприятието към понятието, ами го отнасяме и към нашата особена субективност, към нашия индивидуален Аз. Израз на това индивидуално отношение е чувството, изявяващо се като удоволствие или неудоволствие. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност, за която вече споменахме. Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
към текста >>

За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като възприятие на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
Би могло да се изпита изкушение в емоционалния живот да се вижда един елемент, който е по-наситен с действителност, отколкото мисловното съзерцание на света. На това трябва да се отговори, че този емоционален живот все пак има по-богато значение именно само за мен като индивид. За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като възприятие на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
към текста >>

Чувството е средството, чрез което понятията тепърва придобиват конкретен живот.
Чувството е средството, чрез което понятията тепърва придобиват конкретен живот.
към текста >>

25. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н.
Съдържание за хипотетичния всемирен принцип е възможно да се получи само чрез заемането му от света на опита - и човек се заблуждава относно този факт. Иначе принципът остава едно понятие без съдържание - някакво непонятие, което има само формата на понятие. При това положение дуалистичният мислител обикновено твърди, че съдържанието на това понятие било недостъпно за нашето познание и че сме можели да знаем единствено за съществуването на такова съдържание, а не какво съществува. В двата случая преодоляването на дуализма е невъзможно. Дори в понятието „нещо само за себе си" да се внесат няколко абстрактни елемента от света на опита, пак няма да е възможно богатият конкретен живот на опита да бъде възведен към няколко свойства, които самите са заети изцяло от възприятието. Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н. атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат. По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление. От богатия свят на възприятията са отделени положението и движението. Те биват пренесени върху мнимия свят на атомите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
към текста >>

26. 10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА GA_4 Философия на свободата

Ние отнасяме възприятията към себе си не само идейно, не само чрез понятието, но и - както видяхме - чрез чувството.
Но условието не е налице. Ние отнасяме възприятията към себе си не само идейно, не само чрез понятието, но и - както видяхме - чрез чувството. Следователно ние не сме същества с чисто понятийно жизнено съдържание. В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност.
към текста >>

От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна.
Но условието не е налице. Ние отнасяме възприятията към себе си не само идейно, не само чрез понятието, но и - както видяхме - чрез чувството. Следователно ние не сме същества с чисто понятийно жизнено съдържание. В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе.
към текста >>

Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност.
Ние отнасяме възприятията към себе си не само идейно, не само чрез понятието, но и - както видяхме - чрез чувството. Следователно ние не сме същества с чисто понятийно жизнено съдържание. В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството.
към текста >>

Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност.
Следователно ние не сме същества с чисто понятийно жизнено съдържание. В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено.
към текста >>

За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята.
В емоционалния живот наивният реалист дори вижда един по-реален живот на личността, отколкото в чисто идейния елемент на знанието. И от своя гледна точка той е напълно прав, когато си представя нещата по този начин. От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено. Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо.
към текста >>

Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството.
Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено. Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо. За него взаимовръзката на света ще му е станала понятна едва тогава, когато я е поел в своето чувстване. В средство към познанието той се стреми да превърне не знаенето, а чувстването. Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо сравнимо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност.
към текста >>

Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо сравнимо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност.
Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено. Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо. За него взаимовръзката на света ще му е станала понятна едва тогава, когато я е поел в своето чувстване. В средство към познанието той се стреми да превърне не знаенето, а чувстването. Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо сравнимо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност. Той се опитва със собственото си себе да проникне целия свят. Онова, което описаният тук монизъм се старае да обхване в понятието, философът на чувството се стреми да го постигне с чувството и смята това свое съприкосновение с обектите за по-непосредствено.
към текста >>

Онова, което описаният тук монизъм се старае да обхване в понятието, философът на чувството се стреми да го постигне с чувството и смята това свое съприкосновение с обектите за по-непосредствено.
Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо. За него взаимовръзката на света ще му е станала понятна едва тогава, когато я е поел в своето чувстване. В средство към познанието той се стреми да превърне не знаенето, а чувстването. Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо сравнимо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност. Той се опитва със собственото си себе да проникне целия свят. Онова, което описаният тук монизъм се старае да обхване в понятието, философът на чувството се стреми да го постигне с чувството и смята това свое съприкосновение с обектите за по-непосредствено.
към текста >>

Характеризираното по този начин направление, а именно философията на чувството, често бива означавано като мистика.
Характеризираното по този начин направление, а именно философията на чувството, често бива означавано като мистика. Грешката на един изграден само върху чувството мистичен възглед се състои в това, че той иска знанието да бъде изживяно, тоест във всемирно той иска да издигне нещо индивидуално - чувството.
към текста >>

Грешката на един изграден само върху чувството мистичен възглед се състои в това, че той иска знанието да бъде изживяно, тоест във всемирно той иска да издигне нещо индивидуално - чувството.
Характеризираното по този начин направление, а именно философията на чувството, често бива означавано като мистика. Грешката на един изграден само върху чувството мистичен възглед се състои в това, че той иска знанието да бъде изживяно, тоест във всемирно той иска да издигне нещо индивидуално - чувството.
към текста >>

При чувството той изживява едно отнасяне на обектите към своя субект; при волята се извършва обратното: При желаенето ние също имаме работа с едно възприятие, а именно с това на индивидуалното отнасяне на нашия субект към обективните неща.
Има и още една изява на човешката личност. Чрез своето мислене Азът участва в общия всемирен живот; чрез мисленето той чисто идейно (понятийно) отнася възприятията към себе си, и себе си към възприятията. При чувството той изживява едно отнасяне на обектите към своя субект; при волята се извършва обратното: При желаенето ние също имаме работа с едно възприятие, а именно с това на индивидуалното отнасяне на нашия субект към обективните неща. Онова, което при желаенето не е чисто идеен фактор, е също така само обект на възприемането, както и при което и да е нещо от външния свят.
към текста >>

Волята става всемирен принцип, както чувството става принцип на познанието в мистиката на чувството.
За един такъв възглед, извършваното от Аза чрез неговата воля представлява непосредствено изживяван процес. Застъпникът на тази философия смята, че във волята действително е доловил една част от всемирния процес. Според него, докато другите процеси може да проследява само чрез възприемане отвън, в своята воля той съвсем непосредствено изживява един реален процес. За него формата на битие, в която волята му се явява в рамките на неговото себе, се превръща в реален принцип на действителността. Неговото собствено желаене му изглежда като частен случай от общия всемирен процес, а последният от своя страна - като всеобща воля. Волята става всемирен принцип, както чувството става принцип на познанието в мистиката на чувството. Този възглед представлява философия на волята (телизъм). Чрез него онова, което може ла се изживее само индивидуално, бива превръщано в конституиращ фактор на света.
към текста >>

Нито мистиката на чувството, нито философията на волята може да бъде наречена наука.
Нито мистиката на чувството, нито философията на волята може да бъде наречена наука. Защото и двете твърдят, че понятийното проникване на света не може да ги удовлетвори. Редом с идейният принцип на битието те постулират и един реален принцип. В това имат известно право. Но доколкото за така наречените реални принципи ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване. Понеже при тези светогледи еманациите на единия източник - изживяванията - не могат да бъдат приети пряко в еманациите на другия - мисленето, двата начина на познание - възприемане и мислене - остават да съществуват успоредно без по-висше опосредствуване.
към текста >>

Но доколкото за така наречените реални принципи ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване.
Нито мистиката на чувството, нито философията на волята може да бъде наречена наука. Защото и двете твърдят, че понятийното проникване на света не може да ги удовлетвори. Редом с идейният принцип на битието те постулират и един реален принцип. В това имат известно право. Но доколкото за така наречените реални принципи ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване. Понеже при тези светогледи еманациите на единия източник - изживяванията - не могат да бъдат приети пряко в еманациите на другия - мисленето, двата начина на познание - възприемане и мислене - остават да съществуват успоредно без по-висше опосредствуване. Наред с достижимия чрез знанието идеен принцип имало и един подлежащ на изживяване, но не и на мисловно обхващане реален принцип на света. С други думи, мистиката на чувството и философията на волята са наивен реализъм, защото се придържат към тезата, че реално е непосредствено възприеманото. В сравнение с изконния наивен реализъм те допускат и непоследователността, че превръщат една определена форма на възприемането (чувстването, респ. волята) в единствено познавателно средство на битието, след като това е възможно само ако се придържат въобще към принципа, че реално е възприеманото.
към текста >>

С други думи, мистиката на чувството и философията на волята са наивен реализъм, защото се придържат към тезата, че реално е непосредствено възприеманото.
Редом с идейният принцип на битието те постулират и един реален принцип. В това имат известно право. Но доколкото за така наречените реални принципи ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване. Понеже при тези светогледи еманациите на единия източник - изживяванията - не могат да бъдат приети пряко в еманациите на другия - мисленето, двата начина на познание - възприемане и мислене - остават да съществуват успоредно без по-висше опосредствуване. Наред с достижимия чрез знанието идеен принцип имало и един подлежащ на изживяване, но не и на мисловно обхващане реален принцип на света. С други думи, мистиката на чувството и философията на волята са наивен реализъм, защото се придържат към тезата, че реално е непосредствено възприеманото. В сравнение с изконния наивен реализъм те допускат и непоследователността, че превръщат една определена форма на възприемането (чувстването, респ. волята) в единствено познавателно средство на битието, след като това е възможно само ако се придържат въобще към принципа, че реално е възприеманото. Следователно еднаква познавателна стойност те би трябвало да припишат и на външното възприемане.
към текста >>

При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно". Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях. Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно. Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен.
към текста >>

Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта.
Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>

Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност.
Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>

Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието.
Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>

27. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не.
Характерологичното начало се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание. Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един волев акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености. От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт. Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>

Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт. Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>

Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане. Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората.
към текста >>

След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората.
Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>

Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия. Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман. - Б. а./
към текста >>

Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид.
Мотивите на нравствеността са представи и понятия. Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид. Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието.
към текста >>

На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство.
Мотивите на нравствеността са представи и понятия. Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид. Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието.
към текста >>

Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието.
Мотивите на нравствеността са представи и понятия. Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид. Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието.
към текста >>

За онзи, който свързва културните ценности с чувството на удоволствие, културният напредък се оказва частен случай на предходния морален принцип.
За онзи, който свързва културните ценности с чувството на удоволствие, културният напредък се оказва частен случай на предходния морален принцип. Той ще трябва само да се примири със загиването и разрушаването на някои неща, които също допринасят за благото на човечеството. Но възможно е също така в културния напредък - отделно от свързаното с него чувство на удоволствие - някой да съзира нравствена необходимост. В такъв случай за него културният напредък е самостоятелен морален принцип редом с предходния.
към текста >>

Но възможно е също така в културния напредък - отделно от свързаното с него чувство на удоволствие - някой да съзира нравствена необходимост.
За онзи, който свързва културните ценности с чувството на удоволствие, културният напредък се оказва частен случай на предходния морален принцип. Той ще трябва само да се примири със загиването и разрушаването на някои неща, които също допринасят за благото на човечеството. Но възможно е също така в културния напредък - отделно от свързаното с него чувство на удоволствие - някой да съзира нравствена необходимост. В такъв случай за него културният напредък е самостоятелен морален принцип редом с предходния.
към текста >>

28. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви.
Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>

„Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр.
Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>

29. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия. Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>

Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването.
Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия. Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването.
към текста >>

Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според силите си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание.
Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето. Това удоволствие е напълно независимо от постигането на целта. А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя като нещо ново към удоволствието от стремежа. Ако ли пък някой рече, че към неудоволствието от непостигнатата цел се прибавяло и това от измамената надежда и в крайна сметка правело неудоволствието от неизпълнението все пак по-голямо, отколкото евентуалното удоволствие от изпълнението, нему трябва да се отговори: възможен е и обратният случай - ретроспективният поглед към насладата по време на неизпълненото желание ще въздейства не по-рядко облекчително върху неудоволствието от неизпълнението. Доказателство за това твърдение е онзи, който предвид на пропадналата надежда възкликва: - Направих всичко, каквото можах! Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според силите си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание.
към текста >>

290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството.
Сега възниква въпросът кое е подходящото средство за съставяне на равносметка от този дебит и кредит? Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум. От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>

Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум. От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>

Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане.
От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>

Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>

В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие.
Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща. По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно. За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така. В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие. При все това неговата преценка е погрешна. Страданията, над които за него сега се простира едно було, той е трябвало да преживее действително в целия им размер, така че той фактически ги поставя погрешно в сметководната книга на своя живот. За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето честолюбие. Със своето духовно око той би трябвало да разглежда дотогавашния си живот без лещи. В противен случай ще прилича на търговец, който при приключване на своите сметки на страната на приходите поставя и своето търговско усърдие.
към текста >>

За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв.
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес като възприятие. За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв. стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж. Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
към текста >>

Може обаче да се говори и за моментната стойност на едно чувство на удоволствие.
Неизпълнените изисквания на живота хвърлят сянка също върху задоволените желания и намаляват стойността на изпълнени с наслада часове. Може обаче да се говори и за моментната стойност на едно чувство на удоволствие. Тази стойност е толкова по-малка, колкото по- малко е удоволствието в сравнение с продължителността и силата на нашето желание.
към текста >>

Една прекомерност от приятно чувство преминава в болка.
За нас пълна стойност има едно количество удоволствие, което по продължителност и степен съвпада точно с нашето желание. Когато едно количество удоволствие е по-малко от нашето желание, то намалява стойността на удоволствието, а когато е по-голямо, произвежда неизискван излишък, който бива усещан като удоволствие дотогава, докогато по време на наслаждението съумяваме да повишим нашето желание. Не сме ли в състояние да запазим равновесието между нарастващото удоволствие и повишаването на нашето желание, тогава удоволствието се превръща в неудоволствие. Обектът, който иначе би ни задоволил, ни връхлита противно на нашето желание и ни причинява страдание. Това доказва, че за нас удоволствието има стойност дотогава, докато можем да го измерваме с нашето желание. Една прекомерност от приятно чувство преминава в болка. Това можем да наблюдаваме особено при хора, чието желание за някакъв вид удоволствие е извънредно малко. У хора, чийто нагон за хранене е притъпен, яденето лесно предизвиква отвращение. От това също личи, че желанието е стойностен показател за удоволствието.
към текста >>

30. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне.
В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници. Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите. Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне. Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането.
към текста >>

31. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание.
Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните.
към текста >>

Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд.
Съзнанието, че Божият взор прониква навред, му е непоносимо. Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си.
към текста >>

Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест.
Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност. Те не търсят просто естествените взаимовръзки в човешкото развитие, а търсят връзката на човешката дейност с това, което наричат „воля в себе си“, „вечен, нравствен световен ред“. На човек, който нарушава този световен ред, те приписват вина. И не се задоволяват да оценяват едно действие според неговите естествени последствия, а наблягат на факта, че погрешното действие води до морални последствия и наказания. Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест. Това не важи за силна-та личност, която се интересуват само от естествените последствия на своята дейност. Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии.
към текста >>

Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството.
Също така е естествено победеният да се бунтува срещу победителя. Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството. Израз на това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните. Като резултат на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите. Победата на това движение за него представлява издигане на провалилите се, злощастните във вреда на по-добрите. Ницше желае противоположното: култивирането на силната, самовластна личност. Той мрази страстта, искаща да уеднакви всичко и да удави суверенната индивидуалност в морето на всеобщата посредственост.
към текста >>

Израз на това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните.
Също така е естествено победеният да се бунтува срещу победителя. Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството. Израз на това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните. Като резултат на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите. Победата на това движение за него представлява издигане на провалилите се, злощастните във вреда на по-добрите. Ницше желае противоположното: култивирането на силната, самовластна личност. Той мрази страстта, искаща да уеднакви всичко и да удави суверенната индивидуалност в морето на всеобщата посредственост.
към текста >>

32. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Всяко по-висше от мен същество, Бог или човек, отслабва чувството ми за неповторимост и избледнява пред слънцето на това съзнание: възлагам ли на себе си, единствения, делото си, тогава то е възложено на преходния, на смъртния творец, който се самоунищожава, и мога да кажа: Поставих върху нищо своето дело!
Владетел съм на силата си и съм такъв тогава, когато се познавам като индивидуалност. В индивидуалността владетелят отново се връща в творческото си нищо, от което е роден. Всяко по-висше от мен същество, Бог или човек, отслабва чувството ми за неповторимост и избледнява пред слънцето на това съзнание: възлагам ли на себе си, единствения, делото си, тогава то е възложено на преходния, на смъртния творец, който се самоунищожава, и мога да кажа: Поставих върху нищо своето дело! “
към текста >>

Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия. Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света. Такова съзнание се изразява като мит. Митичното трябва да бъде противоположност на най-древната трагедия. Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
към текста >>

33. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Една особеност, която се проявява в цялата дейност на Ницше, е липсата на чувство за обективна истина.
Една особеност, която се проявява в цялата дейност на Ницше, е липсата на чувство за обективна истина. Научен стремеж към истина при Ницше напълно отсъства. Във времето малко преди да изпадне в пълно умопомрачение, тази липса се оформя в омраза към всичко, което се нарича логично основание. „Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г.
към текста >>

Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения.
Във времето малко преди да изпадне в пълно умопомрачение, тази липса се оформя в омраза към всичко, което се нарича логично основание. „Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения). Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр.
към текста >>

Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота.
Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения). Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г.
към текста >>

Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>

Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>

Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго.
Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее. „Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията. Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност. Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината не му въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление. В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност. Ала не променя методите на тази научност.
към текста >>

При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина.
Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката. „Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г. (в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин.
към текста >>

Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо. Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията.
към текста >>

И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина.
„Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо. Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията.
към текста >>

Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията.
Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо. Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията.
към текста >>

Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал.
Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“. Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл.
към текста >>

Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>

Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!...
Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик.
към текста >>

Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката.
Липсва му също и онова познание за взаимовръзките на идеите му с научните постижения на неговата епоха. Каквото е дадено за други като резултат от известни предпоставки, стои изолирано в мисловната му система и се усилва в тази изолираност до един интензитет, който придава на любимите му възгледи характера на натрапчиви представи. Цялото му биологическо схващане на моралните понятия носи този характер. Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност? Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“. Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите.
към текста >>

Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите.
Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“. Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
към текста >>

И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“. Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
към текста >>

34. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
към текста >>

35. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с Вагнер.
Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен. Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия. Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с Вагнер. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“
към текста >>

36. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Тогава от това модерно изследване ще може да се добие онази душевна импулсивност, която не се задържа при онзи мъглив, родствен с чувството вътрешен живот, а от мистичната изходна точка се издига до духовното познание.
Това ни довежда до мисълта, че трябва да търсим онези елементи на новото изследване, които водят до мистиката. Тогава от това модерно изследване ще може да се добие онази душевна импулсивност, която не се задържа при онзи мъглив, родствен с чувството вътрешен живот, а от мистичната изходна точка се издига до духовното познание. Средновековната мистика се атрофира, защото беше изгубила основата на изследването която насочва душевните способности нагоре към духа. Настоящата книжка иска да даде един подтик, за да могат да се добият от правилно разбраното модерно изследва не онези сили, които насочват към духовния свят.
към текста >>

37. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството.
Тя е: "Познай Себе си". Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот. В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти! Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности. Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не! Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата.
към текста >>

Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти!
Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот. В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти! Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности. Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не! Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата. При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване.
към текста >>

На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината.
към текста >>

Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно.
към текста >>

На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина.
към текста >>

Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове.
към текста >>

Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина.
На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание. Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание".
към текста >>

Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво.
Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание. Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас.
към текста >>

И при възражения, които се правят в това направление, винаги имаме чувството: Тук не се касае за такива хора, които не могат да добият вътрешна опитност, а за такива, които сами си залостват достъпа чрез една мрежа от всякакъв вид логически измислици.
С него не може да се спори; също както не може да се спори и със слепия върху цветовете. Обаче не трябва да се твърди, че тази вътрешна опитност е възможна само за надареността на малцина избрани. Тя е едно общочовешко свойство. Всеки може да стигне до нея по пътя, ако сам не затваря пред себе си този път. Обаче това затваряне на пътя е много често. И при възражения, които се правят в това направление, винаги имаме чувството: Тук не се касае за такива хора, които не могат да добият вътрешна опитност, а за такива, които сами си залостват достъпа чрез една мрежа от всякакъв вид логически измислици. Това е почти така, както когато някой, който гледа през един далекоглед, открива една нова планета, но отрича нейното съществуване, понеже неговото изчисление му е показало, че на това място не трябва да има никаква планета.
към текста >>

При това обаче, по-голяма част от хората имат ясното чувство, че с това, което външните сетива и разлагащият ум познават, не може още да бъде дадено всичко, което се крие в същността на нещата.
При това обаче, по-голяма част от хората имат ясното чувство, че с това, което външните сетива и разлагащият ум познават, не може още да бъде дадено всичко, което се крие в същността на нещата. Тогава те вярват, че останалата част трябва също да се намира във външния свят, както и нещата на самото външно възприятие. Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието. Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато. Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата.
към текста >>

Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде.
Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година. Според тази реч, ние навсякъде можем да стигнем само до там, да виждаме в природните процеси изяви на "материята". Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо. Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде. Но той иска да тръгне по пътя, който води до това друго, а именно по пътя на вътрешната опитност. Ето защо той стои безпомощен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна загадка. Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане; и онова от тези неща, което остава непознато за външната опитност, то просиява.
към текста >>

Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното сетиво, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот.
Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното сетиво, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот. Защото само в този живот същността на нещата се разкрива пред себе си. Различно стои работата с по-нисшата възприемателна способност. Окото, например, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес. Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване.
към текста >>

Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
към текста >>

38. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година. Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него.
към текста >>

Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство.
Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене. Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща. Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност. Не е необходимо аз да го даря с една духовност, която да бъде подобна на моята собствена духовност. За този светоглед всяко говорене за непознатата "вещ в себе си" изгубва всякакъв смисъл. Защото именно "вещта в себе си" се разкрива на вътрешното сетиво.
към текста >>

Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
Следователно и тогава отношението на човека към Бога не може да се схваща така, че в това да има нещо образно, заето от индивидуално човешкото. Екхарт съзнава, че за да осъществи своето съвършенство първичното същество на света трябва да намери себе си в човешката душа. Това първично същество би било несъвършено, даже незавършено, ако в неговия облик то би било лишено от онази състав на част, която се проявява в човешката душа. Това, което става в човека, принадлежи на първичното същество; и ако то не би станало, тогава първичното същество би било само една част от себе си. В този смисъл човекът трябва да се чувства като необходим член /част/ на мировото същество. Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
към текста >>

39. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

От ега нататък в мене живее чувството, че в моето същество говори всемирното същество, което обхваща мене и целия свят.
Ние можем да застанем на една по-висока наблюдателна точка и да обгърнем с поглед същевременно външния свят и самите нас в тяхното взаимодействие. Не действа ли тогава в нас една същност, която е по-висша отколкото действащата според природните закони и природни сили сетивно-органическа личност? При такъв един акт съществува ли още една разделяща стена между нашата вътрешност и външния свят? Това, което разсъждава тук, което си създава изяснение, не е вече нашата отделна личност; това е по-скоро всеобщата мирова същност, която е съборила преградите между вътрешния свят и външния свят и която обгръща вече и двата свята. Както е вярно, че аз оставам същата отделна личност по външен изглед, когато съм премахнал по този начин преградата, така вярно е също, че по същност аз не съм вече тази отделна личност. От ега нататък в мене живее чувството, че в моето същество говори всемирното същество, което обхваща мене и целия свят.
към текста >>

Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното. Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно. Той никога не би пренесъл "чисто" духовни сили в самата природа. Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката. Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли".
към текста >>

Таулер беше завладян от чувството: Ти не можеш да се освободиш от отделеността, не можеш да се очистиш от нея.
Сред това изживяване човекът е изцяло природно създание, природно същество, когато той разглежда себе си във взаимодействие с останалата природа; и той е изцяло духовно същество, когато вижда състоянието, което му донася неговото преобразуване. Ето защо с еднакво право можем да кажем: Най-дълбоката основа на душата е още природна, както също, тя е вече божествена. Съобразно своето сетивно схващане Таулер наблягаше на първото. Колкото и дълбоко да можем да проникнем в нашата душа, ние винаги си оставаме отделни личности, си казваше той. Но въпреки това в основата на душата на отделния човек свети всемирното същество. Таулер беше завладян от чувството: Ти не можеш да се освободиш от отделеността, не можеш да се очистиш от нея. Ето защо мировото същество не може да се изяви в тебе в неговата чистота, а може само да озари основата на твоята душа. Следователно в тази основа се ражда само един отблясък, един образ на мировото Същество. Ти можеш така да преобразиш своята отделна личност, че да възпроизвежда в образ всемирното същество; но самото това всемирно същество не свети в тебе. Изхождайки от подобни представи Таулер стигна до мисълта за едно божество, което никога не преминава напълно, никога не се влива напълно в човешкия свят. Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено.
към текста >>

Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите.
Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето. Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите. Пламенно се обръща сърцето на Сузо към едно Първично същество, което обгръща както отделния човек така и целия свят и в което, забравяйки себе си, той иска да се влее, както капка вода във великия океан. Той говори за този свой копнеж към Всемирното същество не като за нещо, което иска да обгърне с мисли; той говори като за едно естествено влечение, което опиянява неговата душа за унищожаване на нейното отделно съществуване и за възкръсването и във всемирната дейност на безграничното същество.
към текста >>

За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението.
Ето защо той приписва на човешката природа божествената иска, която в него трябва да бъде направена да свети, да бъде превърната в собствена светлина. Не така мислят духове от рода на Герсон. Те не вярват в това собствено светене. За тях това, което човек може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да дойде към тях от някаква страна също и външно. Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /. За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата. Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща. Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си.
към текста >>

40. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове. Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>

В своята книга върху винкелман, Гьоте рисува отношението на човека към природата с прекрасните изречения: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възликувала, като че е достигнала своята цел и би се възхитила на върха на своето собствено развитие и същество."
В своята книга върху винкелман, Гьоте рисува отношението на човека към природата с прекрасните изречения: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възликувала, като че е достигнала своята цел и би се възхитила на върха на своето собствено развитие и същество."
към текста >>

Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения.
Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения. От такова чувство за него се оформява загадката на човека. Нека разгледаме, как става това в смисъла на Парацелзий. Отначало пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата. Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се чувствам като отделен човек. Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество.
към текста >>

От такова чувство за него се оформява загадката на човека.
Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения. От такова чувство за него се оформява загадката на човека. Нека разгледаме, как става това в смисъла на Парацелзий. Отначало пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата. Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се чувствам като отделен човек. Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество. Тази е именно истинската същност на човека, че той трябва да се чувства като нещо различно от това, което е в крайна сметка.
към текста >>

Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това великото, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека.
Той се вглъбява в своите собствени духовни произведения, научава се да познава духа като дух. Така той се е издигнал до степента на "Духовната душа". На края той познава, че в тази духовна душа изживява най-дълбоката Първопричина на света, на мировото съществуване; духовната душа престава да бъде индивидуална, отделна. Ражда се познанието, за което Екхарт говореше, когато човек чувства да говори в него не той самият, а Първичното същество. Настъпило е онова състояние, когато Всемирният Дух вижда самия себе си в човека. Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това великото, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека. И Бог, който е на небето, той е в човека".
към текста >>

41. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост.
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
към текста >>

42. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Той изпълнява задачите, които му са поставени, с чувството на една вечна необходимост.
Така, достигнал на висшата степен на познанието, на човека отново се възвръща невинността на природата. Той изпълнява задачите, които му са поставени, с чувството на една вечна необходимост. Той си казва: Чрез тази твърда необходимост в твоите ръце е предпоставено да извлечеш от самата тази вечна необходимост онзи дял, който ти е отреден. "Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "Розата е без защо, тя цъфти: Тя не обръща внимание на себе си, не пита, дали я виждат."
към текста >>

Чувството на неговата морална отговорност нараства при всяко негово деяние до безграничност.
Възкръсналият на по-висока степен човек чувствува в себе си вечния, необходим подтик на Всемира, както ливадното цвете; той действа така, както ливадното цъфти. Чувството на неговата морална отговорност нараства при всяко негово деяние до безграничност. Защото това, което той не върши, е отвлечено от Всемира, то е едно умъртвяване на Всемира, доколкото възможността за подобно умъртвяване зависи от него.
към текста >>

43. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли.
Нашето съвремие не може да говори върху фактите на природата така, както Яков Бьоме е говорил върху тях. Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел.
към текста >>

Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>

Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>

44. ГЛЕДИЩА GA_8 Християнството като мистичен факт

Това е едно чувство, което подтиска мнозина като истински кошмар.
Но трябва да се вземат под внимание също и онези, които не могат да следват интересите на ума с интересите на своето сърце. Те са хора, чийто ум ги заставя да приемат естественонаучните представи. Тежестта на доказателствата ги подтиска, обаче религиозните потребности на душата им не могат да бъдат задоволени от тези представи, защото перспективите, които те дават, са твърде безутешни. Нима човешката душа ще трябва да гори от възторг към висшата Красота, Истината и Доброто, за да бъде накрая пометена при всеки отделен случай в небитието като сапунен мехур, израстнал от материалния мозък? Това е едно чувство, което подтиска мнозина като истински кошмар. Но същевременно върху тях упражняват давление и естественонаучните представи, защото те се натрапват с голямата сила на авторитета. Такива хора остават слепи за това раздвоение на тяхната душа дотогава, докато имат възможност да го вършат. Те се утешават, като казват, че на човешката душа не е дадено да хвърли светлина в тези неща. Те мислят естественонаучно, доколкото опитността на сетивата и логиката на ума изискват това, обаче те си запазват получените чрез възпитанието религиозни чувства и предпочитат да останат по отношение на тези неща в една замъгляваща ума тъмнина. Те нямат смелостта да стигнат до изясняване на нещата.
към текста >>

45. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината.
Следователно, не се ли описват опасности, когато се говори за Мистериите? Не се ли отнема щастието, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят? Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината. Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие. Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи.
към текста >>

Такова разрешение не би било нищо, то би се разпиляло, ако чувството не долови особения огън, кой то е необходим за това.
Мистът ще намери, че всичко е само празен звън, ако личността не пристъпва правилно към това разрешение. Такова разрешение не би било нищо, то би се разпиляло, ако чувството не долови особения огън, кой то е необходим за това. Да приемем, че пред човека застава едно божество! То е или нищо, или всичко. То е нищо, когато човек го посреща с онова настроение, с което посреща всекидневните неща. То е всичко, когато той е подготвен и настроен за него. Какво е то за себе си, това не те засяга; но дали те оставя такъв, какъвто си, или прави от теб друг човек: Именно това е важно.
към текста >>

Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят. Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят. Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога. Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия. Бог е като омагьосан в света. Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш. Тази сила трябва да събудиш ти в себе си.
към текста >>

Който не е мист, няма чувство за Отца на този Бог.
Ето как мистичното познание се превръща в един действителен космически процес. То е един процес, също така действителен, както и другите природни процеси, но на по-висока степен. Това е великата тайна на миста, че той сам създава своя Бог, но първо се подготвя, за да познае създадения от него Бог. Който не е мист, няма чувство за Отца на този Бог. Защото този Отец лежи невидим и омагьосан. Синът изглежда като роден от девица. Душата сякаш го е родила, без да бъде оплодена. Всички други неща, които тя ражда, са получени от сетивния свят. Тук може да се види и докосне техният Отец.
към текста >>

46. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота.
„Живот и смърт има както в нашия живот, така и в нашето умиране." Какво друго иска да каже това, освен че животът се цени по-високо от смъртта само от гледището на преходното. Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в стария. Вечността се изявява както в преходния живот, така и в умирането. Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота. Само когато може да събуди в себе си тази вечност, тогава животът има за него особена стойност. Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно. Познанието за вечността е без никаква стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят. Именно това откъсване от удоволствието на живота, което ни тласка към преходното, разбира Хераклит със своето изказване: „Как можем да кажем за нашия дневен живот ние сме! когато от гледището на вечността знаем, че ние сме и не сме?
към текста >>

Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно.
„Живот и смърт има както в нашия живот, така и в нашето умиране." Какво друго иска да каже това, освен че животът се цени по-високо от смъртта само от гледището на преходното. Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в стария. Вечността се изявява както в преходния живот, така и в умирането. Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота. Само когато може да събуди в себе си тази вечност, тогава животът има за него особена стойност. Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно. Познанието за вечността е без никаква стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят. Именно това откъсване от удоволствието на живота, което ни тласка към преходното, разбира Хераклит със своето изказване: „Как можем да кажем за нашия дневен живот ние сме! когато от гледището на вечността знаем, че ние сме и не сме? " (Виж Хераклит: фрагмент N 81).
към текста >>

Към такова едно устройство според мярка и число в природата е било винаги насочено наблюдателното чувство на питагорейците.
Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон. Ако струната се скъси пропорционално с определени числа, се раждат други тонове. Височината на тоновете може да се изрази чрез отношения на числата. Физиката изразява чрез числа и отношенията на цветовете. Когато две тела се съединяват и дават едно вещество, това става винаги така, че определено количество от едното, което винаги може да се изрази чрез числа, се свързва с определено количество от другото, също така изразимо чрез числа. Към такова едно устройство според мярка и число в природата е било винаги насочено наблюдателното чувство на питагорейците.
към текста >>

47. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

То трябва да бъде едно чувство, един усет, една опитност, което не може да се придобие чрез еднократно съобщение, а чрез „вживяване".
То трябва да бъде едно чувство, един усет, една опитност, което не може да се придобие чрез еднократно съобщение, а чрез „вживяване". Тук се загатва за интимното възпитание, което Платон е искал да даде на избраните. Тогава от неговото слово излизал огън, в който другите виждали само думи. Съвсем не е безразлично как. Пристъпваме към беседите на Платон. Според духовното устройство на човека, те са за него нещо по-малко или повече.
към текста >>

Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите. Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод. Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма. Колко близо е Платон до метода на Мистериите! Той счита своя метод за верен само тогава, когато този метод води там, докъдето трябва да бъде доведен мистът! Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
към текста >>

Само когато чувството може да бъде напълно задоволено в познанието, такова познание Платон счита за истинско.
Платоническият мироглед иска да бъде едно познание, което по самото си естество е религия. Той свързва познанието с най-висшето, което човек може да достигне със своите чувства. Само когато чувството може да бъде напълно задоволено в познанието, такова познание Платон счита за истинско. Тогава то не е образно знание; то е съдържание на живот. То е един по-висш човек в човека. Личността е само бледо копие на този висш човек. В самия човек се ражда превъзхождащият, при човекът. И с това в Платоновата философия отново е изразена една мистерийна тайна.
към текста >>

48. ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност.
От съществуването на такива секти става понятно, доколко тогавашното време беше назряло, за да разбере Христовата тайна. В Мистериите човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшият духовен мир. При есеите и терапевтите душата се стремяла чрез съответно преобразяване на живота да постигне пробуждането на „висшия човек". По-нататък човек трябвало да се издигне до предчувствието, че една човешка индивидуалност може да се развие чрез последователни земни съществувания до все по-висока и по-висока степен на съвършенство. Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност. Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан. Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то.
към текста >>

49. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство.
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше Божествено, се поражда една пропаст. Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство. За един мист, в стария смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува. Защото той наистина знае, че може да обхване Божественото само постепенно; но знае също, защо може да постигне само това. За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него. Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот. Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят.
към текста >>

50. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е GA_9 Теософия

3. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
3. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
към текста >>

51. ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Вече говорих в предговора към шестото издание, колко е необходимо да се използува това, което дава вътрешния душевен опит за оформянето на изразите и подбора на думите.
Спрямо духовнонаучната сфера човек изпитва естествената потребност от едно изложение, което да осветли и изясни веднъж казаното. Вече говорих в предговора към шестото издание, колко е необходимо да се използува това, което дава вътрешния душевен опит за оформянето на изразите и подбора на думите. Аз следвах тази необходимост особено в това издание. Ето защото може да се означи като "многократно разширено и допълнено".
към текста >>

52. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
към текста >>

В едно неспокойно време, с развълнувана душа, аз пиша тези редове, които ще се отпечатат като предговор към шестото издание на книгата.
В едно неспокойно време, с развълнувана душа, аз пиша тези редове, които ще се отпечатат като предговор към шестото издание на книгата. Публикуването и беше завършено до стр.185, когато настъпи едно съдбоносно събитие за Европа, което сега се преживява от човечеството. Когато пиша този предговор, струва ми се невъзможно да не спомена за чувствата, които нахлуват в душата ми в подобен момент.
към текста >>

53. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Чувството за истината с действително вълшебникът, който разтваря "окото на духа" дори на тези, които не виждат нищо от това, за което им се говори.
Той говори на всички хора, защото му е известно, че има различни степени в разбирането на това, което той учи. Той знае също, че тези, които не са толкова далеч от мига на истинското духовно изследване, могат да го разберат. Понеже на всеки човек са дадени усетът и разбирането на истината. И той преди всичко се обръща към тази способност за разбиране, свойствена на всяка здрава душа. Той знае, че в това разбиране има една сила, която постепенно трябва да отведе към висшите степени на познанието. Чувството за истината с действително вълшебникът, който разтваря "окото на духа" дори на тези, които не виждат нищо от това, за което им се говори. Това чувство се заражда в тъмнината.
към текста >>

Това чувство се заражда в тъмнината.
Той знае също, че тези, които не са толкова далеч от мига на истинското духовно изследване, могат да го разберат. Понеже на всеки човек са дадени усетът и разбирането на истината. И той преди всичко се обръща към тази способност за разбиране, свойствена на всяка здрава душа. Той знае, че в това разбиране има една сила, която постепенно трябва да отведе към висшите степени на познанието. Чувството за истината с действително вълшебникът, който разтваря "окото на духа" дори на тези, които не виждат нищо от това, за което им се говори. Това чувство се заражда в тъмнината.
към текста >>

Душата не вижда нищо, но чрез това чувство тя схваща силата на истината и постепенно в нея се събужда "висшето сетиво".
Душата не вижда нищо, но чрез това чувство тя схваща силата на истината и постепенно в нея се събужда "висшето сетиво". В зависимост от индивидуалността, постигането на тази цел може да трае по-дълго или по-късо време; но който е надарен с търпение и постоянство сигурно ще я постигне. Защото, ако не може да се оперира всеки, който е физически сляп, то всяко духовно око може да се отвори и само въпрос на време е когато ще се отвори.
към текста >>

За разкриването на тези висши истини са необходими известни способности; след като са открити, те могат да се споделят и тогава всеки човек, който притежават здраво чувство за истина и си служи с безпристрастна логика, може да ги разбере.
Един съществен въпрос е: защо е необходимо да се говори за тези неща на хората чийто познавателни сили още не са пробудени и които, следователно, остават недостъпни за тях? Но не по този начин трябва да се гледа на въпроса. За разкриването на тези висши истини са необходими известни способности; след като са открити, те могат да се споделят и тогава всеки човек, който притежават здраво чувство за истина и си служи с безпристрастна логика, може да ги разбере. Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
към текста >>

Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
Един съществен въпрос е: защо е необходимо да се говори за тези неща на хората чийто познавателни сили още не са пробудени и които, следователно, остават недостъпни за тях? Но не по този начин трябва да се гледа на въпроса. За разкриването на тези висши истини са необходими известни способности; след като са открити, те могат да се споделят и тогава всеки човек, който притежават здраво чувство за истина и си служи с безпристрастна логика, може да ги разбере. Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
към текста >>

У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>

54. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Моето чувство на удоволствие остава в мен; законите, същината на цветята остават извън мен, в света.
Това обаче, което съм познал миналата година за цветята и което отново познавам тази година, ще остане в мен, докато растат такива цветя. Това естество и тези закони, които ми се откриват, не зависят от моето съществуване, както зависи от него моето удоволствие. Моето чувство на удоволствие остава в мен; законите, същината на цветята остават извън мен, в света.
към текста >>

55. 2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Със сетивното усещане, преди всичко, се свързва чувството.
Със сетивното усещане, преди всичко, се свързва чувството. Едни усещания предизвикват у нас удоволствие, а други страдание. Това са трептенията на нашия вътрешен, душевен живот. В своите чувства, човекът сътворява един втори свят, който трябва да се прибави към онзи свят, който му въздейства отвън. Тук се добавя нещо трето: Волята. Чрез нея човекът се противопоставя на външния свят.
към текста >>

56. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Често чуваме: Не чрез "студеното мислене", а чрез топлината на чувството, чрез непосредствената сила на усещанията, човек ще се издигне до висшите познания.
Много предразсъдъци се противопоставят на възгледа, който съм възприел тук относно мисленето. Някои хора са склонни да принизяват мисленето и да поставят по-високо "вътрешния чувствен живот, усещането". Често чуваме: Не чрез "студеното мислене", а чрез топлината на чувството, чрез непосредствената сила на усещанията, човек ще се издигне до висшите познания. Хората, които говорят така, се страхуват да не притъпят чувствата си чрез една ясна мисъл. Те имат право, само по отношение на обикновената мисъл, тази, която е валидна единствено от гледна точка на прагматизма. Но при мисленето, което отвежда до висшите области на съществуванието, не е така. Няма такова чувство и такъв ентусиазма, които могат да се сравнят с топлината, красотата и възвишеността, които събуждат в нас чистите, кристално ясни мисли, отнасящи се до висшите светове. Най-висшите чувства не са тези, които възникват от "само себе си", а онези, които придобиваме от енергийната мисловна работа.
към текста >>

Няма такова чувство и такъв ентусиазма, които могат да се сравнят с топлината, красотата и възвишеността, които събуждат в нас чистите, кристално ясни мисли, отнасящи се до висшите светове.
Някои хора са склонни да принизяват мисленето и да поставят по-високо "вътрешния чувствен живот, усещането". Често чуваме: Не чрез "студеното мислене", а чрез топлината на чувството, чрез непосредствената сила на усещанията, човек ще се издигне до висшите познания. Хората, които говорят така, се страхуват да не притъпят чувствата си чрез една ясна мисъл. Те имат право, само по отношение на обикновената мисъл, тази, която е валидна единствено от гледна точка на прагматизма. Но при мисленето, което отвежда до висшите области на съществуванието, не е така. Няма такова чувство и такъв ентусиазма, които могат да се сравнят с топлината, красотата и възвишеността, които събуждат в нас чистите, кристално ясни мисли, отнасящи се до висшите светове. Най-висшите чувства не са тези, които възникват от "само себе си", а онези, които придобиваме от енергийната мисловна работа.
към текста >>

Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука.
Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма. Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*. (* Дълго време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили". Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука. В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма. Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят. Законите на неорганичната природа в организма са същите, както и в кристала. Но в организма съществуват нещо, което не е неорганично: това е творческият живот. Неговата основа е етерното тяло или "тяло на строителните сили".
към текста >>

57. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Чувството е движението на душата в самата себе си.
Удоволствието и страданието са това, което живее в човека като свят на чувствата в тесния смисъл на думата. Чувството е движението на душата в самата себе си. От начина, по който се раздвижват чувствата на удоволствие и неудоволствие в душата, зависи и това, което наричаме приятни усещания.
към текста >>

58. 2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА GA_9 Теософия

И това чувство трае докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят.
След смъртта, тялото, което досега му служеше за основа, престава да съществува, но самолюбието остава. Душата се чувствува като опразнена, като че е изгубила самата себе си. И това чувство трае докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят.
към текста >>

Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства. Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
към текста >>

Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.
Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент. Но той няма нищо общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.
към текста >>

59. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Тук зреят плодовете на всички дела, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци.
Тук се намират първообразите на желанията, страстите, чувствата и т.н. Но тук, в духовния свят, тези душевни състояния изгубват своя егоистичен характер. Както във втората област и в тази трета област всички страсти, всички желания, удоволствия и неудоволствия също образуват едно неделимо цяло, едно единство. Страстите, желанията и удоволствията на другите същества не се различават от моите желания и страсти. Усещанията и чувствата на всички същества образуват един единен свят, обгръщат всичко останало, както физическата атмосфера на "царството на духовете". Тук зреят плодовете на всички дела, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци. Защото, извършвайки ги, човек дава израз на своя живот в третата област от "царството на духовете". Великите благодетели на човечеството, преданите натури, онези, които истински и всеотдайно служат на общността, са развили в предишните прераждания, те непрекъснато са се стремили към родство с нея.
към текста >>

60. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Ако позволя на моите съждения, на моето поведение, да зависят само от това чувство на удоволствие и симпатия, аз поставям на преден план моето лично мнение и го натрапвам на света.
Благодарение на тези упражнения, ние ставаме възприемчиви към всичко, което ни заобикаля. Обаче към възприемателната способност трябва де се прибави и правилната оценка за нещата. Докато сме склонни да се надценяваме за сметка на обкръжаващия ни свят, ние сами си затваряме достъпа до висшето познание. Всеки, който застава пред нещата и събитията в зависимост от удоволствието или болката, които те предизвикват у него, е твърде застрашен от подобно надценяване. Ако изпитвам симпатия към един човек, аз усещам преди всичко моето отношение към него. Ако позволя на моите съждения, на моето поведение, да зависят само от това чувство на удоволствие и симпатия, аз поставям на преден план моето лично мнение и го натрапвам на света. Аз искам, такъв какъвто съм да бъда приет от света, вместо напълно безкористно да го приема аз, и да му позволя да се изяви според действуващите в него сили. С други думи: Аз съм толерантен само към онова, което съвпада с моето лично мнение. Спрямо всичко друго, аз упражнявам една отблъскваща сила. Изобщо, докато човек е под влиянието на сетивния свят, той отблъсква от себе си всички несетивни влияния.
към текста >>

Ако някакво лично чувство се опита да внесе в мислите му объркване или нещо друго, той трябва де се намеси без колебание.
Сега вече не му е позволено случайното свързване на една мисъл с друга; връзката между тях трябва да съответствува на строгото съдържание в духовния свят. Преходът от една представа към друга също трябва да се ръководи според тези строги закони. Като мислещо същество, човекът сам трябва да бъде, така да се каже, едно постоянно отражение на тези мисловни закони. В своето мислене той не бива да допуща нищо, което не произтича от тези закони. Ако му хрумне някаква привлекателна идея, която смущава неговото закономерно и подредено мислене, той трябва да я отстрани веднага. Ако някакво лично чувство се опита да внесе в мислите му объркване или нещо друго, той трябва де се намеси без колебание.
към текста >>

61. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Но по същия начин и всеки, който е запознат с началните положения на Тайната Наука, знае: Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание.
Несъмнено, човек има правото да гледа светлината в лицето, но той трябва да придобие това право. В духовния живот също има закони, както в материалния свят. Ако натриете стъклена пръчка с подходяща тъкан, тя се наелектризирва, т.е. получава силата да привлича малки частици. Това явление произтича от един природен закон и е познато на всеки, който е запознат с физиката. Но по същия начин и всеки, който е запознат с началните положения на Тайната Наука, знае: Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание.
към текста >>

Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание.
Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание. Ако човек не притежава такава подготовка още в първите стъпки по пътя на познанието, пред него израстват сериозни пречки и той не би могъл да ги преодолее без енергичната намеса на себевъзпитанието, целящо да породи смирение в душата на окултния ученик. Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила.
към текста >>

Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение.
Но в епохата на нашата прекалено критична цивилизация, идеалите изчезват. Вместо преклонение, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства. Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях. Ако някой търси висшето познание, той трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа. А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот. Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение. Навсякъде в своето обкръжение и в своите изживявания, той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение. Ако срещайки един човек, осъждам неговата слабост, аз сам пропилявам моята сила за висшето познание; но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила.
към текста >>

Той трябва да култивира в своите мисли чувството на преклонение.
То трябва да проникне в най-дълбоките бездни на нашата душа. Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенствуване и в хода на времето той може да се преобрази напълно. Обаче това преобразяване трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговия мисловен живот. Съвсем не достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение аз трябва да изградя в моите мисли. Така окултният ученик започва да влива смирение в своя мисловен живот. Той трябва да култивира в своите мисли чувството на преклонение.
към текста >>

В това основно чувство се съсредоточава целия душевен живот на човека.
Навлизането на окултният ученик в "пътя на познанието" става незабележимо и тихо. Околните не долавят никаква външна промяна. Той продължава да работи да изпълнява своите задължения както по-рано. Преобразяването се разиграва изключително във вътрешните сфери на душата, които са недостъпни за външния свят. Целият душевен живот се озарява от едно преклонение пред всичко, което наистина заслужава преклонение. В това основно чувство се съсредоточава целия душевен живот на човека. Както с лъчите си Слънцето пробужда за живот всички живи създания така и преклонението пробужда за живот всички усещания на окултния ученик.
към текста >>

Още по-действено ще стане това, което сме постигнали чрез преклонението, когато към него се прибави и едно друго чувство.
Още по-действено ще стане това, което сме постигнали чрез преклонението, когато към него се прибави и едно друго чувство. То се свежда до това, че човек се научава да не отдава толкова голямо значение на впечатленията си от външния свят, а напротив той развива в себе си все по-интензивен вътрешен живот. Човек, който се нахвърля от едно сетивно впечатление към друго и е склонен към непрекъснато "разпиляване", не намира пътя към Тайната Наука. Окултният ученик не трябва да остава глух за впечатленията си от неговия богат вътрешен живот. Когато човек с богати и дълбоки душевни изживявания прекосява една красива планинска местност, той има други изживявания, различни от тези на човек с бедна душевност. Само вътрешните изживявания могат да ни дадат ключа за красотата на външния свят.
към текста >>

62. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

За тази тиха мисловна дейност той трябва да се научи да пробуди в себе си едно ново чувство.
Това тихо съзерцаване трябва да се превърне за окултния ученик в една естествена потребност. Първоначално той се потопява изцяло в един мисловен свят. За тази тиха мисловна дейност той трябва да се научи да пробуди в себе си едно ново чувство. Той трябва да се научи да обича това, което Духът влива в него. И съвсем скоро той престава да усеща този мисловен свят като нещо, което е по-малко реално от нещата, заобикалящи го във всекидневния живот. Той започва да борави със своите мисли, така както борави с предметите и околното пространство. Ето че идва и моментът, когато това, което му се открива в тишината на вътрешната мисловна работа, става за него много по-реално от явленията във физическия свят.
към текста >>

63. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма.
Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма. Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа. При това не трябва да се очаква, че ученикът ще стигне далеч, ако притъпи своите усещания по отношение на външния свят. Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата. Едва тогава той ще се отдаде истински на възникващите в душата му чувства и мисли. В случаят важното е, че той насочва вниманието си в пълно вътрешно равновесие и върху двете душевни сили.
към текста >>

Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа.
Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма. Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа. При това не трябва да се очаква, че ученикът ще стигне далеч, ако притъпи своите усещания по отношение на външния свят. Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата. Едва тогава той ще се отдаде истински на възникващите в душата му чувства и мисли. В случаят важното е, че той насочва вниманието си в пълно вътрешно равновесие и върху двете душевни сили. Ако намери необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време той ще изживее следното.
към текста >>

Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците.
неживи тела (падащ предмет, звънец или музикален инструмент) и звуците от живите същества (животно или човек/. Когато чуваме един звънец, ние възприемаме неговия звук; когато чуваме близкия вик на едно животно, освен звуковото усещане, ние ще доловим и вътрешното изживяване на животното, неговата радост или болка. Окултният ученик обръща внимание тъкмо на този вид звуци. Той трябва да съсредоточи цялата си бдителност към това, звукът да му открие нещо, което се намира извън неговата душа. И той трябва да се потопи в тази чужда душевност. Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците. Който обмислено и планомерно се отдава на подобно упражнение, развива способността, така да се каже, да се слива със съществото, което издава звука. Човек надарен с музикално чувство ще бъде значително улеснен в това душевно упражнение, отколкото немузикалния. И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези упражнения. Като окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа.
към текста >>

Човек надарен с музикално чувство ще бъде значително улеснен в това душевно упражнение, отколкото немузикалния.
Той трябва да съсредоточи цялата си бдителност към това, звукът да му открие нещо, което се намира извън неговата душа. И той трябва да се потопи в тази чужда душевност. Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците. Който обмислено и планомерно се отдава на подобно упражнение, развива способността, така да се каже, да се слива със съществото, което издава звука. Човек надарен с музикално чувство ще бъде значително улеснен в това душевно упражнение, отколкото немузикалния. И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези упражнения. Като окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа.
към текста >>

Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство.
Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му. Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство. Особено полезно е да се изслушват децата. Дори и най-мъдрият може да научи безкрайно много от тях. По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства. И когато се научи да изслушва безкритично дори най-противоположните становища, колкото и "нелепи" да са те, постепенно той стига дотам, че се слива с вътрешната същност на другия човек.
към текста >>

Но Съществата от духовния свят, за които говори Тайната Наука се обръща само към онези, които са овладели "безкористното" мълчание и са отстранили всяко лично мнение, всяко лично чувство.
Постепенно окултният ученик се отваря за истините на духовния свят. Духовният свят започва да му говори по духовен начин. Но Съществата от духовния свят, за които говори Тайната Наука се обръща само към онези, които са овладели "безкористното" мълчание и са отстранили всяко лично мнение, всяко лично чувство. С езика на "вътрешното слово" могат да бъдат изразени всички висши истини. И всичко, което може да се чуе от устата на окултния изследовател, е постигнато тъкмо по този начин. Обаче това съвсем не означава, че не трябва да се занимаваме с окултна литература, преди да сме в състояние да чуваме "вътрешното слово"
към текста >>

64. 06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение.
Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления. В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно. Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин. Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение. Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма. Камъкът обаче остава неподвижен и спокоен на своето място. Инстинктът (желанието) е това, което принуждава животното да се движи. Целият организъм на животното е подчинен на инстинктите. Формата на кристала е изградена от сили, които са лишени от инстинкти*.
към текста >>

От кристала, в нашата душа се поражда един вид чувство, от животното друг вид.
Ако човек интензивно се вглъбява в тези мисли, обгръщайки с напрегнато внимание кристала и животното, в душата му се пробуждат две съвършено различни чувства. От кристала, в нашата душа се поражда един вид чувство, от животното друг вид.
към текста >>

Ако към тези упражнения се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното.
Ако към тези упражнения се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното. Възприемателните органи, които се образуват по този начин, можем да определим като духовни очи. С тяхна помощ човек постепенно започва да различава неща като душевни и духовни цветове.
към текста >>

Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение. Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят. В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет. Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>

В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение. Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят. В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет. Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>

65. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Общо взето, много преди ясното долавяне на едно или друго окултно постижение, едно смътно чувство подсказва, че ученикът е на прав път.
Общо взето, много преди ясното долавяне на едно или друго окултно постижение, едно смътно чувство подсказва, че ученикът е на прав път. С това чувство трябва да се отнасяме извънредно внимателно, защото то може да се превърне в сигурен ориентир. Преди всичко се налага да отстраним предразсъдъка, че за висшите познания са необходими някакви тайнствени и изключителни условия. Напротив, за изходна точка служат обикновените чувства и мисли, само че сега трябва да ги насочим в определена посока. Нека всеки каже в себе си: в моя собствен чувствен и мисловен свят са скрити най-възвишените тайни, само че досега не съм можел да се докосна до тях. Всичко се обяснява с това, че носейки непрекъснато своето тяло, душа и Дух, човек има съзнание единствено за тялото, а не за душата и Духа.
към текста >>

С това чувство трябва да се отнасяме извънредно внимателно, защото то може да се превърне в сигурен ориентир.
Общо взето, много преди ясното долавяне на едно или друго окултно постижение, едно смътно чувство подсказва, че ученикът е на прав път. С това чувство трябва да се отнасяме извънредно внимателно, защото то може да се превърне в сигурен ориентир. Преди всичко се налага да отстраним предразсъдъка, че за висшите познания са необходими някакви тайнствени и изключителни условия. Напротив, за изходна точка служат обикновените чувства и мисли, само че сега трябва да ги насочим в определена посока. Нека всеки каже в себе си: в моя собствен чувствен и мисловен свят са скрити най-възвишените тайни, само че досега не съм можел да се докосна до тях. Всичко се обяснява с това, че носейки непрекъснато своето тяло, душа и Дух, човек има съзнание единствено за тялото, а не за душата и Духа. Окултният ученик започва да осъзнава своето тяло.
към текста >>

Наред с това, необходимо е да си осигурим достатъчно време, така че мисълта и свързаното с нея чувство да проникнат дълбоко в душата.
Следователно, тази невидима същност ще метаморфозира по-късно във видимото растение, чиито форми и цветове аз ще мога да възприемам. Нека да се спрем на тази мисъл: Невидимото ще стане видимо. Ако аз можех да мисля, не бих могъл и да предвидя още сега това, което ще стане видимо по-късно. Налага се да подчертаем още веднъж: това, което мислим, трябва да го чувствуваме, и то особено силно. До изживяването на определена мисъл трябва да стигаме в пълно спокойствие, несмущавани от никакви други мисли. Наред с това, необходимо е да си осигурим достатъчно време, така че мисълта и свързаното с нея чувство да проникнат дълбоко в душата. Ако извършваме нещата правилно, тогава след известно време може би едва след многократни опити ще доловим в себе си една сила и тя ще породи в нас една нова способност за виждане.
към текста >>

Тук се появява това, което по-рано е оставало невидимо за нас, и което е породено от силата на мисълта и на чувството.
Семето ще се появи като обвито в малък светлинен облак, всред който по сетивно-духовен път ще доловим един вид пламък. Средата на този пламък усещаме така, сякаш сме под впечатлението на лилавия цвят, а краищата му са като оцветени в синкаво. Тук се появява това, което по-рано е оставало невидимо за нас, и което е породено от силата на мисълта и на чувството. По един духовно-сетивен начин, сега се проявява това, което по-рано е било физически невидимо за нас, а именно растението; онова растение, което ще стане видимо едва по-късно.
към текста >>

И ако приема тази мисъл в душата си и ако я свържа със съответното чувство след известно време тя ще пробуди в мен една сила, която ще ме издигне до нови възприятия.
Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам. В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото. Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето. Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си. И ако приема тази мисъл в душата си и ако я свържа със съответното чувство след известно време тя ще пробуди в мен една сила, която ще ме издигне до нови възприятия. Сега от растението започва да израства разбира се в духовен смисъл един вид пламък. Естествено този пламък е по-голям от описания преди малко. В средната си част той е синьо-зелен, а по краищата: Жълто-червен.
към текста >>

Специално се налага да следи за онова чувство, което тези представи пробуждат в душата му.
Сега окултният ученик трябва изцяло да се отдаде на представите, които той пробужда в своите спомени. Той трябва да постигне възможно най-голямо вътрешно спокойствие за своята душа, да стане сляп и глух за всичко, което го заобикаля. Специално се налага да следи за онова чувство, което тези представи пробуждат в душата му. Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт. Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава дълго време в описаното душевно състояние. Вероятно ще се наложи опитите да бъдат повторени стотици напразни опити. Обаче търпението не трябва да се губи. Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек.
към текста >>

Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт.
Сега окултният ученик трябва изцяло да се отдаде на представите, които той пробужда в своите спомени. Той трябва да постигне възможно най-голямо вътрешно спокойствие за своята душа, да стане сляп и глух за всичко, което го заобикаля. Специално се налага да следи за онова чувство, което тези представи пробуждат в душата му. Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт. Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава дълго време в описаното душевно състояние. Вероятно ще се наложи опитите да бъдат повторени стотици напразни опити. Обаче търпението не трябва да се губи. Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек. И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора.
към текста >>

Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек.
Специално се налага да следи за онова чувство, което тези представи пробуждат в душата му. Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт. Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава дълго време в описаното душевно състояние. Вероятно ще се наложи опитите да бъдат повторени стотици напразни опити. Обаче търпението не трябва да се губи. Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек. И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора. И зрителното поле се появява един светещ образ. И този духовно просветващ образ е т.н. астрално въплъщение на наблюдаваното душевно състояние. Отново можем да сравним този образ с един вид пламък.
към текста >>

И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора.
Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт. Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава дълго време в описаното душевно състояние. Вероятно ще се наложи опитите да бъдат повторени стотици напразни опити. Обаче търпението не трябва да се губи. Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек. И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора. И зрителното поле се появява един светещ образ. И този духовно просветващ образ е т.н. астрално въплъщение на наблюдаваното душевно състояние. Отново можем да сравним този образ с един вид пламък. В средата той е жълто-червен, а по краищата: Червено-син и лилав.
към текста >>

Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва душите ни.
В този момент от своето развитие човек стига до твърдото убеждение, че всъщност мислите са напълно действителни неща. Ето защо той вече не може да си позволи да отправя към другите хора мисли, които биха накърнили тяхното достойнство и свобода. Не трябва дори за миг да се допуска, че даден човек би могъл да бъде за нас само един обект за наблюдение. Ръка за ръка с всяко окултно наблюдение над човешката природа трябва да върви и самовъзпитанието, което изисква да се обръщаме към всеки човек като към нещо свято и недостигаемо. Всичко което живее в човека също неговите мисли и чувства е нещо наистина свято. Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва душите ни.
към текста >>

66. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.
Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли. Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното. Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.
към текста >>

67. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Шестото Условие се отнася за човешките стремежи.
Шестото Условие се отнася за човешките стремежи. Окултният ученик непрекъснато проверява своите способности и умения; така той напредва по пътя на себепознанието. Той не предприема нищо, което е извън неговите възможности, но и не пренебрегва задачите, които може да изпълни. От друга страна той сам си определя цели отговарящи на високите му идеали и задължения. В живия социален организъм той не се включва механично, а се стреми да обхване задачите си, надхвърляйки ежедневните грижи. Така той се справя със задълженията си по все по-съвършен начин.
към текста >>

Шестото Качество се изразява в постигането на душевно равновесие.
Шестото Качество се изразява в постигането на душевно равновесие. Окултният ученик се стреми към умерено и спокойно настроение както в моменти на скръб, така и в моменти на радост. Той еднакво избягва както неистовото веселие така и мрачното отчаяние. Нещастието и опасността го заварват готов за действие, също както радостта и успеха.
към текста >>

Техните създатели съвсем на са били вдъхновявани от някакво смътно чувство за истина, а единствено от своето Посвещение.
Защото тези ограничаващи рамки непрекъснато ни принуждават да се отнасяме към нещата и съществата единствено от личната гледна точка. Окултният ученик трябва да се освободи от нея на всяка цена. Ясно става, че произтичащите от Духовната Наука предписания оказват дълбоко въздействие върху човека. Това се отнася и до предписанията, свързани с изграждането на споменатите четири качества. Под една или друга форма те присъствуват във всички мирогледи, които са извлечени от духовния свят. Техните създатели съвсем на са били вдъхновявани от някакво смътно чувство за истина, а единствено от своето Посвещение.
към текста >>

Формите, произлизащи от минерали или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново чувство на духовния изследовател.
Формите, произлизащи от минерали или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново чувство на духовния изследовател. В много по-слаба степен това е валидно за формите, съответствуващи на животните. Тези духовно възприемаеми форми са подвижни и пълни с живот. От една страна тази подвижност се дължи на влиянията, идващи от човешките мисли и чувства, а от друга на причини, върху които човек няма никакво влияние. Всред целия този свят от образи и форми, има такива, които първоначално не допускат каквито и да е въздействия от страна на човека.
към текста >>

68. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят.
Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят. Той трябва да гледа своя личен живот като дар от целия Космос. Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик. Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания.
към текста >>

69. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него.
Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания. Този символичен елемент не може да убегне от вниманието на добросъвестния наблюдател. Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него. Събужда се и вижда, че единия край на завивката е увит около ръката му. Следователно, възприемането няма конкретен и непосредствен, а именно символичен характер.
към текста >>

70. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение.
н. "опасности". Впрочем в по-фините тела на окултния ученик действително настъпват големи промени. Те са свързани с определени еволюционни процеси в трите основни сили на душата: волята, чувствата и мисленето. Преди окултното обучение, тези три сили се намират в точно определени съотношения, поддържани от висши космически закони. Човекът не може да си позволи произвол в своята воля, чувства и мислене. Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение. Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа.
към текста >>

Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство.
Те са свързани с определени еволюционни процеси в трите основни сили на душата: волята, чувствата и мисленето. Преди окултното обучение, тези три сили се намират в точно определени съотношения, поддържани от висши космически закони. Човекът не може да си позволи произвол в своята воля, чувства и мислене. Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение. Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа. В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
към текста >>

В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа. В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
към текста >>

Ето защо определена мисъл закономерно поражда определено чувство или определен волев импулс.
Успехът, на който можем да разчитаме при правилно възпитание и добро преподаване, се основава на предпоставката, че при детето бихме могли да постигнем такава зависимост между мислене, чувства и воля, която е съответствие със здравата човешка природа. Ако пробуждаме в детето определени представи, правим това с надеждата, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и с неговите волеви решения. Всичко това произлиза от обстоятелството, че трите сили на мисленето, чувствата и волята осъществяват закономерната връзка тъкмо във фините тела на човека. Тази връзка в етерно-астралния човешки организъм има своето отражение в човешкото физическо тяло. Дори и в него органите на волята са закономерно свързани с тези на мисленето и чувствата. Ето защо определена мисъл закономерно поражда определено чувство или определен волев импулс.
към текста >>

Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка.
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка. Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение. Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
към текста >>

Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен облак с определена оцветка.
Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен облак с определена оцветка. Ясновидецът може да отклони това чувство на омраза, както сетивния човек може да отклони един удар от физически предмет. В свръхсетивния свят омразата е едно нагледно и видимо явление. Обаче ясновидецът може да я възприеме само поради това, че съумява да насочи навън освободената сила, лежаща в основата на неговите чувства, също както сетивния човек насочва навън възприемателната способност на своите очи. Така е не само с омразата, но и с много по-съществени процеси, разиграващи се в свръхсетивния свят. Съзнателната връзка с тях човек може да осъществи само благодарение на освободените си душевни сили.
към текста >>

Ясновидецът може да отклони това чувство на омраза, както сетивния човек може да отклони един удар от физически предмет.
Когато един човек изпитва чувство на омраза към друг за ясновидеца това чувство е видимо и подобно на фин светлинен облак с определена оцветка. Ясновидецът може да отклони това чувство на омраза, както сетивния човек може да отклони един удар от физически предмет. В свръхсетивния свят омразата е едно нагледно и видимо явление. Обаче ясновидецът може да я възприеме само поради това, че съумява да насочи навън освободената сила, лежаща в основата на неговите чувства, също както сетивния човек насочва навън възприемателната способност на своите очи. Така е не само с омразата, но и с много по-съществени процеси, разиграващи се в свръхсетивния свят. Съзнателната връзка с тях човек може да осъществи само благодарение на освободените си душевни сили.
към текста >>

71. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида.
Страхът пред смъртта, т.е. пред това, което ще дойде след това, е широко разпространен и днес. Колко различно изглежда всичко това от гледището на психомонизма. Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня. С телесните изменения при смъртта тези връзки напълно изчезват. По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида. Индивидуалната душа е мъртва. И въпреки това усещанията, мислите и чувствата живеят по-нататък. Те живеят по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия. Те се предават по-нататък от индивид на индивид, от поколение на поколение, от народ на народ. Те действуват и тъкат на вечния стан на душата.
към текста >>

72. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Оттам също и общественото му чувство беше съвършено различно от днешното.
Това, което човешката ръка изработваше в онези времена, израстваше от самата природа. И самият човек се чувствуваше напълно сроден с природата. Оттам също и общественото му чувство беше съвършено различно от днешното. Природата е обща за всички хора. И това, което атлантецът изграждаше на основата на природата, той го считаше също така като общо благо, както днешният човек мисли естествено, когато счита като частно благо това, което неговото остроумие, неговият ум изработва.
към текста >>

С определена невинност на чувството рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си, отколкото на действуващата в тях божествена природа.
Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили изцяло като дар на могъщата природа; и това тяхно отношение към природата носеше религиозен характер. Особено говорът беше нещо свещено за тях. И невъзможна беше злоупотребата с определени звуци, в които се криеше една особена сила. Всеки човек чувствуваше, че такава злоупотреба би му донесла голяма вреда. Вълшебството на подобни думи би се превърнало в противоположнст; използуваното по правилен начин би донесло благословение; приложено по престъпен начин то би било във вреда на причинителя. С определена невинност на чувството рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си, отколкото на действуващата в тях божествена природа.
към текста >>

Те останаха верни на чувството за спомена.
При седмата подраса (монголите) също така се разви мисловната способност. Обаче в нея бяха останали качества на предишните раси, а именно на четвъртата подраса, в много по-голям размер, отколкото при петата и шестата. Те останаха верни на чувството за спомена. И така монголите стигнаха до убеждението, че най-старото е най-умното, това, което най-добре може да се защитава пред мисловната способност. Те също изгубиха властта над жизнените сили; обаче това, което се разви в тях като сила на мисълта, самото то имаше нещо от природната мощ на тази жизнена сила. Те бяха изгубили властта над живота, но не и непосредствената наивна вяра в тази власт. Тази сила беше станала техен Бог, по поръчението на който вършеха всичко, което считаха за правилно. Така за техните съседни народи те изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила, на която самите те се отдаваха със сляпо доверие.
към текста >>

73. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия. Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия. Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва.
към текста >>

Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Горепосоченото господство на женската душа е особено силно в последните времена на Лемурия и трае до атлантските времена, в които се подготвяше четвъртата подраса. Обаче не бива да си представяме, че такъв беше случаят с почти цялото човечество. Това важи предимно за онази част от населението на Земята, от която по-късно произлязоха същинските напреднали раси. И това влияние беше най-силно върху всичко онова в човека, което съществуваше “несъзнателно” в него. Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената. Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
към текста >>

74. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Когато неговата дейност можеше да се прояви безпрепятствено, той изпитваше приятно чувство; обаче когато тази дейност беше възпрепятствувана, завладяваше го неудоволствие и неприятно чувство.
С тези душевни образи се свързваха удоволствие и страдание в много по-малка степен, отколкото това става днес при представите на човека, които предават възприятията. Все пак някои образи доставяха радост, други неудоволствие, едни събуждаха любов, други омраза, обаче тези чувства носеха много по-блед характер. Силни чувства бяха предизвиквани от нещо друго. В онези времена човекът беше много по-подвижен, по-деен отколкото по-късно. Всичко в заобикалящия го свят, също и образите в неговата душа го подтикваха към дейност, към движение. Когато неговата дейност можеше да се прояви безпрепятствено, той изпитваше приятно чувство; обаче когато тази дейност беше възпрепятствувана, завладяваше го неудоволствие и неприятно чувство. Липсата или съществуването на препятствия за неговата воля определяше съдържанието на неговия чувствен живот, на неговата радост и страдание. И тази радост, съответно това страдание отново се отразяваха в душата му в един жив свят от образи. Светлина, светли, красиви образи живееха в него, когато съвсем свободно можеше да разгърне своята дейност; тъмни, лошо оформени образи възникваха в душата му, когато беше възпрепятствуван в неговите действия.
към текста >>

75. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

Защото тя чувствуваше стимулирането на събудения от собствената й топлина живот като приятно чувство, а неговото смущение като неприятно чувство.
Чрез този процес душевният живот беше въвлечен в областта на Земно-материалното. По-рано страстите, желанията, копнежите, удоволствието и страданието на душата можеха да се породят само в допир с нещо душевно. Това, което излизаше от едно друго душевно същество, събуждаше в определена душа симпатия, отблъскване, възбуждаше страсти и т.н.. Никакъв външен предмет не можеше да произведе такова действие. Едва сега се яви възможността, външните предмети да имат някакво значение за душата. Защото тя чувствуваше стимулирането на събудения от собствената й топлина живот като приятно чувство, а неговото смущение като неприятно чувство. Един външен предмет, който е годен за подържане на телесното приятно чувство, можеше да бъде желан, жадуван. Това, което в теософската литература се нарича „Кама” – тялото на желанията, – се свърза със Земния човек. Сетивните неща станаха предмети, които душата можеше да желае. Чрез своето тяло на желанията човекът бе свързан със Земното съществуване.
към текста >>

Един външен предмет, който е годен за подържане на телесното приятно чувство, можеше да бъде желан, жадуван.
Чрез този процес душевният живот беше въвлечен в областта на Земно-материалното. По-рано страстите, желанията, копнежите, удоволствието и страданието на душата можеха да се породят само в допир с нещо душевно. Това, което излизаше от едно друго душевно същество, събуждаше в определена душа симпатия, отблъскване, възбуждаше страсти и т.н.. Никакъв външен предмет не можеше да произведе такова действие. Едва сега се яви възможността, външните предмети да имат някакво значение за душата. Защото тя чувствуваше стимулирането на събудения от собствената й топлина живот като приятно чувство, а неговото смущение като неприятно чувство. Един външен предмет, който е годен за подържане на телесното приятно чувство, можеше да бъде желан, жадуван. Това, което в теософската литература се нарича „Кама” – тялото на желанията, – се свърза със Земния човек. Сетивните неща станаха предмети, които душата можеше да желае. Чрез своето тяло на желанията човекът бе свързан със Земното съществуване.
към текста >>

76. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания.
Колкото по-дълбоко човек навлиза в истинската окултна наука, толкова по-скромен става. Едва тогава той разбира как съвсем постепенно трябва да узрее и да стане достоен за определени познания. И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл. Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания. И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания. Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>

77. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот.
Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти. – Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието.
към текста >>

78. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот.
Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти. – Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието.
към текста >>

79. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения. В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано. И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо.
към текста >>

Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра.
Но човек може да се измами. Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува. Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата. И ако тя им бъде отнета, те веднага тласкат човека към съмнение, несигурност в живота и дори към отчаяние. Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да превъзмогне всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света.
към текста >>

80. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза".
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно". Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното. Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза". Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка. Ако предпоставката е налице, животното се нахвърля върху храната. Азовото чувство се проявява не само при наличието на тези предпоставки, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието за което се запази, така че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.
към текста >>

Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза.
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно". Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното. Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза". Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка. Ако предпоставката е налице, животното се нахвърля върху храната. Азовото чувство се проявява не само при наличието на тези предпоставки, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието за което се запази, така че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.
към текста >>

Азовото чувство се проявява не само при наличието на тези предпоставки, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието за което се запази, така че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.
Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза". Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка. Ако предпоставката е налице, животното се нахвърля върху храната. Азовото чувство се проявява не само при наличието на тези предпоставки, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието за което се запази, така че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.
към текста >>

81. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън.
В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса. При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там. По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота. Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън.
към текста >>

82. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

(В езотеричното християнство: „Архангелои", „Архангели".) Наистина тези Същества имат астрално тяло, но в по сочената степен от тяхното съществуване те не могат да дадат никакъв подтик на собственото си астрално тяло; ако не можеха да действуват върху топлинните тела, които описахме в тяхната Сатурнова степен, те не биха могли да предизвикат никакво чувство, никакво усещане.
Тук и там в света на Сатурн започва едно краткотрайно проблясване на светлина. Тук и там просветват плахи светлинки и трепкащи светкавици. Сатурновите топлинни тела започват да светят, блестят, сияят. Благодарение на това, че е постигната и тази степен, определени Същества на свой ред също се включват в развитието. Ще ги наречем „Духове на Огъня". (В езотеричното християнство: „Архангелои", „Архангели".) Наистина тези Същества имат астрално тяло, но в по сочената степен от тяхното съществуване те не могат да дадат никакъв подтик на собственото си астрално тяло; ако не можеха да действуват върху топлинните тела, които описахме в тяхната Сатурнова степен, те не биха могли да предизвикат никакво чувство, никакво усещане. Този факт им дава възможността да познаят своето собствено съществуване чрез действията, които те упражняват. Те не могат да си кажат: „Аз съм тук", а приблизително: „Моето обкръжение ми позволява да съм тук". Те „възприемат" и техните възприятия се състоят именно в описаните светлинни действия на Сатурн. В известен смисъл тези светлинни действия са техният „Аз". Това им при дава един особен вид съзнание.
към текста >>

При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие.
Обаче процесът, свързан с приемането на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно. Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш. Душата се чувствува отвсякъде обгърната от образи и усеща как чрез тези звукови сили тя си изгражда съответното тяло. Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв външен свят. Те изглеждат като неясни форми на растения и цветя, изтъкани от най-нежни субстанции; те са вътрешно подвижни и приличат на пърхащи цветя. При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие. Приемането на водните части се усеща като приток на сили, като вътрешно укрепване. Външно погледнато, то изглежда като израстване на физическата човешка форма. Но с прекратяването на прякото Слънчево действие, човешката душа изгубва силата да владее тези процеси. Те отпадат. Остават само онези части, които допринасят за узряването на горепосочения зародиш.
към текста >>

Когато около него възникват светлинни образи, те не винаги пораждат в душата на Земния човек същото чувство.
В светлинните процеси човек все още не различава по същия начин тяхната външна и вътрешна характеристика. Когато около него възникват светлинни образи, те не винаги пораждат в душата на Земния човек същото чувство. Имаше времена, когато той усещаше тези светлинни образи като нещо външно. Това ставаше, когато от чисто духовното си, безплътно състояние той се спускаше към въплъщение. Това беше и периодът на неговото израства не в условията на Земята. А когато наближава времето, през което от зародиша започваше изграждането на новия Земен човек, тогава образите избледняваха. От тях човек запазваше само нещо като свои вътрешни паметови представи.
към текста >>

За пръв път в душата се породи чувството на страх.
До този момент в своите действия човешката душа се ръководеше от намеренията на висшите духовни Същества. Планът за всичко, което трябваше да се направи, беше предварително определен. И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества. Отсега нататък бъдещето стана несигурно. За пръв път в душата се породи чувството на страх. Страхът е пряка последица от заблуждението. От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен. Сега вече той можеше да взема свои собствени решения.
към текста >>

Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът.
От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите. Наред със земните сили човек приемаше в себе си и влиянието на тези Същества. Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът. Тези Същества можем да наречем ариманически или в смисъла на Гьоте мефистофелски.
към текста >>

То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят.
се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл. Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения. Поради това предателство човечеството изпадна в зависимост от духовни Същества, които вследствие на своето предходно развитие се опълчваха срещу всичко, което идваше от духовният свят, произлязъл чрез отделянето на Земята от Слънцето. В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят. Тези Същества постигнаха голямо влияние над много от земните жители. То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят.
към текста >>

На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода.
Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек. На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода. Обаче в човека той трябва да действува в съзвучие с противоположните духовни Същества. При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло.
към текста >>

Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора.
Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>

През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие.
През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие. Тя продължава и днес. Това е петата следатлантска културна епоха. Народите, които след различни преселения и превратности на съдбата станаха носители на тази епоха, бяха потомци на онези атлантци, които останаха най-незасегнати от събитията, разиграли се през четирите предхождащи културни епохи. Те не бяха проникнали до областите, където се кореняха посочените култури. Напротив, те продължаваха да култивират атлантските култури по свой собствен начин.
към текста >>

Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят.
Под тези влияния в хората от петата културна епоха възникна едно душевно раздвоение, което продължава и днес. То се проявява в живота по най-различен начин. Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят. Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда. Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа.
към текста >>

Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда.
Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят. Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда. Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т.
към текста >>

83. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Лесно може да се случи тъкмо такава душа да запази смътно чувство за своята зрялост и намирайки опора в това чувство, да отхвърли обучението.
Дори за личност, която вече има вътрешната зрялост,необходима за самопробуждането на духовните възприемателни органи, едно обучение не само че не е излишно, а напротив то е особено подходящо. Защото само в отдел ни случаи подобна личност преди своето самопосвещение успява да избегне погрешните и опасни странични пътища. Обучението и спестява тези отклонения и я води напред. Когато за тази душа настъпи такова самопосвещение, това се дължи на обстоятелството, че в предишните си съществувания тя е постигнала съответната зрялост. Лесно може да се случи тъкмо такава душа да запази смътно чувство за своята зрялост и намирайки опора в това чувство, да отхвърли обучението. Подобно чувство може да породи известно високомерие, което руши доверието към истинското духовно обучение. Понякога определена степен от духовното развитие може да остане скрита, и да се появи в една или друга възраст. Тъкмо обучението е истинското средство, което довежда до нейната поява. Ако в този случай; даден човек се затвори за обучението, неговите способности могат да останат непроявени и да напомнят за себе си в един следващ живот.
към текста >>

Подобно чувство може да породи известно високомерие, което руши доверието към истинското духовно обучение.
Дори за личност, която вече има вътрешната зрялост,необходима за самопробуждането на духовните възприемателни органи, едно обучение не само че не е излишно, а напротив то е особено подходящо. Защото само в отдел ни случаи подобна личност преди своето самопосвещение успява да избегне погрешните и опасни странични пътища. Обучението и спестява тези отклонения и я води напред. Когато за тази душа настъпи такова самопосвещение, това се дължи на обстоятелството, че в предишните си съществувания тя е постигнала съответната зрялост. Лесно може да се случи тъкмо такава душа да запази смътно чувство за своята зрялост и намирайки опора в това чувство, да отхвърли обучението. Подобно чувство може да породи известно високомерие, което руши доверието към истинското духовно обучение. Понякога определена степен от духовното развитие може да остане скрита, и да се появи в една или друга възраст. Тъкмо обучението е истинското средство, което довежда до нейната поява. Ако в този случай; даден човек се затвори за обучението, неговите способности могат да останат непроявени и да напомнят за себе си в един следващ живот.
към текста >>

Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти.
Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>

Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство.
И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>

И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>

Да вземем чувството на радост.
Да вземем чувството на радост. В нормалния живот душата изпитва радост, ако е налице съответната външна предпоставка. Ако една душа вижда, как даден човек извършва определено действие, влагайки в него цялата доброта на своето сърце, тогава тази душа ще се изпълни с радост. Но тя може да продължи да размишлява върху подобно действие и да си каже: Едно действие, което блика от добротата на сърцето, е нещо, при което извършителят не преследва своя собствен интерес, а интереса на друг човек. Такова действие може да се нарече добро от морална гледна точка. Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си изгради всеобхватната идея за добротата на сърцето.
към текста >>

Когато се опитаме да оживим и задържим по-дълго подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане.
Такова действие може да се нарече добро от морална гледна точка. Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си изгради всеобхватната идея за добротата на сърцето. Тя може на пример да се замисли, как сърдечната доброта възниква благодарение на това, че една душа като че ли всмуква интереса на другите и го превръща в свой собствен интерес. И сега душата може да изпита радост от тази морална идея за добротата на сърцето. Това е радост, свързана не с един или друг процес от сетивния свят, а радост от една идея като такава. Когато се опитаме да оживим и задържим по-дълго подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане. В този случай действуващата сила за пробуждането на вътрешните душевни способности е не идеята, а проявеното в душата чувство, което е поддържано в значителен период от време, при това без да е предизвикано от някакво външно впечатление.
към текста >>

В този случай действуващата сила за пробуждането на вътрешните душевни способности е не идеята, а проявеното в душата чувство, което е поддържано в значителен период от време, при това без да е предизвикано от някакво външно впечатление.
Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си изгради всеобхватната идея за добротата на сърцето. Тя може на пример да се замисли, как сърдечната доброта възниква благодарение на това, че една душа като че ли всмуква интереса на другите и го превръща в свой собствен интерес. И сега душата може да изпита радост от тази морална идея за добротата на сърцето. Това е радост, свързана не с един или друг процес от сетивния свят, а радост от една идея като такава. Когато се опитаме да оживим и задържим по-дълго подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане. В този случай действуващата сила за пробуждането на вътрешните душевни способности е не идеята, а проявеното в душата чувство, което е поддържано в значителен период от време, при това без да е предизвикано от някакво външно впечатление.
към текста >>

Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е например съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
Понеже свръхсетивното познание прониква по-дълбоко в същността на нещата-отколкото обикновеното мислене, от неговите опитности могат да се извлекат такива усещания, които ако бъдат приложени за вътрешно вглъбява не ускоряват в много по-висока степен разгръщането на душевните способности. Колкото и да е необходимо това за по-висшите степени на обучение, трябва да се има предвид, че едно енергично вглъбяване в такова чувство, каквото е например съзерцанието на сърдечната доброта, може да ни отведе твърде далеч.
към текста >>

След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони.
Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът. За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи. Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила. След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони. И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>

Ако човек им позволи да проникнат в душата му, той тръгва по сигурен път; а спрямо по-висшия свят носи в себе едно чувство, което рано или късно ще го възнагради с най-прекрасни плодове.)
Специално подчертавам, че тези книги нямат нищо общо с данните на самата Духовна Наука. И въпреки това там е показано, че чистото и работещо само в себе си мислене, може да се издигне до поразяващи открития върху света, живота и човека. Тези съчинения заемат много важна междинна степен, свързваща познанието за сетивния свят с това на духовния свят. Те предлагат онова, което мисленето може да извоюва след като се извиси над сетивното наблюдение, но все още не се осмелява да пристъпи към духовното изследване. Ако човек поеме тези съчинения с цялата си душа, вече стои в духовния свят, само че той му се открива единствено под формата на мисловен свят. Ако човек им позволи да проникнат в душата му, той тръгва по сигурен път; а спрямо по-висшия свят носи в себе едно чувство, което рано или късно ще го възнагради с най-прекрасни плодове.)
към текста >>

Така се поражда чувството, че духовно-душевното познание представлява едно съединяване със съответните факти, един „живот в тях самите".
Точно казано, целта на медитациите чрез описаните символни представи и усещания се състои в изграждането на по-висшите възприемателни органи в астралното тяло на човека. Първоначално те се изграждат от субстанцията на астралното тяло. Тези нови познавателни органи ни разкриват един нов свят и в него човек се научава да познава себе си като нов Аз. Те се различават от обикновените сетивни органи по това, че са действени органи. Докато окото и ухото се отнасят пасивно към светлината и звука, за духовно-душевните възприемателни органи може да се каже, че в акта на възприятието те са в непрекъсната деятелност, и че обхващат своите обекти в пълно съзнание. Така се поражда чувството, че духовно-душевното познание представлява едно съединяване със съответните факти, един „живот в тях самите".
към текста >>

Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение. Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно. Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>

След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение. Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно. Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>

Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение.
Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение. Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание. Това познание се отдава особено добре на хора, които в своите детски и юношески години са гледали към някои лица с онова удивление, с което се обръщаме към висшите идеали. Също и в по-късните години, когато човек със здрав разум и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове. По същия начин стоят и нещата с този, който се удивлява на силите, ръководещи човешкия живот. От не по-малко значение е и случаят, когато един възрастен и зрял човек може да изпитва преклонение, и то до най-висша степен, пред други хора, чиято стойност той предусеща или се надява да познае.
към текста >>

Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание.
Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение. Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание. Това познание се отдава особено добре на хора, които в своите детски и юношески години са гледали към някои лица с онова удивление, с което се обръщаме към висшите идеали. Също и в по-късните години, когато човек със здрав разум и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове. По същия начин стоят и нещата с този, който се удивлява на силите, ръководещи човешкия живот. От не по-малко значение е и случаят, когато един възрастен и зрял човек може да изпитва преклонение, и то до най-висша степен, пред други хора, чиято стойност той предусеща или се надява да познае. Само това преклонение може да разкрие достъпа към висшите светове.
към текста >>

Ако обаче човек се подлъже от чувството на преданост и преклонение, и умъртви здравото себесъзнание и доверието в своя Аз, той върши престъпление пред закона на равновесието.
Ако обаче човек се подлъже от чувството на преданост и преклонение, и умъртви здравото себесъзнание и доверието в своя Аз, той върши престъпление пред закона на равновесието. Окултният ученик трябва непрекъснато да работи над себе си, за да става все по-зрял; но наред с това той трябва да има и доверие в своята личност и да вярва, че нейните сили израстват с всеки час и ден. Който стигне до верния усет за тези неща, знае: В мен дремят скрити сили и аз мога да ги изнеса навън. Ето защо там, където намирам нещо, което се извисява над мен и е достойно за преклонение, аз трябва не само да го уважавам, а да се доверя на мен самия и да изградя в себе си всичко онова, което може да ме направи равен на уважаваната личност.
към текста >>

Това означава, че по силата на известна необходимост, към представата за предмета, се прибавя и чувството на удоволствие или неудоволствие.
Когато ученикът се издига по пътя към висшите светове на познанието, на определена степен той, забелязва, че взаимната връзка на силите, изграждащи неговата личност, приема по-друга форма от тази, която тя има в сетивно-физическия свят. В този свят Азът осигурява единно взаимодействие на душевните сили и преди всичко на мисли, чувства и воля. При обикновените ситуации от човешкия живот, тези душевни сили се намират в определени отношения. Виждаме например един предмет. Душата го харесва или не. Това означава, че по силата на известна необходимост, към представата за предмета, се прибавя и чувството на удоволствие или неудоволствие. Ние или пожелаваме предмета, или получаваме импулса да го изменим в една или друга посока. С други думи: към дадената представа и даденото чувство, се присъединяват желанието и волята.
към текста >>

С други думи: към дадената представа и даденото чувство, се присъединяват желанието и волята.
При обикновените ситуации от човешкия живот, тези душевни сили се намират в определени отношения. Виждаме например един предмет. Душата го харесва или не. Това означава, че по силата на известна необходимост, към представата за предмета, се прибавя и чувството на удоволствие или неудоволствие. Ние или пожелаваме предмета, или получаваме импулса да го изменим в една или друга посока. С други думи: към дадената представа и даденото чувство, се присъединяват желанието и волята.
към текста >>

Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността. Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен. Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява. Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт. Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>

Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността. Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен. Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява. Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт. Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>

Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността. Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен. Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява. Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт. Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>

В последния случай в душата му ще се промъкне едно чувство, което трябва да определим като чувство на срам.
Ако не притежава този импулс, ако просто отклонява вниманието си от своята собствена личност и остава такъв, какъвто е, той естествено, се лишава и от възможностите за себепознание. Ако обаче човек е устре мен към себе си и безпощадно, и честно преценява едно или друго свое качество, той или ще го подобри в хода на своя живот, или няма. В последния случай в душата му ще се промъкне едно чувство, което трябва да определим като чувство на срам. Здравата човешка природа практически действува по този начин: чрез себе познанието тя изпитва различни видове срам. Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие. Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън. Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия.
към текста >>

Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие.
Ако не притежава този импулс, ако просто отклонява вниманието си от своята собствена личност и остава такъв, какъвто е, той естествено, се лишава и от възможностите за себепознание. Ако обаче човек е устре мен към себе си и безпощадно, и честно преценява едно или друго свое качество, той или ще го подобри в хода на своя живот, или няма. В последния случай в душата му ще се промъкне едно чувство, което трябва да определим като чувство на срам. Здравата човешка природа практически действува по този начин: чрез себе познанието тя изпитва различни видове срам. Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие. Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън. Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия. То открива, че в скритите дълбини на душата съществува един вид скрит срам, за който човек няма съзнание в сетивния свят. Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ.
към текста >>

Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия.
В последния случай в душата му ще се промъкне едно чувство, което трябва да определим като чувство на срам. Здравата човешка природа практически действува по този начин: чрез себе познанието тя изпитва различни видове срам. Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие. Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън. Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия. То открива, че в скритите дълбини на душата съществува един вид скрит срам, за който човек няма съзнание в сетивния свят. Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ. Ако това чувство не би съществувало, човек би виждал пред себе си това, което е той в действителност; той би изживявал своите представи, чувства и воля не само вътрешно, но би ги възприемал и външно, както възприема минералите, растенията и животните. Така това чувство скрива човека от самия него, от неговия истински облик. Наред с това обаче, той скрива и целия духовно-душевен свят.
към текста >>

Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ.
Дори в ежедневието, това чувство има точно определено въздействие. Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън. Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия. То открива, че в скритите дълбини на душата съществува един вид скрит срам, за който човек няма съзнание в сетивния свят. Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ. Ако това чувство не би съществувало, човек би виждал пред себе си това, което е той в действителност; той би изживявал своите представи, чувства и воля не само вътрешно, но би ги възприемал и външно, както възприема минералите, растенията и животните. Така това чувство скрива човека от самия него, от неговия истински облик. Наред с това обаче, той скрива и целия духовно-душевен свят. Защото докато на човек му убягва неговата собствена вътрешна същност, той не може да възприема и това, спрямо което би искал да развие познавателните инструменти, гарантиращи му напредък в душевно-духовния свят; в случая той не може да преобрази своята вътрешна същност така, че тя да раз полага с духовните възприемателни органи.
към текста >>

Ако това чувство не би съществувало, човек би виждал пред себе си това, което е той в действителност; той би изживявал своите представи, чувства и воля не само вътрешно, но би ги възприемал и външно, както възприема минералите, растенията и животните.
Здравомислещият човек ще се погрижи: аз не трябва да проявявам чрез видими действия това, което причинява у мен срам. Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън. Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия. То открива, че в скритите дълбини на душата съществува един вид скрит срам, за който човек няма съзнание в сетивния свят. Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ. Ако това чувство не би съществувало, човек би виждал пред себе си това, което е той в действителност; той би изживявал своите представи, чувства и воля не само вътрешно, но би ги възприемал и външно, както възприема минералите, растенията и животните. Така това чувство скрива човека от самия него, от неговия истински облик. Наред с това обаче, той скрива и целия духовно-душевен свят. Защото докато на човек му убягва неговата собствена вътрешна същност, той не може да възприема и това, спрямо което би искал да развие познавателните инструменти, гарантиращи му напредък в душевно-духовния свят; в случая той не може да преобрази своята вътрешна същност така, че тя да раз полага с духовните възприемателни органи.
към текста >>

Така това чувство скрива човека от самия него, от неговия истински облик.
Следователно срамът е една сила, която ни кара да капсулираме нещо в себе си и да не му позволяваме да се прояви навън. Ако размислим върху това, ще се убедим, че духовното изследване обръща специално внимание, както на споменатото душевно изживяване, което е много сродно с чувството на срам, така и на неговите последствия. То открива, че в скритите дълбини на душата съществува един вид скрит срам, за който човек няма съзнание в сетивния свят. Но това скрито чувство има същите последици, както явния срам в обикновения живот: То пречи и не позволява на съкровената човешка същност да се яви пред човека в един възприемаем образ. Ако това чувство не би съществувало, човек би виждал пред себе си това, което е той в действителност; той би изживявал своите представи, чувства и воля не само вътрешно, но би ги възприемал и външно, както възприема минералите, растенията и животните. Така това чувство скрива човека от самия него, от неговия истински облик. Наред с това обаче, той скрива и целия духовно-душевен свят. Защото докато на човек му убягва неговата собствена вътрешна същност, той не може да възприема и това, спрямо което би искал да развие познавателните инструменти, гарантиращи му напредък в душевно-духовния свят; в случая той не може да преобрази своята вътрешна същност така, че тя да раз полага с духовните възприемателни органи.
към текста >>

При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят.
Но в хода на правилното обучение, човек полага усилия за изграждането на тези възприемателни органи, като първо впечатление пред него се явява това, което е самият той. Човек застава пред своя двойник. И това себе възприятие не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят. При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят. Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят. Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека. Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма. Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание.
към текста >>

Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят.
Но в хода на правилното обучение, човек полага усилия за изграждането на тези възприемателни органи, като първо впечатление пред него се явява това, което е самият той. Човек застава пред своя двойник. И това себе възприятие не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят. При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят. Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят. Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека. Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма. Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание. За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с упражненията.
към текста >>

Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека.
Човек застава пред своя двойник. И това себе възприятие не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят. При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят. Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят. Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека. Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма. Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание. За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с упражненията. Те се състоят в укрепване на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
към текста >>

В обикновения живот двойникът действува по такъв начин в сетивно- физическия свят, че с приближаването на човека до душевно-духовния свят той изведнъж става невидим чрез описаното чувство на срам.
В обикновения живот двойникът действува по такъв начин в сетивно- физическия свят, че с приближаването на човека до душевно-духовния свят той изведнъж става невидим чрез описаното чувство на срам. Но с това се закрива и целият духовен свят. Той се изправя пред този свят като „Пазач", за да го брани от влизането на онези, които още не са подготвени за това. Ето защо той може да бъде наречен „Пазачът, изправен пред прага на душевно-духовния свят". Освен при описаното влизане в свръхсетивния свят, човек среща този „Пазач на прага" и при физическата смърт. В хода на душевно-духовното развитие между смъртта и едно ново раждане, „Пазачът" се разкрива все повече и повече.
към текста >>

Ако обаче поради неправилно духовно обучение, някой би пристъпил неподготвен към това изживяване, когато стигне до „Големия Пазач на прага", душата му би се изпълнила с нещо, което можем да сравним само с „чувството на неизмерима уплаха", с „безграничен страх".
Ако обаче поради неправилно духовно обучение, някой би пристъпил неподготвен към това изживяване, когато стигне до „Големия Пазач на прага", душата му би се изпълнила с нещо, което можем да сравним само с „чувството на неизмерима уплаха", с „безграничен страх".
към текста >>

84. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание.
А с настъпването на Шестата епоха, човечеството отново ще постигне но на една по-висша степен това, което притежаваше в миналото като смътно или сумрачно ясновидство. Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от старото. Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от силите на разума и чувствата. Тя се добираше до него чрез един вид вдъхновение. В бъдеще душата ще има не просто вдъхновения; тя ще ги усеща и ще вниква в тях като в нещо, което е част от нейната собствена същност. В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание. Такава душевна нагласа ще преобладава всред достатъчно голям брой хора на Шестата следатлантска епоха.
към текста >>

85. ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИ ПОЗНАНИЯ GA_13 Въведение в Тайната наука

Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството".
Подробно описаният в тази книга път за постигане на свръхсетивно познание може да бъде наречен също и „пряк път на познанието". Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
към текста >>

Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието.
Подробно описаният в тази книга път за постигане на свръхсетивно познание може да бъде наречен също и „пряк път на познанието". Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие. Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня.
към текста >>

Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане.
Подробно описаният в тази книга път за постигане на свръхсетивно познание може да бъде наречен също и „пряк път на познанието". Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие. Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства.
към текста >>

Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие. Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства. Напротив, описаният в тази книга път на познание, може да се приложи независимо от условията и трудностите, които предлага съвременният живот.
към текста >>

86. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

витае смътно чувство;
витае смътно чувство;
към текста >>

в достойно сериозно чувство;
в достойно сериозно чувство;
към текста >>

В мен няма чувство на вина
В мен няма чувство на вина
към текста >>

87. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

че чувството на угнетеност в теб,
че чувството на угнетеност в теб,
към текста >>

88. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ала откакто с осъзнато чувство,
Ала откакто с осъзнато чувство,
към текста >>

89. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

от смътно чувство
от смътно чувство
към текста >>

90. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

желаещ само с чувство до духа да стигне.
желаещ само с чувство до духа да стигне.
към текста >>

91. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Така ще мога аз духовно чувство
Така ще мога аз духовно чувство
към текста >>

да се излива чувството на радост.
да се излива чувството на радост.
към текста >>

човешкото душевно чувство.
човешкото душевно чувство.
към текста >>

92. Интермецо GA_14 Четири мистерийни драми

Само че именно най-големите произведения в тази област оставиха в душата ми известно неприятно чувство.
Мога да те разбера напълно, когато говориш така. Винаги съм се възхищавала от хората на изкуството, съумели да постигнат напълно достоверно изобразяване на това, което наричаш истина в живота. И вярвам, че именно в наше време мнозина са постигнали майсторство в това. Само че именно най-големите произведения в тази област оставиха в душата ми известно неприятно чувство. Дълго време не можех да си го обясня. Но един ден в мен проблесна светлина, която ми донесе отговор.
към текста >>

Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед.
Мила Естела, нека да не говорим днес за моя светоглед. Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед. И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
към текста >>

И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
Мила Естела, нека да не говорим днес за моя светоглед. Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед. И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
към текста >>

Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на изкуството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа.
Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на изкуството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа. На мен дори и най-съвършеното художествено изображение не може да ми даде това, което дължа например на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице.
към текста >>

Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство.
То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо. Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството. Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата. Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
към текста >>

93. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

единствено от смътно чувство
единствено от смътно чувство
към текста >>

Не трябва чувството ми да лишава
Не трябва чувството ми да лишава
към текста >>

94. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Не ме лишавайте от чувството ми за опора!
Не ме лишавайте от чувството ми за опора!
към текста >>

95. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

във откривателско духовно чувство.
във откривателско духовно чувство.
към текста >>

96. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Набожното ти чувство ти показа правилния път.
Набожното ти чувство ти показа правилния път.
към текста >>

97. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Говори Сили за набожно чувство,
Говори Сили за набожно чувство,
към текста >>

98. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

но раждащи и чувство за правдивост.
но раждащи и чувство за правдивост.
към текста >>

99. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

че работа, от чувство отделена,
че работа, от чувство отделена,
към текста >>

100. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

сега поражда се противно чувство.
сега поражда се противно чувство.
към текста >>

101. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

едно тъй силно постоянно чувство,
едно тъй силно постоянно чувство,
към текста >>

102. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

и радостното чувство на човека
и радостното чувство на човека
към текста >>

103. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

на този дух и притежаващ чувство
на този дух и притежаващ чувство
към текста >>

104. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

смразяват всяко земно чувство те...
смразяват всяко земно чувство те...
към текста >>

От благородно чувство красота
От благородно чувство красота
към текста >>

105. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Но храмовото чувство моят ум
Но храмовото чувство моят ум
към текста >>

Туй чувство бе последвано от второ:
Туй чувство бе последвано от второ:
към текста >>

106. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

възвишено и сериозно чувство.
възвишено и сериозно чувство.
към текста >>

107. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

погрешно чувство – можещо тъй лесно
погрешно чувство – можещо тъй лесно
към текста >>

108. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

а само земно чувство – от мистика
а само земно чувство – от мистика
към текста >>

109. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

ума и чувството, които има,
ума и чувството, които има,
към текста >>

110. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Все повече и повече нараства чувството на доверие във факта, че не си сам в най-висшия смисъл на думата в този свят и че това, което можеш да разбереш, е само частица от всичко извършващо се във Всемира.
Все повече и повече нараства чувството на доверие във факта, че не си сам в най-висшия смисъл на думата в този свят и че това, което можеш да разбереш, е само частица от всичко извършващо се във Всемира.
към текста >>

Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство.
Обикновените сили на човека а не онези, които действуват в неговото детство идват от Земния организъм. Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години. Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго. И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност. С други думи: Какво има в себе си човекът? Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен."
към текста >>

Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години.
При подобни възгледи, в душата лесно се поражда мисълта, че с всичко, което може да направи, човек трябва да търси съзвучие с онази част от своето същество, която е по-мъдра от съзнателната интелигентност. Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани. Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан. Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години.
към текста >>

По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност.
Не е добре, когато в Духовната Наука, Теософията или въобще в Окултизма се дават много дефиниции и понятия. По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност. Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл.
към текста >>

Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен!
Не е добре, когато в Духовната Наука, Теософията или въобще в Окултизма се дават много дефиниции и понятия. По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност. Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл. Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята. Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес.
към текста >>

111. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос. Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>

112. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
Адекватна е само онази представа, според която дори и особеното съчетание на сили намиращо израз в тялото е по отношение на тялото (като носител на душата) също така безучастно, както и процесите в мъртвото тяло. Тази безучастност обаче съществува не за душата, а за веществата и силите на тялото. Душата изживява себе си чрез тялото; но тялото живее във външния свят заедно и чрез него, и не допуска душевните свойства да се проявят по начин, независещ от процесите на външния свят. Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
към текста >>

113. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Външното и вътрешното изживяване се сливат в едно цяло, в едно чувство за живота, което досега е било непознато и за което душата знае, че не би стигнала до него, ако би живяла единствено чрез сетивните впечатления и обикновените паметови представи.
При съзнателно насочваното ясновидство се стига до определен момент в хода на вътрешната душевна активност, когато човек знае: сега душата изживява нещо, което по-рано тя не е изживявала. Изживяването е твърде дифузно и се свежда до общото усещане, че сега човек застава не срещу външния сетивен свят, че стои не в него, макар и да не се намира вътре в себе си, както е при обикновения душевен живот. Външното и вътрешното изживяване се сливат в едно цяло, в едно чувство за живота, което досега е било непознато и за което душата знае, че не би стигнала до него, ако би живяла единствено чрез сетивните впечатления и обикновените паметови представи. По-нататък ясновиждащият забелязва, че в това състояние на душата се вмъква от един непознат досега свят. Обаче до точна представа за това "непознато", той не може да стигне. Изживяването е налице, но представа липсва.
към текста >>

114. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

А описаното подтискащо чувство е вече начало на истинското себепознание.
Такива сили могат да се получат само в хода на истинското себепознание. Едва на сегашната степен на еволюцията се вижда колко малко знае човек за самия себе си. Досега той се е доверявал на вътрешното изживяване без да го разглежда като част от външния свят. Но след стъпките, довеждащи до възприятия извън тялото, човек се добира до твърде особени средства за себепознание. Той се научава да разглежда себе си от една гледна точка, която може да съществува, само ако човекът е вън от своето сетивно тяло. А описаното подтискащо чувство е вече начало на истинското себепознание. Да изживява себе си спрямо външния свят в едно заблуждение, е обстоятелство, показващо истинската същност на душата.
към текста >>

115. ПЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

След постигането на тази степен, едно ужасно чувство за самотност обзема душата.
След постигането на тази степен, едно ужасно чувство за самотност обзема душата. Тя се вижда поставена всред един необозрим етерен свят; и единствено себе си тя вижда всред безкрайните етерни простори, но се вижда като едно Същество, което никъде не може да срещне Същество, подобно на себе си.
към текста >>

116. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

При изживяването на астралното тяло човек има в много по-голяма степен чувството, че се намира вън от своето сетивно тяло, отколкото при изживяването в етерното тяло.
При изживяването на астралното тяло човек има в много по-голяма степен чувството, че се намира вън от своето сетивно тяло, отколкото при изживяването в етерното тяло. При последното човек се чувствува извън областта, в която се намира сетивното тяло, но все пак се чувствува заедно с него. Обаче в астралното тяло човек чувствува самото сетивно тяло като нещо външно. При прехода в етерното тяло човек усеща един вид разширение на собственото си същество, докато при вживяването в астралното тяло усеща един вид нахлуване в друго същество. В астралните опитности той вниква в действията на определени духовни Същества. По един или друг начин човек се усеща свързан или дори сроден с тези Същества.
към текста >>

Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него.
По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед. Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба. Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб. В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима. След като медитирането върху нашата собствена същност проникне до най-дълбоките пластове на душата, можем да открием известна егоистична радост от неща, които сме в състояние да извършваме сами. Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата.
към текста >>

Подобно медитативно укрепване на душевния живот, ако то се провежда правилно, никога не може да притъпи чувството за собствените качества на човека.
Подобно медитативно укрепване на душевния живот, ако то се провежда правилно, никога не може да притъпи чувството за собствените качества на човека. Сега той усеща необходимостта да се отнася спрямо тях по съответствуващ начин.
към текста >>

Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
към текста >>

117. СЕДМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания.
В издигането си към по-висшите светове нито един човек не може да срещне пречки, стига той сам да не се намесва по неправилен начин в процесите, през които трябва да мине. Тези процеси вече бяха описани в предишните медитации. Ако трябва да ги изразим с думи, взети само от обикновения човешки живот, ние можем да сторим това единствено по този начин. Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания. Тъкмо в такива усещания се раждат силите за себепознание. Те са зародишите, семената за бъдещите плодове на свръхсетивното познание. Описаните изживявания носят в себе си нещо скрито, което след като те са вече факт води до едно нарастващо напрежение; сякаш определени сили взривяват чувството на самотност, което е като една обвивка около тези "сили" и проникват в душевния живот като средство на познанието.
към текста >>

Описаните изживявания носят в себе си нещо скрито, което след като те са вече факт води до едно нарастващо напрежение; сякаш определени сили взривяват чувството на самотност, което е като една обвивка около тези "сили" и проникват в душевния живот като средство на познанието.
Тези процеси вече бяха описани в предишните медитации. Ако трябва да ги изразим с думи, взети само от обикновения човешки живот, ние можем да сторим това единствено по този начин. Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания. Тъкмо в такива усещания се раждат силите за себепознание. Те са зародишите, семената за бъдещите плодове на свръхсетивното познание. Описаните изживявания носят в себе си нещо скрито, което след като те са вече факт води до едно нарастващо напрежение; сякаш определени сили взривяват чувството на самотност, което е като една обвивка около тези "сили" и проникват в душевния живот като средство на познанието.
към текста >>

Ако възникне някакво мъчително усещане, в душата веднага се пробуждат нови сили и чувство на сигурност, че тя ще се справи с мъчителното усещане; и ако човек може да се свърже с тези сили, стига се до там, той да се отнася към изживяванията, които биха били крайно мъчителни в обикновения живот, като един страничен наблюдател.
Трябва да се има предвид, че когато човек следва правилния път, зад всяко подобно изживяване, веднага възниква и друго. Става така, че ако едно е налице, другото не може да липсва. Към това, което човек трябва да понесе, веднага се прибавя и силата, чрез която той действително ще може да го понесе, стига да размисли спокойно върху нея и стига да вникне в това, което иска да се прояви в душата му. Ако възникне някакво мъчително усещане, в душата веднага се пробуждат нови сили и чувство на сигурност, че тя ще се справи с мъчителното усещане; и ако човек може да се свърже с тези сили, стига се до там, той да се отнася към изживяванията, които биха били крайно мъчителни в обикновения живот, като един страничен наблюдател. Ето защо хора, които са поели по пътя на свръхсетивното познание, въпреки че са всред водовъртежа на могъщи чувствени потоци, постигат съвършено спокойствие и равновесие в своето ежедневие.
към текста >>

118. ОСМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и висшестоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя.
След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и висшестоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя. Пред духовния му поглед застава фактът, че сегашното сетивно съществувание се предхожда от друго съществувание в духовния свят. Именно в духовния свят са причините за сетивното съществувание. Постепенно човек вниква в основния факт, че преди сегашното си сетивно съществувание, в което получавайки физическото тяло е влязъл, той вече е живял в духовния свят.
към текста >>

119. СЪДЪРЖАНИЕ GA_17 Прагът на духовния свят

За азовото чувство и за способността на човешката душа да обича.
За азовото чувство и за способността на човешката душа да обича. За отношенията на човешката душа към елементарния свят
към текста >>

120. ЗА МЕДИТИРАНЕТО GA_17 Прагът на духовния свят

Всеки, който развива в себе си описано то тук чувство спрямо мисленето, усеща в него не само нещо, което е източник на сила на човешката душа, но и нещо, което носи в себе си една мирова същност, напълно независима от човека и неговата душа.
Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание. При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение. Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само резултати от мисленето. Всеки, който развива в себе си описано то тук чувство спрямо мисленето, усеща в него не само нещо, което е източник на сила на човешката душа, но и нещо, което носи в себе си една мирова същност, напълно независима от човека и неговата душа. Една мирова същност, до която трябва да се добере в процеса на вътрешната си работа, ако иска да живее в нещо, което принадлежи нему, както и на целия независим от него свят.
към текста >>

Наред с това чувство обаче душата се нуждае и от неговата противоположност: От чувството, че съществува сама за себе си.
Обстоятелството, че можем да се отдадем на мисловния живот, носи в себе си нещо дълбоко успокояващо. Душата чувствува, че в мисловния живот тя може да се освободи от самата себе си. Наред с това чувство обаче душата се нуждае и от неговата противоположност: От чувството, че съществува сама за себе си. Двете чувства определят двете крайни точки на махалото и очертават диапазона на здравия душевен живот. Общо взето будността и сънят са само крайните изрази от това движение на махалото. В състоянието на будност душата е потопена в себе си и живее своя собствен живот; в съня тя се изгубва, разширява се във всеобщото изживяване на света, следователно, освобождава се от себе си. Двете крайни състояния се манифестират и чрез други вътрешни изживявания. Мисловният живот е едно освобождаване на душата от самата себе си, докато чувства, усещания, афекти и т.н.
към текста >>

Така погледнато, мисленето предлага на душата утеха, от която тя се нуждае пред чувството за изоставеност от света.
Общо взето будността и сънят са само крайните изрази от това движение на махалото. В състоянието на будност душата е потопена в себе си и живее своя собствен живот; в съня тя се изгубва, разширява се във всеобщото изживяване на света, следователно, освобождава се от себе си. Двете крайни състояния се манифестират и чрез други вътрешни изживявания. Мисловният живот е едно освобождаване на душата от самата себе си, докато чувства, усещания, афекти и т.н. представляват същностното битие на душата. Така погледнато, мисленето предлага на душата утеха, от която тя се нуждае пред чувството за изоставеност от света.
към текста >>

121. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

На първо място душата трябва да се подготви, за да посреща тези образи в духовното си зрително поле; за целта трябва да развие особено грижливо и чувството, че не следва да се задържа при тези образи, а да ги отнася по адекватен начин към свръхсетивния свят.
На първо място душата трябва да се подготви, за да посреща тези образи в духовното си зрително поле; за целта трябва да развие особено грижливо и чувството, че не следва да се задържа при тези образи, а да ги отнася по адекватен начин към свръхсетивния свят. Направо ще заявим, че за истинското свръхсетивно наблюдение се изисква не само способността да съзрем в себе си един свят от образи, но и една съвсем друга способност, която може да се сравни с четенето в сетивния свят.
към текста >>

122. ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него.
Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата. Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него. Но за душата е от значение не само това, което тя знае, а също и това, което съществува в нея без нейното знание. Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство. Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят". Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук. Материализмът като "феномен на ужаса" е важна съставна част на психологията.
към текста >>

Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство.
Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата. Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него. Но за душата е от значение не само това, което тя знае, а също и това, което съществува в нея без нейното знание. Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство. Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят". Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук. Материализмът като "феномен на ужаса" е важна съставна част на психологията.
към текста >>

123. ПРЕДГОВОР GA_18_1 Загадки на философията

Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие".
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие". Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам.
към текста >>

Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание.
Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам. Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга. Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време. Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето. Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк. Но тъй като моята цел не е само тази, да дам една кратка скица на историята на философските въпроси, а да говоря върху тези въпроси и самите опити за тяхното решение чрез тяхното историческо разглеждане, счетох за правил но да запазя по-подробното изложение за последното столетие.
към текста >>

124. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на думата едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си".
Когато проследим, каква духовна работа са извършили хората, за да търсят решението на мировите загадки и на въпросите на живота, на съзерцаващата душа винаги се натрапват отново думите, които са били записани като мъдрост върху храма на Аполон" "Познай себе си". Че представяйки си тези думи човешката душа може да почувства определено въздействие, върху това почива разбирането за един светоглед. Същността на един жив организъм води със себе си необходимостта той да изпитва глад; на определена степен на нейното развитие човешката душа ражда една подобна необходимост. Тази необходимост се изразява в нуждата, да се добие от живота едно духовно благо, което отговаря на вътрешната нужда на душата, както храната отговаря на глада: "Познай себе си". Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на думата едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си". Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
към текста >>

Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
Когато проследим, каква духовна работа са извършили хората, за да търсят решението на мировите загадки и на въпросите на живота, на съзерцаващата душа винаги се натрапват отново думите, които са били записани като мъдрост върху храма на Аполон" "Познай себе си". Че представяйки си тези думи човешката душа може да почувства определено въздействие, върху това почива разбирането за един светоглед. Същността на един жив организъм води със себе си необходимостта той да изпитва глад; на определена степен на нейното развитие човешката душа ражда една подобна необходимост. Тази необходимост се изразява в нуждата, да се добие от живота едно духовно благо, което отговаря на вътрешната нужда на душата, както храната отговаря на глада: "Познай себе си". Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на думата едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си". Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
към текста >>

И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени?
Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта. В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света. Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание. И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени? Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от началото на 4-тата епоха насам. И той е меродавен импулс във философския живот на нашата съвременност. В тази книга ще бъдат охарактеризирани отделните факти, които разкриват царуването на този импулс. Първият том на книгата ще представи философското развитие до средата 19-тото столетие; вторият ще проследи това развитие до настоящия момент и ще покаже накрая, как досегашното философско развитие насочва душата към изгледи за един развиващ се познавателен живот, чрез който душата може да развие от своето себесъзнание един образ на света, в който човек може да си представи собствената истинска същност на душата същевременно с образа на природата, който новото развитие е донесъл.
към текста >>

125. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Това става от чувството, че идеите на предното столетие се разкриват по-добре в тяхното значение, когато не се вземат сами за себе си, а когато върху тях падне светлината на мислите на предидущите епохи.
Изложенията на тази книга, която трябва да даде един образ на възгледите на света и живота на 19-тото столетие, се предхождат при второто издание от едно кратко описание на предидущите възгледи на света и живота, доколкото тези възгледи на света почиват на едно мислително схващане на света. Това става от чувството, че идеите на предното столетие се разкриват по-добре в тяхното значение, когато не се вземат сами за себе си, а когато върху тях падне светлината на мислите на предидущите епохи. Естествено в един такъв "увод" не може да бъде отбелязан целият "доказателен материал", който трябва да служи за основа на краткия очерк. Ако на автора на тези изложения се удаде да превърне очерка в една самостоятелна книга, тогава ще се види, че съответната "основа" напълно съществува. Също така авторът не се съмнява, че други, които искат да видят в този очерк една подбуда, ще намерят "доказателствата" в това, което е предадено исторически.
към текста >>

Човек може да говори така, както Гьоте говори, когато чувства собственото същество сред природното цяло и изразява това чувство чрез мислителното съзерцание.
Човек може да говори така, както Гьоте говори, когато чувства собственото същество сред природното цяло и изразява това чувство чрез мислителното съзерцание. Така както той е мислил, така е чувствал човекът на миналите времена, без неговото душевно изживяване да се оформи в мисъл. Той не изживяваше още мисълта; в замяна на това обаче в неговата душа вместо мисълта се образуваше образът /символът/. Наблюдението на развитието на човечеството ни довежда до едно време в миналото, когато мислителните изживявания не бяха се родили още, когато обаче вътре в човека оживяваше образът /символът/, както у по-късно живеещия човек оживява мисълта, когато той наблюдава процесите в света. Мислителният живот се ражда за човека в определени епохи; той довежда до угасване предишното изживяване на света в образ.
към текста >>

Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа.
С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано. "Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея. С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта. Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа.
към текста >>

Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно.
С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване. Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето начало. В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване. Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно. Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно. Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи. В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи. Мисълта трябва да се издигне до още по-висши първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
към текста >>

Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване.
Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове? И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
към текста >>

Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>

Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова. Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
към текста >>

Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести". Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>

Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести". Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>

Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон.
Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух. Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея.
към текста >>

Ние имаме чувството, че те не отклоняват от него, защото трябва да установят възгледи върху нещата, които не разбират така добре както той ги разбира.
Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение. Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел. Ние имаме чувството, че те не отклоняват от него, защото трябва да установят възгледи върху нещата, които не разбират така добре както той ги разбира. Бихме искали да изведем техните възгледи от техните недостатъци, който ги съблазни да изкажат мнения, които всъщност са вече опровергани при Аристотел.
към текста >>

126. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата?
В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи". Мислителят пита: - Какво съм образувал аз всъщност в тях? Дали те се коренят само в мене, или сочат към една действителност?
към текста >>

Парацелзий има вече по отношение на природата чувството, което се е развило все повече в по-новия светоглед и което е едно следствие на чувстващата се усамотена в Азовото съзнание душа.
Парацелзий има вече по отношение на природата чувството, което се е развило все повече в по-новия светоглед и което е едно следствие на чувстващата се усамотена в Азовото съзнание душа. Той насочва погледа си към природните явления. Така както тези явления се представят, те не могат да бъдат приети от душата; но също така и мисълта, която при Аристотел се развиваше в тихо общение с природните явления, не може да бъде приета така, както тя се явява в душата. Ние не трябва да оставяме мисълта сама да говори: Така чувстваше Парацелзий; трябва да предположим, че зад природните явления има нещо, което се разкрива, когато се поставим в правилно отношение спрямо тях. Ние трябва да можем да приемем нещо от природата, което не образуваме сами, когато я гледаме, както образуваме мисълта. Ние трябва да сме свързани с нашия Аз чрез един друг фактор на действителността, а не чрез мисълта.
към текста >>

127. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

На основата на тази изходна точка стои чувството: В душата ми могат да се вестят като истинни безброй мисли, аз се отдавам на онези от тях като основен камък за един светоглед, чиито свойства първо аз самият трябва да определя.
Венедикт Спиноза /1632-1677 г./ се пита, как трябва да бъде мислено онова, от което може да се изходи за създаването на едни истински образ на света? На основата на тази изходна точка стои чувството: В душата ми могат да се вестят като истинни безброй мисли, аз се отдавам на онези от тях като основен камък за един светоглед, чиито свойства първо аз самият трябва да определя. Спиноза намира, че може да се изходи само от това, което за своето битие не се нуждае от никакво друго. На това битие той дава името субстанция. И той намира, че може да съществува само една такава субстанция и че тази субстанция е Бог. Когато разгледаме начина, как Спиноза стига до това начало на своето философстване, ние намираме, че неговият път е копиран от този на математиката. Както математикът изхожда от общи истини, които човешкият Аз си образува чрез свободното творчество, така Спиноза изисква, защото и светогледът да изхожда от такива свободно създадени представи.
към текста >>

/ е построен напълно от чувството, че не трябва да има едно такова изработване на светогледа от душата.
Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е изграден изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г. / е построен напълно от чувството, че не трябва да има едно такова изработване на светогледа от душата. Лок признава като оправдани членове на един светоглед само това, което може да бъде наблюдавано /изпитано/ и което във основа на наблюдението може да бъде мислено върху наблюдаваното. За него душата не е една същност, която развива из себе си действителни изживявания, а една ненаписана дъска, върху която външният свят нанася своите вписвания. Така за Лок човешкото събесъзнание е резултат на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването. Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н. това, което се ражда по този начин при сетивата, съществува там само до тогава, докато сетивата са в допир с нещата.
към текста >>

В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение.
Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител. Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в умствена форма. Хаман се изказваше като в оракулни сентенции върху въпросите, които изпълваха светогледния живот на неговото време. В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение. В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си изработи като представа върху света и живота.
към текста >>

За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия.
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./. За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия. Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата. Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>

Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./. За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия. Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата. Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>

128. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление.
към текста >>

Вашето чувство и пробния камък за нея".
Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен.
към текста >>

Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят. Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът! ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе никаква прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
към текста >>

Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен. Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>

От разцъфтяването на естествените науки насам, пътят, който те са поели, е предизвикал у много хора чувството, че от образа, който мисленето си създава за природата, трябва да бъде отстранено всичко, което не но си характера на строга необходимост.
От разцъфтяването на естествените науки насам, пътят, който те са поели, е предизвикал у много хора чувството, че от образа, който мисленето си създава за природата, трябва да бъде отстранено всичко, което не но си характера на строга необходимост. Кант също е имал това чувство. В своята "Естествена история на небето" той даже беше начертал един такъв образ на определена област на природата, който отговаря на това чувство. В такъв един образ няма никакво място представата на себесъзнателния Аз, която трябваше да си състави човекът на 18-тото столетие. Платоновата, а също и Аристотеловата мисъл можеше да бъде взета като откровение както на природата, така както тази природа трябваше да бъде взета в епохата на нейната действителност, така и като откровението на човешката душа. В живота на мислите се срещаха природата и другата.
към текста >>

Кант също е имал това чувство.
От разцъфтяването на естествените науки насам, пътят, който те са поели, е предизвикал у много хора чувството, че от образа, който мисленето си създава за природата, трябва да бъде отстранено всичко, което не но си характера на строга необходимост. Кант също е имал това чувство. В своята "Естествена история на небето" той даже беше начертал един такъв образ на определена област на природата, който отговаря на това чувство. В такъв един образ няма никакво място представата на себесъзнателния Аз, която трябваше да си състави човекът на 18-тото столетие. Платоновата, а също и Аристотеловата мисъл можеше да бъде взета като откровение както на природата, така както тази природа трябваше да бъде взета в епохата на нейната действителност, така и като откровението на човешката душа. В живота на мислите се срещаха природата и другата. От образа на природата, така както изследването на новото време изглежда да го изисква, нищо не води до представата за себесъзнателната душа.
към текста >>

В своята "Естествена история на небето" той даже беше начертал един такъв образ на определена област на природата, който отговаря на това чувство.
От разцъфтяването на естествените науки насам, пътят, който те са поели, е предизвикал у много хора чувството, че от образа, който мисленето си създава за природата, трябва да бъде отстранено всичко, което не но си характера на строга необходимост. Кант също е имал това чувство. В своята "Естествена история на небето" той даже беше начертал един такъв образ на определена област на природата, който отговаря на това чувство. В такъв един образ няма никакво място представата на себесъзнателния Аз, която трябваше да си състави човекът на 18-тото столетие. Платоновата, а също и Аристотеловата мисъл можеше да бъде взета като откровение както на природата, така както тази природа трябваше да бъде взета в епохата на нейната действителност, така и като откровението на човешката душа. В живота на мислите се срещаха природата и другата. От образа на природата, така както изследването на новото време изглежда да го изисква, нищо не води до представата за себесъзнателната душа. Кант имаше чувството: В образа на природата не му се предлага нищо, върху което да може да основе сигурността на себесъзнанието.
към текста >>

Кант имаше чувството: В образа на природата не му се предлага нищо, върху което да може да основе сигурността на себесъзнанието.
В своята "Естествена история на небето" той даже беше начертал един такъв образ на определена област на природата, който отговаря на това чувство. В такъв един образ няма никакво място представата на себесъзнателния Аз, която трябваше да си състави човекът на 18-тото столетие. Платоновата, а също и Аристотеловата мисъл можеше да бъде взета като откровение както на природата, така както тази природа трябваше да бъде взета в епохата на нейната действителност, така и като откровението на човешката душа. В живота на мислите се срещаха природата и другата. От образа на природата, така както изследването на новото време изглежда да го изисква, нищо не води до представата за себесъзнателната душа. Кант имаше чувството: В образа на природата не му се предлага нищо, върху което да може да основе сигурността на себесъзнанието. Тази сигурност трябваше да бъде създадена. Защото новото време постави пред човека себесъзнателния Аз като факт. Трябваше да бъде създадена възможността за признаването на този факт. Обаче всичко, което умът може да признае като знание, поглъща образа на природата. Така Кант се почувства заставен да създаде за себесъзнателния Аз, а също и за свързания с това духовен свят нещо, което не е никакво знание и въпреки това дава сигурност.
към текста >>

Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството.
Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел.
към текста >>

Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед.
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред.
към текста >>

Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха.
Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте. Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>

Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата духовност на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност.
Кант и Гьоте стоят като два антипода на най-важното място на новото развитие на светогледите. И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-висшите въпроси. Кант изгради своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа. Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата духовност на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност. Който прониква в светогледа на Гьоте, както този светоглед е предаден в наивна дреха, той ще намери в него една сигурна основа, която може да бъде изразена в ясни идеи. Обаче самият Гьоте не осъзна тази основа. Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят.
към текста >>

Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
към текста >>

Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности.
към текста >>

Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели.
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>

Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно.
към текста >>

Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството.
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата.
към текста >>

Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал.
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили? Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
към текста >>

И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата.
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили? Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
към текста >>

Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог.
Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката. Но в замяна на това те бяха по-малко отвлечени. Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог. За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте. Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
към текста >>

Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>

129. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления.
Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления. Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното. Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата. Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух.
към текста >>

Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
към текста >>

Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост".
Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си".
към текста >>

И това чувство се корени неговото религиозно съзнание.
И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила. С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство.
към текста >>

Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго.
Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила. С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство. Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство.
към текста >>

С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство.
И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила. С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство. Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство. Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог. Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим. Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество. Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото.
към текста >>

Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство.
Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила. С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство. Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство. Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог. Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим. Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество. Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото. За него е най-любима, най-неопределената, най-празната представа.
към текста >>

"Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така".
Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог. Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим. Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество. Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото. За него е най-любима, най-неопределената, най-празната представа. "Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така". Ето защо остроумните думи, които Шлайермахер е казал върху същността на безсмъртието, имат въпреки това в себе си нещо неопределено: "Целта и характерът на един религиозен живот не е онова безсмъртие вън от времето и зад времето, или напротив само след това време, но въпреки това във времето, а безсмъртието, което можем да имаме още непосредствено в този временен живот и което една задача, в решението на която ние винаги сме обхванати. Да бъдем сред крайното едно с безкрайното и вечно във всеки момент, това е безсмъртието на религията". Ако Шелинг беше казал това, ние бихме могли да свържем с него определена представа. Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога. Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество.
към текста >>

То изразява само смътното чувство, че човекът е зависим от нещо безкрайно.
Ако Шелинг беше казал това, ние бихме могли да свържем с него определена представа. Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога. Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество. То присъства в крайното. Ето защо това крайно участва самото то в Безкрайното но тъй като Шлайермахер го казва без основите на Шелинг, то остава напълно в една мъгливост. То изразява само смътното чувство, че човекът е зависим от нещо безкрайно. Богословието в Шлайермахер е това, което му пречи да напредне до определени представи върху първичното същество на света. Той би искал да повдигне религиозността, благоговезността на една по-висока степен. Защото той е една личност с рядка дълбочина на сърцето.
към текста >>

Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно.
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността. Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
към текста >>

Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично.
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността. Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен". Шлайермахер познаваше това чувство.
към текста >>

Шлайермахер познаваше това чувство.
Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността. Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен". Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот. Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото. В този смисъл той е един примирител на вярата с науката.
към текста >>

"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание".
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
към текста >>

Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето.
към текста >>

Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед.
към текста >>

Обаче не трябва да се изпуска изпредвид, че именно благодарение на своето чувство за действителността Хегел създаде един възглед, който беше до висока степен жизнерадостен.
Обаче не трябва да се изпуска изпредвид, че именно благодарение на своето чувство за действителността Хегел създаде един възглед, който беше до висока степен жизнерадостен. Със своята "Философия на откровението" Шелинг беше искал да създаде един възглед за живота.
към текста >>

Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото.
Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога. Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение. Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото. При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването. Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност. Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното.
към текста >>

130. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед.
Противоречието смущава чисто логическите мислители; те искат ясни понятия, които могат да съществуват едни до други. Едното не трябва да пречи на другото. По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение. Понятията, които тя му доставя, не го задоволяват. Те са противни на неговата логическа потребност. Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед. Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене. Оттук за него възниква неговата задача. Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия.
към текста >>

Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването.
В този образ на света действието на човека и неговите произведения на изкуството висят напълно във въздуха. Липсва всяка възможност те да бъдат включени в този образ на света. Защото каква връзка може да съществува между едно отношение на прости същества, на които всички процеси са безразлични, и действията на човека? Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за естетиката един самостоятелен корен. Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност. Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
към текста >>

Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност.
Защото каква връзка може да съществува между едно отношение на прости същества, на които всички процеси са безразлични, и действията на човека? Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за естетиката един самостоятелен корен. Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност. Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
към текста >>

Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за естетиката един самостоятелен корен. Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност. Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
към текста >>

Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи.
Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи. Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея. Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде.
към текста >>

Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане.
Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи. Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея. Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде. Той я свързва с естетиката, даже прави от нея една част от тази естетика. Защото тази наука също съдържат изисквания върху това, което трябва да бъде. Тя също има работа с отношения, с които се свързват чувствата. Отделният цвят ни оставя естетически безразлични.
към текста >>

Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност.
Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата. Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна. Той е намерил много привърженици между педагозите. При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо. Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове. Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост. При напредването на Хегеловото мислене, което е наситено с действителност, човек трябва постоянно да влиза в действие, да се намесва. В това мислене има повече топлина, повече непосредственост; в замяна на това обаче то изисква непрестанно активно намесване на душата. Действителността е тази, която ние обхващаме в мислите; тази винаги течаща, във всяка нейна точка индивидуална действителност, която се съпротивява на всяка логическа скованост. Хегел също имаше множество ученици и последователи.
към текста >>

Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>

Душата, чувството, което възприемаме в нашето съзнание без форма, те говорят от статуята, от една форма на пространството.
Хегел, който виждаше в света на представите и идеите на човека това, към което цялата останала природа се стреми като към своето съвършенство, може да признае като най-съвършено изкуство също само онова, в което духът се явява в най-висша, в най-съвършена форма, и където въпреки това той се придържа към онова, което непрестанно се стреми към него. Всяка форма навъншната природа иска да бъде дух; но тя не го постига. Когато човекът създава една такава външна, пространствена форма, в която отпечатва духа, който тази форма търси, но не може да постигне чрез самата себе си, тогава той е създал едно съвършено произведение на изкуството. Този е случаят в пластиката. Това, което иначе се явява само във вътрешността на човешката душа като лишен от форма дух, като идея, на него скулпторът дава форма изработвайки я от груба материя. Душата, чувството, което възприемаме в нашето съзнание без форма, те говорят от статуята, от една форма на пространството. В това съчетаване на сетивния свят и на духовния свят лежи идеалът на изкуството на един светоглед, който вижда в произвеждането на духа целта на природата, следователно може да вижда красотата само в едно произведение, което се явява като непосредствен израз на изявяващия се в природата дух. Напротив, който както Шопенхауер вижда в цялата природа само представа, за него е невъзможно да види този идеал в едно произведение, което подражава на природата. Той трябва да хване за един род изкуство, което е свободно от всяка природа: А това е музиката.
към текста >>

131. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване.
Това беше първата степен в образуването на една пропаст между човека и света. Една следваща степен бе дадено с развитието на новия естественонаучен начин на мислене. Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата. От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата. В природата бе намерена закономерна необходимост. Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване. Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата. Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа. С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата.
към текста >>

Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество. Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие.
към текста >>

"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието. "Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост. Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>

132. ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_18_2 Загадки на философията

Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия. Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа. С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване. Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати. Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>

133. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
Хегел се чувстваше достигнал със своето построение от мисли до целта, към която се беше стремило развитието на светогледите, откакто то полагаше усилия да овладее сред изживяването на мислите загадъчните въпроси на съществуването. Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
към текста >>

Ето защо често чуваме, как даровити хора се оплакват от младото поколение, че му липсват чувството за най-висшите отрасли на знанието.
Че след половината на 19-тото столетие мислителите се намираха притиснати да настояват на същото, това често пъти се проявява. Отличният мислител Франц Брентано говори във встъпителното слово за неговия виенски професорат "Върху причините на обезсърчаването в областта на философията" в 1874 годна, казвайки: "През първите десетилетия на нашето столетие залите, в които германските философи изнасяха своите лекции, бяха препълнени; в по-ново време приливът бе последван от един дълбок отлив. Ето защо често чуваме, как даровити хора се оплакват от младото поколение, че му липсват чувството за най-висшите отрасли на знанието. Това би било един тъжен, но същевременно един неразбираем факт. На какво би могло да се дължи това, че новото поколение взето в неговата цялост стои по-назад и то така дълбоко по-назад от предишното по отношение на духовния полет и благородство? В действителност причината, която имаше за последствие едно спадане на изучаването на философията, беше не липса на дарование, а липса на доверие. Ако би се възвърнала надеждата в успеха, то и сега най-красивата палма не би примамвала напразно изследването..."
към текста >>

Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>

Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841 година: "Ще държи ли още дълго време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева? Т.е. само общото, трайното, единствено ценното, а не отделното, сетивното, преходното? Но ако ограничението на философията не трябва да се състои само в това, че тя не може да направи нищо индивидуално, но и в това, че тя даже не знае, как може да бъде направено това; тогава трябва да отговорим, че това как стои не над знанието, че следователно знанието не може да има никакви предели в това отношение. При въпроса "как? " на това превръщане на идеята в действителността знанието се изгубва, именно защото природата е лишена от съзнание идея и стръкът трева расте без никакво знание. Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
към текста >>

Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата.
Когато разгледаме личностите, които през 50-те години участвуваха в изграждането на една светогледна постройка, особено ярко изпъкват физиономиите на трима мислители: Лудвиг Бюхнер /роден през 1824 г. и починал през 1899 г./, Карл Фогт /1817-1895 г./ и Якоб Молешот /1822-1893 г./. Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата. С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството. Едно друго знание няма за човека никаква трайност". Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание. Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи.
към текста >>

От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване".
Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси. От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване". Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила. И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство. Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>

Четейки съчиненията на Планк ние виждаме как от тях се излъчва като обезпокояващ го до най-висока степен сила чувството, че вярата в два действащи един в друг реда на света, единият природосъобразен и другият духовен, е нещо непоносимо.
Четейки съчиненията на Планк ние виждаме как от тях се излъчва като обезпокояващ го до най-висока степен сила чувството, че вярата в два действащи един в друг реда на света, единият природосъобразен и другият духовен, е нещо непоносимо.
към текста >>

Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи.
Също и упрекът за едно понижение на моралното не засяга безусловно материалистите. С тяхното природопознание при тях се свързваха дълбоките етически мотиви. Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи. Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода.
към текста >>

134. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо.
В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще. И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>

Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата.
Онези, които десетилетия наред преди явяване на съчинението на Дарвин са се стремили към един природосъобразен възглед за света и за живота, чувствайки сега по-най-оживен начин, че беше дадена една нова насока на мисленето. Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата. Да всели, а именно в смисъла на най-чистата и най-възвишена радост на духа. Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно. Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги чудото. Всеки, който знае, какво е свързано с чудото, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
към текста >>

И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице!
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна. То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него! Но как!
към текста >>

И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила.
Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода. Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно. И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия. Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/. В 1867 година трябваше да напусне и тази служба. Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите. Ернст Хекел описа в "Йенско списание за естествена наука"/ том ХХХІ, N.
към текста >>

Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел.
Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено. Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти. Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията.
към текста >>

135. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Но един повече или по-малко изразен начин всички те бяха овладени от чувството, което изразява Кант, когато казва: "Аз трябваше да се откажа от знанието, за да получа място за вярата".
Можем да си представим, че Спенсер е бил доведен до своето гледище изхождайки от същите положения както Ланге. Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси. Те искаха да определят, какво всъщност притежава човекът в своето познание. Обаче искаха също същността на света да не бъде разклатена от никакво съмнение и от никакъв разум. Но един повече или по-малко изразен начин всички те бяха овладени от чувството, което изразява Кант, когато казва: "Аз трябваше да се откажа от знанието, за да получа място за вярата". /виж том. І на тази история на светогледите, стр. 39/.
към текста >>

Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно.
Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух. Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам".
към текста >>

Обаче същевременно твърди, че само онзи разбира правилно естественонаучното познание, който съзира, че нуждите на човешкото чувство и на човешкия ум никога не могат да бъдат задоволени от това познание.
Едно характерно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове. По отношение на всичко, което човек може да обясни, той застава на почвата на естествената наука и на нейното мислене. Той счита, че цялото познание се изчерпва в познаването на природата. Обаче същевременно твърди, че само онзи разбира правилно естественонаучното познание, който съзира, че нуждите на човешкото чувство и на човешкия ум никога не могат да бъдат задоволени от това познание. Нужно е само да се разбере, че в крайна сметка и в естествената наука всичко се свежда дотова, да се вярва в после дните истини, които не могат да се докажат. Обаче не вреди нищо, че в тази насока ние стигаме само до една вяра, защото тази вяра ни ръководи при нашите действия във всекидневния живот. Ние вярваме в природните закони и ги владеем чрез тази вяра; ние принуждаваме чрез нея природата да ни служи за нашите цели. Религиозната вяра трябва да установява една също такава съгласуваност между деянията на човека и висшите, надхвърлящи всекидневието потребности.
към текста >>

136. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-висшите природни форми и към човека.
За Конт човешкият род е даден като установен и неизменим; той не иска да знае нищо за теорията на Ламарк. За него идеал на познанието са простите, прозрачни природни закони, каквито физиката използува при нейните явления. Докато една наука не работи още с такива прости закони, за Конт тя е незадоволителна като познание. Той е един математически ум. И това, което не може да се третира прозрачно и просто както една математическа задача, е за него неузряло за науката. Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-висшите природни форми и към човека. Чрез това неговият светоглед добива нещо мъртво, сковано. Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката.
към текста >>

137. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа.
В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди. Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот". Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите. Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти.
към текста >>

На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека.
За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност. Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща. На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека. Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>

И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане".
Обаче понеже всички неща показват в тяхната вътрешност нещо общо, те трябва да притежават като общо нещо също и това, което съставлява тяхната най-вътрешна ядка. Ето защо ние трябва да си представяме вътрешността на нещата подобно на устройството на нашата собствена душа. А Първопричината на света, която царува като нещо общо във всички неща, не може да бъде мислена от нас по друг начин, освен като една обширна личност по образеца на нашата личност. "Копнежът на душата да схване като действителност най-висшето, което и е позволено да предчувства, не може да бъде задоволен от никоя друга форма на нейното съществуване освен от тази на личността или пък тази форма може да бъде поставена под въпрос. Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света. С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света. Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция".
към текста >>

Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог.
Майлендер се вижда поставен срещу образа на света, към който се стреми модерната естествена наука. Обаче той напразно търси една възможност да закотви себесъзнателния Аз в един духовен свят. Той не може да успее да добие от този себесъзнателен Аз това, за което наченки се намираха при Гьоте: А именно да почувства, че в душата възниква вътрешна жива същност, която се чувства като нещо духовно живо в нещо духовно живо зад голата външна природа. Така за него светът се явява без дух. Но понеже той може да си го представи само така, като че този свят произхожда от духа, той се превръща за него в един остатък от един минал духовен живот. Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог. Обаче това просто Единство е било; то не е вече. Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството". /Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/. Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението.
към текста >>

Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът.
В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване. "Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт. Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът. И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването. Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време.
към текста >>

Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано.
Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време. Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно". Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано. Пред възможността за проникване в онези глъбини на душата, в които могат да се добият живите представи, които чрез носещата сила на себе съзнателния Аз водят до познанието на душевната същност, за Хамерлинг се изчерпват произхождащите от по-новото развитие на светогледите понятия, които превръщат образа на света в едно голо море от представи. Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише. Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука. Следователно звукът не съществува без ухото.
към текста >>

Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата.
Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение. Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света.
към текста >>

Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз.
Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада.
към текста >>

"От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли".
По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади.
към текста >>

От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света.
Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята.
към текста >>

Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас".
Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже.
към текста >>

Философите стигат дотам, да развият мнение, как би искало да се отнася възприятието към нещата вън от душата, как се развиват и свързват представите, как се ражда споменът, как се отнасят чувството и волята към мисленето; обаче чрез собствения начин на мислене те си затварят вратата, когато се касае за "надеждите на Платон и Аристотел".
В много течения на по-новия живот на светогледите се забелязва един инстинктивен /живеещ в подсъзнанието на мислителя/ стремеж, да бъде намерена в себесъзнателния Аз една сила, която не е тази на Спиноза, Кант, Лайбниц и други, и чрез която този Аз ядката на човешката душа може да бъде представян така, че да се изяви положението на човека в течението и в развитието на света. Същевременно при тези светогледни течения се вижда, че средствата, които се използуват, за да се намери една такава сила, нямат достатъчно еластичност, за да изпълнят "надеждите на Платон и Аристотел /в смисъла на Брентано/ така, както отговаря на по-новите изисквания на душата. Философите стигат дотам, да развият мнение, как би искало да се отнася възприятието към нещата вън от душата, как се развиват и свързват представите, как се ражда споменът, как се отнасят чувството и волята към мисленето; обаче чрез собствения начин на мислене те си затварят вратата, когато се касае за "надеждите на Платон и Аристотел". Счита се, че чрез всичко, което би искало да се измисли върху тези "надежди", се накърняват веднага изискванията на една строга научност, които са поставени чрез естественонаучния начин на мислене.
към текста >>

Хамерлинг взема своята изходна точка от това, което в човека оживява непосредствено въпросите на мировите загадки както едно душевно чувство на глад.
Хамерлинг взема своята изходна точка от това, което в човека оживява непосредствено въпросите на мировите загадки както едно душевно чувство на глад. Вундт се оставя да бъде тласкан към поставянето на тези въпроси чрез всичко онова, което новото време е направило да узрее на широката почва на отделните науки. В начина, по който изхождайки той поставя въпросите, царува собствената сила и убеждение на тези науки; в това, което той трябва да донесе за тези въпроси, живеят при Хамерлинг насочващите сили на по-новото мислене, които премахват от това мислене силата да има изживявания в извора на съществуването. Поради това всъщност образът на света, който Вундт създава, е един "прост идеен образ" върху образа на природата на новия начин на мислене. Също и при Вундт само волята се оказва в човешката душа като един елемент, който не се оставя да бъде умъртвен от безсилието на човешкото мислене. Волята се натрапва на разглеждането на света така, че изглежда да се явява като всецаруваща в окръжността на съществуването.
към текста >>

138. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие.
"Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата". Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието. Съществото имащо съзнание за себе си не гледа вече само навън в природата, то гледа и вътре в себе си. "Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно. Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие. "Природата довежда живота до определена точка. В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания.
към текста >>

При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване. В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот. Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени.
към текста >>

Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене. За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./. Този мислител не е съгласен с възгледа, че в познанието на естетическата наука може да се вижда нещо, което дава отговор на последните въпроси върху човешката душа. Обаче той вярва, че човешкото изследване трябва да остане в рамките на естественонаучния начин на разглеждане нещата и да си признае, че човекът не разполага с никакво средство, чрез което да добие едно знание върху това, което се намира зад природата. Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
към текста >>

В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване.
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие. Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление. Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност. Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи. В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване. Проявявайки воля и чувствайки душата изживява самата себе си като действителност. Все пак, ако би изживявала самата себе си само така, тя би трябвало да вярва, че нейната действителност е единствената в света. Това би било оправдано, ако нейната воля би искала да лъчезари на всички страни, без да срещне съпротива. Но не е така. Намеренията на волята на могат да се проявят така.
към текста >>

Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят.
Следователно тук се полагат усилия да бъде изживяно вътре в самата душа нещо, чрез което тя не стои вече само в себе си, въпреки че чувства изживяването като нещо нейно собствено. Душата търси в себе си мирови изживявания, чрез които тя съизживява онова в света, което е невъзможно да изживее само посредством органите на тялото. Въпреки привидната излишност на неговия начин на разглеждане нещата, Дилтей стои в същото течение на философското развитие. Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата. Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят. Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване. Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят. Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване. С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата.
към текста >>

Ойкен изхожда от живото чувство, което душата има за нейната собствена, самостоятелна в себе си работа и творчество също и тогава, когато се отдава на разглеждането на външната природа.
До едно подобно признаване на един самостоятелен духовен свят стига Рудолф Ойкен /роден в 1846 г./ Той намира, че естественонаучният начин на мислене влиза в противоречие със самия себе си, когато иска да бъде нещо повече от един начин на разглеждане на нещата само от едната страна на съществуването, когато иска да обяви за единствено действително това, което му е възможно да познае. Ако бихме наблюдавали природата, както тя се предлага само на сетивата, ние никога не бихме искали да стигнем до един цялостен възглед върху нея. За да обясним природата, трябва да вземем на помощ това, което духът може да изживее само чрез самия себе си, което той никога не може да почерпи отвъншното наблюдение. Ойкен изхожда от живото чувство, което душата има за нейната собствена, самостоятелна в себе си работа и творчество също и тогава, когато се отдава на разглеждането на външната природа. Той признава, че душа та е зависима от това, което тя чувства с нейните сетивни органи, което възприема с тези органи, признава, че тя е определена чрез всичко, което е вложено в природната основа от тялото. Но той насочва поглед върху самостоятелната, независима от тялото, подреждаща и оживяваща дейност на душата. Душата дава насока на света на усещанията и на възприятията, дава им затворената в себе си връзка. Тя не се определя само от импулсите, които получава от физическия свят, а изживява в себе си съвършено духовни подтици. Чрез тези подтици тя знае, че се намира стояща в един действителен духовен свят.
към текста >>

Едно чувство за този въпрос живее в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата.
Едно чувство за този въпрос живее в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата. Ако би съществувало нещо, по отношение на което естественонаучният начин на мислене се оказва безсилен, тогава в подобно нещо може да има гаранция за оправдано приемане на съществуването на един духовен свят. Такава една насока на мисленето е отбелязана още от Лотце /виж стр. 60 и следв./; тя е намерила в днешно време енергични представители в лицето на Вилхелм Винделбанд /роден в 1848 г. /, Хейнрих Рикерт /роден в 1863 г./ и в това на други философи. Те са на мнение, че в разглеждането на света се явява един елемент, на който естественонаучният начин на мислене рикошира, когато вниманието бива насочено върху "стойностите", които са определящи в човешкия живот.
към текста >>

В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност.
В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност. В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а живее съществено с действителността на нещата. В самата мисъл душата може да почувства, че в тази мисъл има истинско, поставено на собствени основи съществуване. Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие. Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия.
към текста >>

139. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Обаче в изследването, което е подбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да може човек да се потопи с Аза в един свят, който да може да носи по задоволителен начин съществуването.
Но че изворът, от който трябва да черпи познанието, за да добие осветление и върху извън душевния свят, трябва да се търси в "себесъзнателната душа", това мнозина предчувстват. И почти всички са завладени от въпроса: Как съзнателната душа може да стигне дотам, да счита за откровение на една истинска действителност това, което тя изживява в себе си? Всекидневният сетивен свят се е превърнал в "илюзия", защото в течение на философското развитие себесъзнателният Аз се е намерил със своите вътрешни изживявания все повече изолиран вътре в себе си. Той е стигнал до там, да вижда даже и във възприятието на сетивата само вътрешни изживявания, които не издават в себе си никаква сила, чрез която би е искало да им се гарантира съществуване и самостоятелност в действителността. Чувства, колко много зависи от това, да се намери в себе съзнателния Аз една опорна точка за познанието. Обаче в изследването, което е подбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да може човек да се потопи с Аза в един свят, който да може да носи по задоволителен начин съществуването.
към текста >>

140. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма.
Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и това проличава най-ясно, когато през 1794 завърши в Йена своята книга „Основни принципи наукознанието". Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте, много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли, въпреки че никой от тези, които са проникнали там, не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен напредък в своята духовна дисциплина. Обаче не е работа за всеки да се катери по стръмните върхове на чистите понятия. И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма. С пълно право философията се обръща към Вас. Защото пробният камък за нея са именно Вашите чувства." Ето какво казва Фихте за Гьоте.
към текста >>

Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>

Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия. За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка. На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология. В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата. Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>

141. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове.
Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея. За тях идеите са нещо напълно чуждо. Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят. С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай. Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света. И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове. Тук не бих искал да се изказвам срещу тези душевни способности. Ако човекът не разполагаше с тях или не се грижеше достатъчно за тяхното култивиране, би се оказал лишен от нещо, което е наложително да присъствува в процеса на истинското познание. В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат. Разбира се, ако някой не разполага точно с тази душевна способност и въпреки това желае да се издигне до по-висши степени на познанието, тогава няма да получи нищо от това, което храмът би могъл да му открие. Гьоте посочва както предимствата, така и недостатъците на въпросната душевна способност.
към текста >>

Вътре в нас, хората, стига правилно да разбираме себе си, живее чувството, познанието, че нашите душевни сили, които ни свързват с истинската същност на нещата и с големите Духове на света, са неразделна част от творческите сили на духовния свят.
Ние хората, като душевни същества, се намираме тук на Земята. Тези или онези душевни сили непрекъснато работят в нас и формират нашите качества. Тези сили са вътре в нас. Обаче в нас живее и нещо друго. Вътре в нас, хората, стига правилно да разбираме себе си, живее чувството, познанието, че нашите душевни сили, които ни свързват с истинската същност на нещата и с големите Духове на света, са неразделна част от творческите сили на духовния свят. И доколкото копнеем за тези творчески сили, ние копнеем за Красивата Лилия. Така ние знаем: Всичко, което произлиза от Красивата Лилия, непрекъснато се стреми да се върне обратно при нея. Но ние си служим и с непознати сили, които са ни пренесли на този бряг и които не зависят от самите нас. Ние знаем, че към нас прииждат определени сили, които идват от отвъдния свят, респективно от отсрещния бряг на реката. Обаче тези дълбоко несъзнавани сили, представени в образа на Лодкаря, не могат да ни върнат обратно, понеже в този случай човекът би се върнал в духовното царство без никакво лично участие, без никакъв личен принос.
към текста >>

142. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото.
Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот. От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен. Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото.
към текста >>

Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование".
Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си. Биха ли могли подобни „песимисти" да изчакат какво ще стане, когато светът се освободи от тяхното влияние. Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование". С възпламеняваща сила, която оставения сам на себе си духовен живот притежава в социалния организъм, те нямат нищо общо, защото окованият духовен живот, които те познават, изобщо не може да упражнява върху тях такава възпламеняваща сила.
към текста >>

Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>

143. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>

144. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва. Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща. Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>

145. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>

146. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота. В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
към текста >>

Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата.
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество. Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
към текста >>

Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>

В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека.
Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година. В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека. Факти от този вид в развитието на човека трябва да бъдат по-внимателно следени от учителя. Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът.
към текста >>

Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката.
До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията. Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен. Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното. И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в сферата на интелектуалното, да възникне от писането.
към текста >>

В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа. В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>

Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>

147. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие. Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях. Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>

148. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото. В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>

149. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
Това ли е най-важното в живота — просто да кажеш нещо, което е напълно вярно? Нима не е също толкова важно да намериш мисли, които да доведат до конкретни действия? Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
към текста >>

Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми. Хората отдавна са свикнали с такова недостатъчно мислене, но сега е настъпило времето за радикална промяна в навиците, особено в този аспект на човешкия живот.
към текста >>

150. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло.
Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло. Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени. Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване. Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло. Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание. Във философското мислене човешкото същество долавя първо себе си вътрешно, той възприема своето етерно тяло.
към текста >>

Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло.
Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване. Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло. Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание. Във философското мислене човешкото същество долавя първо себе си вътрешно, той възприема своето етерно тяло. Но откакто хората са започнали да чувстват нуждата да считат човешкото същество като член, като част на Космоса, на Вселената.
към текста >>

Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена.
Човекът има нужда от една философия; той има също нужда от една космология. Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието. Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена. Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса. Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло. Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека. Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.
към текста >>

Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват.
А в минали времена космологията съдържаше също и всичко, което съставляваше живота на душата. Ако това не е така днес, причината е че познанието в съвременната епоха не може вече да разглежда този вътрешен живот както вършеха това хората от миналото. Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват. Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи. Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него. Няма и най-малката опорна точка, която би позволила да се намери в него нещо, което да надживее смъртта. Защото така схващани трите способности са тясно свързани с живота на физическото тяло. Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успоредно.
към текста >>

Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи.
А в минали времена космологията съдържаше също и всичко, което съставляваше живота на душата. Ако това не е така днес, причината е че познанието в съвременната епоха не може вече да разглежда този вътрешен живот както вършеха това хората от миналото. Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват. Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи. Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него. Няма и най-малката опорна точка, която би позволила да се намери в него нещо, което да надживее смъртта. Защото така схващани трите способности са тясно свързани с живота на физическото тяло. Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успоредно.
към текста >>

Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него.
А в минали времена космологията съдържаше също и всичко, което съставляваше живота на душата. Ако това не е така днес, причината е че познанието в съвременната епоха не може вече да разглежда този вътрешен живот както вършеха това хората от миналото. Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват. Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи. Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него. Няма и най-малката опорна точка, която би позволила да се намери в него нещо, което да надживее смъртта. Защото така схващани трите способности са тясно свързани с живота на физическото тяло. Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успоредно.
към текста >>

Обаче древността е имала за живота на душата едно познание, което е надвишавало това, което живее в мисълта, в чувството и във волята.
Те виждат, как тялото се минарилизира и се изражда физически и виждат също така, че мисълта, чувствата и волята също се атрофират в техните прояви. Обаче древността е имала за живота на душата едно познание, което е надвишавало това, което живее в мисълта, в чувството и във волята. През тези три способности древните са долавяли една субстанция, а трите способности за тях са били само було, излъчване, еманация на тази субстанция. Това, което тези способности на душата покриват, забулват, за него е имало съзнание, ясновиждащото съзнание на миналото: Това е астралната същност на човека. Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност. Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта.
към текста >>

Мисъл, чувство, воля не могат да бъдат разбрани освен свързани с физическото тяло и съществуват само между раждането и смъртта.
Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност. Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта. Тя облича като един вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на душите. Това, което става видимо при раждането, е само проявление на този астрален човек. Мисъл, чувство, воля не могат да бъдат разбрани освен свързани с физическото тяло и съществуват само между раждането и смъртта.
към текста >>

Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение.
Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в един всемирен свят и не е затворена във физическия организъм. Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение. Едно отражение намиращо се в човешкото същество, което няма за обиталище Космоса. Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по един методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.
към текста >>

За да допуснем съществуването на една човешка субстанция, която да не е свърза на с физическото тяло и която има своето обиталище в една духовна вселена, трябва да се издигнем над мисълта, чувството и волята, за да стигнем до техния източник.
Модерната космология е само едно построение, една скеля, която свързва помежду им данните на физическия, сетивен свят. Тя не може да съдържа в себе си вътрешния живот на човека, защото няма никакъв поглед за астралния свят. За да допуснем съществуването на една човешка субстанция, която да не е свърза на с физическото тяло и която има своето обиталище в една духовна вселена, трябва да се издигнем над мисълта, чувството и волята, за да стигнем до техния източник. Без познаването, без образа на астралния човек не е възможно да намерим отново образа на една духовна вселена, на една космическа душа. Когато отново ще добием това познание на астралния човек, ще имаме отново възможността за една космология, която съдържа същевременно образа на Космоса и този на човешкото същество.
към текста >>

Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса.
Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз". Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност. Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ. Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
към текста >>

На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието. На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух. Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.
към текста >>

религиозното чувство.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието. На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух. Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.
към текста >>

За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята.
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята. Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята. Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят. Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.
към текста >>

Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята.
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята. Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята. Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят. Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.
към текста >>

151. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
към текста >>

Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
към текста >>

Тогава чувството, което той изпитва е различно.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>

152. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
към текста >>

Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай.
към текста >>

В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие.
към текста >>

Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло.
Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци. Тя се основаваше на факта, че това, което ставаше в техния организъм, не беше несъзнателно за тях, какъвто е случаят днес за нас, съвременните хора. Днес ние нямаме никакво усещане за това, което става в нашето физическо тяло: Асимилация, растеж и др. Всичко това е заровено като под було под полусъзнателния живот на чувства и подтиците и под напълно съзнателния свят на представите.
към текста >>

И понеже имаше за своите бели дробове, за своето сърце, за целия свой организъм едно силно чувство, той с еднаква сила можеше да чувства всичко, което ставаше около него.
Така първобитният човек, когато той навлезе в полето на земното развитие, чувстваше протичането на своя физически живот, който взаимно се проникваше и се сливаше с живота на душата. И понеже имаше за своите бели дробове, за своето сърце, за целия свой организъм едно силно чувство, той с еднаква сила можеше да чувства всичко, което ставаше около него. Той живееше също така добре бликащата светкавица, грохота на гръмотевицата, облаците с техните подвижни форми, променящата се Луна. Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи. Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв.
към текста >>

153. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Сега да видим това, което в тази перспектива засяга религиозното чувство.
Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, волевите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености. За да може космология та да се одухотвори, трябва да и бъде дадено едно съдържание, което да има своя източник в едно виждане на духа. Тук човек не може да се придържа към изводи. За да се получи едно действително съдържание, трябва то или да бъде заето от традиционните схващания, или да бъде отново намерено чрез метода, който вече изложих. С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да изгради една конкретна космология. Сега да видим това, което в тази перспектива засяга религиозното чувство.
към текста >>

Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото.
Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>

154. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Тази теория на безсъзнанието се дължи фактически на появата на известен скептицизъм, на едно чувство на безсилие пред проблемите, които се поставят в областта на философията, на космологията и на религиозния живот.
Тази теория на безсъзнанието се дължи фактически на появата на известен скептицизъм, на едно чувство на безсилие пред проблемите, които се поставят в областта на философията, на космологията и на религиозния живот.
към текста >>

Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване.
Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла. В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг. Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване. В същото време едно дълбоко желание се надига в заспалия човек, една нужда да почива в лоното на Бога.
към текста >>

Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
към текста >>

В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>

През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н.
Този стадий на първия сън трае твърде кратко. Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си. През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността. Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса. Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на един вид разпръсване, раздробяване. Душата не се чувства една, тя има чувството, че е едно множество.
към текста >>

Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа.
Този стадий на първия сън трае твърде кратко. Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си. През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността. Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса. Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на един вид разпръсване, раздробяване. Душата не се чувства една, тя има чувството, че е едно множество.
към текста >>

Душата не се чувства една, тя има чувството, че е едно множество.
Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса. Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на един вид разпръсване, раздробяване. Душата не се чувства една, тя има чувството, че е едно множество.
към текста >>

и като че бихме изгубили чувството за нашето единство.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота.
към текста >>

Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта.
По същия начин кармата се налага като един факт. Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта. Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
към текста >>

Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
По същия начин кармата се налага като един факт. Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта. Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
към текста >>

А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем.
Най-после душата има пред себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на думата, т.е. на своето слизане, чрез зачатието и зародишния живот, в едно физическо тяло. Тя възприема също така, как при смъртта напуска тялото и как вечната същност на човека преминава в духовния свят. Всяка нощ на нея и се предлага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта. А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем. Не човекът надарен със здрав разум не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата. Погрешно е да се мисли, че илюзията да бъде едно вечно същество, е достатъчна, за да го поддържа в идеята за безсмъртието. Ако човек вижда в раждането и смъртта нещо различно от материалните факти, това е защото, под формата на едно смътно чувство, в него проникват лъчите на опитностите, които той е имал през нощта: Образът на неговото слизане от висините на духовните светове към земното съществуване и на неговото възлизане към духовния свят.
към текста >>

Ако човек вижда в раждането и смъртта нещо различно от материалните факти, това е защото, под формата на едно смътно чувство, в него проникват лъчите на опитностите, които той е имал през нощта: Образът на неговото слизане от висините на духовните светове към земното съществуване и на неговото възлизане към духовния свят.
Тя възприема също така, как при смъртта напуска тялото и как вечната същност на човека преминава в духовния свят. Всяка нощ на нея и се предлага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта. А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем. Не човекът надарен със здрав разум не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата. Погрешно е да се мисли, че илюзията да бъде едно вечно същество, е достатъчна, за да го поддържа в идеята за безсмъртието. Ако човек вижда в раждането и смъртта нещо различно от материалните факти, това е защото, под формата на едно смътно чувство, в него проникват лъчите на опитностите, които той е имал през нощта: Образът на неговото слизане от висините на духовните светове към земното съществуване и на неговото възлизане към духовния свят.
към текста >>

Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта.
Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта. Този етап отговаря на най-дълбокия етап на съня. От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение. Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня.
към текста >>

Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня.
Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта. Този етап отговаря на най-дълбокия етап на съня. От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение. Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен. Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>

Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня.
От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение. Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен. Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>

155. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят. То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта. Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>

За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
към текста >>

Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>

За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>

Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>

Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят. Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение. Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване. Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби". Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано. Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>

Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят. Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение. Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване. Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби". Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано. Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>

Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата. Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот. Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>

Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
към текста >>

През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята. Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>

Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света. Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса. следователно при този втори етап на нейното предземно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
към текста >>

Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество.
Защото Космосът е също един етерен Космос. От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло. Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм. Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм. Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество. Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос. Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него. Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек. Така душата и духът се съединяват с физическото тяло.
към текста >>

Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на душите и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съединяват със свръхсетивния свят.
Днес аз се опитах да ви опиша някои неща свързани с тайната на раждането. През следващите дни ще ви изложа другата страна на тези факти тази, която е свързана с тайната на смъртта. Така постепенно ще се допълни картината, която трябва да ни покаже, че нещата които на Земята имат истинска духовна стойност, са последно отражение, образ, действие на това, което човешкото същество може да живее, да познае, да научи през време на свръхсетивния живот. Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на душите и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съединяват със свръхсетивния свят.
към текста >>

156. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз.
Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава. Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество.
към текста >>

И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание.
Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава. Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно.
към текста >>

На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство.
Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала. Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство. Тогава в душата оживяват думите на св. Павла: "Не Аз, а Христос в Мене". Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота, Христос може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт.
към текста >>

157. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността.
Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия. Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития. Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение. Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия. Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето. Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността. Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност". Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа. Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота.
към текста >>

158. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
към текста >>

Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>

през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване.
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса. То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм. Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка. Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
към текста >>

земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване.
Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>

Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>

Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация.
Ето защо упражненията за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове. Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание. Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация. Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта.
към текста >>

С проникването на християнството в развитието, религиозното съзнание се е изменило, защото това религиозно съзнание е отзвук на Земята от онова чувство, което човекът има в духовния свят, че е пропит от Бога.
С проникването на християнството в развитието, религиозното съзнание се е изменило, защото това религиозно съзнание е отзвук на Земята от онова чувство, което човекът има в духовния свят, че е пропит от Бога. По всички точки модерната наука на посвещението ни довежда до едно разбиране в най-дълбокия смисъл на Хистологията. Следователно с право можем да кажем, че антропософията задълбочава религиозното съзнание, както в течение на предидущите лекции можехме да кажем, че тя възобновява и оживява философията, разширява Космологията обогатявайки ги с всичко, което Инспирацията и Интуицията донасят от духовните светове.
към текста >>

159. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Тя се явява в човека като една нужда на сърцето и на чувството.
1. Антропософията е един път на познание, който иска да доведе духовното в човешкото същество до Духовното във Вселената. Тя се явява в човека като една нужда на сърцето и на чувството. Тя трябва да намери своето оправдание в това, че може да задоволи тази нужда. Само онзи може да признае Антропософията, който намира в нея това, което той трябва да търси от своето сърце. Ето защо антропософи могат да бъдат само хора, които чувствуват определени въпроси относно човешкото същество и относно света като една жизнена необходимост така, както човек чувствува глад и жажда.
към текста >>

Тя събужда в нас чувството, че със своята земно-сетивна природа човекът е само едно откровение на това, което той е в действителност.
16. Третата форма на "Аза" ни позволява да проникнем с погледа в самостоятелната същност на човека всред един духовен свят. Тя събужда в нас чувството, че със своята земно-сетивна природа човекът е само едно откровение на това, което той е в действителност. С това е дадено изходната точка на истинското себе познание. Защото онова Себе, което изгражда човека в неговата истинност, ще се открие на познанието едва тогава, когато той премине по-нататък от мисълта на Аза към неговия образ, от образа към творящите сили на този образ и от там към духовните носители на тези сили.
към текста >>

160. 03. 4. Върху образната природа на човека GA_26 Мистерията на Михаил

Трябва да имаме едно друго чувство, когато с природните закони стоим пред един минерал, и друго, когато стоим пред човека.
Трябва да имаме едно друго чувство, когато с природните закони стоим пред един минерал, и друго, когато стоим пред човека. За духовното схващане при минерала е така, като че непосредствено напипваме възприеманото; при човека е така, като че с природните закони стоим така далече от него, както стоим далече от една картина, която не гледаме с очите на душата, а само я напипваме.
към текста >>

161. 04. 5. Принципи 38-61 GA_26 Мистерията на Михаил

49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното.
49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното. Който вижда съдбата да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното. Защото връзките на съдбата нямат в себе си нищо природосъобразно.
към текста >>

Необходимо е само в описанието да се развие чувство и разбиране за живата човешка душа, в която проглеждаме дълбоко благодарение на това.
51. Против едно подобно разглеждане лесно ще се възрази, че то отнема на историята елементарния и наивен характер; но тези, които повдигат подобно възражение, не са прави. Напротив, такова разглеждане задълбочава погледа в историческите събития, които могат да бъдат проследени до най-дълбоката вътрешност на човешкото същество. С това историята става по-богата и по-конкретна, а не по-бедна и по-отвлечена. Необходимо е само в описанието да се развие чувство и разбиране за живата човешка душа, в която проглеждаме дълбоко благодарение на това.
към текста >>

162. 05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата GA_26 Мистерията на Михаил

Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща.
Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща. И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин. Антропософията намира Себе-то, като показва, как от сетивния свят за човека се разкриват не само сетивните възприятия, но и въздействията от неговото предземно съществуване и от неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>

И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин.
Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща. И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин. Антропософията намира Себе-то, като показва, как от сетивния свят за човека се разкриват не само сетивните възприятия, но и въздействията от неговото предземно съществуване и от неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>

163. 06. 7. Принципи 62-68 GA_26 Мистерията на Михаил

Тя изгражда човешкото същество като организъм на чувството, преди в този организъм да може да живее самото чувствуване.
67. Съществата от втората йерархия се извяват в една извънчовешка душевна същност, която като космически душевен процес е скрита за човешкото чувствуване. Тази космическа душевна същност твори в основа та на човешкото чувствуване. Тя изгражда човешкото същество като организъм на чувството, преди в този организъм да може да живее самото чувствуване.
към текста >>

164. 09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи GA_26 Мистерията на Михаил

При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност.
Възниква и една друга гледна точка. При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност. Това, което се казва върху духовния свят, трябва да бъде доведено в такава форма, че образите на духовните факти и същества, които се дават, да не бъдат криво разбрани. Който слуша една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление. Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него един от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани. Но когато един втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности. Всички тези неща трябва да се обмислят.
към текста >>

165. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които живеят в негова та душа.
До към деветото столетие човекът се намираше в такова отношение към своите мисли, което беше различно от това, настъпило по-късно. Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които живеят в негова та душа. Той ги считаше за вдъхновения идващи от един духовен свят. Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите сетива, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща.
към текста >>

Който има духовно виждане, той разбира това чувство.
Който има духовно виждане, той разбира това чувство. Защото когато на душата се съобщава нещо духов но, човек никога няма чувството, че духовното се намира там и че той сам си образува мисълта, за да разбере възприятието. Напротив, той вижда мисълта, която се съдържа във възприятието и която му е дадена заедно с това възприятие, също така обективно както самото възприятие.
към текста >>

Защото когато на душата се съобщава нещо духов но, човек никога няма чувството, че духовното се намира там и че той сам си образува мисълта, за да разбере възприятието.
Който има духовно виждане, той разбира това чувство. Защото когато на душата се съобщава нещо духов но, човек никога няма чувството, че духовното се намира там и че той сам си образува мисълта, за да разбере възприятието. Напротив, той вижда мисълта, която се съдържа във възприятието и която му е дадена заедно с това възприятие, също така обективно както самото възприятие.
към текста >>

Човекът получи чувството: аз образувам мислите.
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките души проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/. Човекът получи чувството: аз образувам мислите. И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение. По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа. Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света. Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него. Това, което живее по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
към текста >>

По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност.
Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>

166. 15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Той има чувството: аз съм създателя на идеите, докато възприятията проникват в мене само от вън.
При това се отдава малка стойност на факта, в какво отношение се намират тези идеи към самия човек, който ги има. Въпреки това, човек може да разбере, за какво се касае, само тогава, когато постави преди всичко въпроса: какво изживява човек в по-новите естествено-научни идеи? До един отговор на този въпрос ще се стигне по следния начин: днес човека чувствува, че идеите в него се образуват чрез дейността на душата. Той има чувството: аз съм създателя на идеите, докато възприятията проникват в мене само от вън.
към текста >>

Но човека не винаги е имал това чувство.
Но човека не винаги е имал това чувство. В по-древни времена той чувствуваше съдържанието на идеите не като нещо създадено от самия него, а като нещо получено като вдъхновение на свръхсетивния свят.
към текста >>

Това чувство е минало през няколко степени.
Това чувство е минало през няколко степени. А тези степени зависеха от това, с каква част на неговото същество изживяваше човек това, което днес нарича своите идеи. Днес е епохата на развитие на Съзнателна та душа важи неограничено това, което бе казано в предидущите ръководни изречения: "Мислите имат своето истинско седалище в етерното тяло на човека. Но там те са живи сили-същества. Те се отпечатват във физическото тяло. И като такива "отпечатани мисли" те имат сянкообразната форма, която ги познава обикновеното съзнание. "
към текста >>

167. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас.
Днес ние трябва да можем да говорим за природата така, както изисква това етапът на развитие на Съзнателната душа. Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса. Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас. За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос живее днес между човеците на Земята.
към текста >>

168. 24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека GA_26 Мистерията на Михаил

Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете. Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото. Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие. И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека. Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
към текста >>

169. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

"Христос ми дарява моята човешка същност", това ще протече и изпълни със своите вълни душата като едно основно чувство.
И в това чувствуване в човека ще се сраснат във вътрешна душевна топлина изживяването на същинската и истинска човечност. "Христос ми дарява моята човешка същност", това ще протече и изпълни със своите вълни душата като едно основно чувство. И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
към текста >>

И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
И в това чувствуване в човека ще се сраснат във вътрешна душевна топлина изживяването на същинската и истинска човечност. "Христос ми дарява моята човешка същност", това ще протече и изпълни със своите вълни душата като едно основно чувство. И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
към текста >>

170. 28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана GA_26 Мистерията на Михаил

Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове. Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание. Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел. Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>

Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята. Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
към текста >>

171. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

То има значение само за онзи, който няма никакво чувство за устройството на човешката душа, която знае, че в нейното съществуване се намира в непосредствена връзка с духовния свят и чувствува нуждата да изрази това знание в имагинации.
Но това е външно схващане на нещата. То има значение само за онзи, който няма никакво чувство за устройството на човешката душа, която знае, че в нейното съществуване се намира в непосредствена връзка с духовния свят и чувствува нуждата да изрази това знание в имагинации. Ако тогава вместо собствената имагинация се използува една такава, която е исторически предадена, и в която човек се вживява, това не е същественото. Същественото е, че душата е ориентирана към духовния свят, така щото тя вижда своите собствени дела включени в природните процеси.
към текста >>

172. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните Същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност.
Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел. Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните Същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност. "Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното.
към текста >>

Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
към текста >>

173. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Настъпва едно време, през което в човечеството оживява чувството, че то не може да проникне със своето разбиране самото себе си.
Настъпва едно време, през което в човечеството оживява чувството, че то не може да проникне със своето разбиране самото себе си. Започва едно търсене на познанието за човешката същност. Това търсене не може да бъде задоволено с познанието, което съвремието може да даде. Хората се обръщат исторически към миналите времена. В духовното развитие на човечеството възниква хуманизмът. Хората се стремят към хуманизма, не защото имат човека, а защото са го изгубили.
към текста >>

Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек.
"Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал. Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.
към текста >>

174. 42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания? GA_26 Мистерията на Михаил

Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални.
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални. Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили. Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
към текста >>

175. 52. 12. Гнозис и Антропософия GA_26 Мистерията на Михаил

Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека. Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете. Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
към текста >>

176. 58. Човекът в неговата макрокосмическа същност GA_26 Мистерията на Михаил

Да обхване човек своето етерно тяло в имагинации, това значи той да развие едно чувство за своята принадлежност към звездния свят, както чрез съзнанието за своето физическо тяло той има такова чувство за Земята.
Не така се чувствува той в настоящата епоха сроден със заобикалящия звезден свят. Но това трае само до тогава, докато човек няма съзнание за своето етерно тяло. Да обхване човек своето етерно тяло в имагинации, това значи той да развие едно чувство за своята принадлежност към звездния свят, както чрез съзнанието за своето физическо тяло той има такова чувство за Земята.
към текста >>

Можем да кажем, че в настоящата космическа епоха чувството на принадлежност към извънземния Космос у човека е така притъпено, че той не го забелязва в своето съзнание.
Можем да кажем, че в настоящата космическа епоха чувството на принадлежност към извънземния Космос у човека е така притъпено, че той не го забелязва в своето съзнание. И то е не само притъпено, но е заглушено от чувството на принадлежност към земното. Понеже човекът трябва да намери своето себесъзнание в земното, той така се сраства с него в началото на епохата на неговата Съзнателна душа, че то действува много по-силно, отколкото това е допустимо за правилното протичане на неговия душевен живот. Човекът е така да се каже заглушен от впечатленията на сетивния свят. Той не може да се повдигне сред тази заглушеност със своето свободно, живеещо себе си мислене.
към текста >>

И то е не само притъпено, но е заглушено от чувството на принадлежност към земното.
Можем да кажем, че в настоящата космическа епоха чувството на принадлежност към извънземния Космос у човека е така притъпено, че той не го забелязва в своето съзнание. И то е не само притъпено, но е заглушено от чувството на принадлежност към земното. Понеже човекът трябва да намери своето себесъзнание в земното, той така се сраства с него в началото на епохата на неговата Съзнателна душа, че то действува много по-силно, отколкото това е допустимо за правилното протичане на неговия душевен живот. Човекът е така да се каже заглушен от впечатленията на сетивния свят. Той не може да се повдигне сред тази заглушеност със своето свободно, живеещо себе си мислене.
към текста >>

Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления.
В тома заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност. Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове. Хората стоят срещу резултатите на духовното познание. Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание. И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат резултатите, които изнася виждащият духовно.
към текста >>

Когато празникът на Михаел през есента стане истински и вътрешен, тогава в чувството на хората чувствуващи този празник ще се освободи и ще живее в съзнанието лайтмотивът: изпълнена с идеи душата изживява светлината на духа, когато възприятието на сетивата отзвучава в човека като спомен.
Когато празникът на Михаел през есента стане истински и вътрешен, тогава в чувството на хората чувствуващи този празник ще се освободи и ще живее в съзнанието лайтмотивът: изпълнена с идеи душата изживява светлината на духа, когато възприятието на сетивата отзвучава в човека като спомен.
към текста >>

177. 13. За същността на боледуването и на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Поражда се удоволствие, приятно чувство.
То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие. Ако не се вземе под внимание това, тогава казаното тук може да изглежда в противоречие с казаното по-рано.
към текста >>

178. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане.
Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно.
към текста >>

Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх.
Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена. Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
към текста >>

Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост.
48-годишен мъжки пациент; бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно. Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван. Оженил се на 35 години, има 5 здрави деца, 6то е умряло при раждането. На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост. Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е учител на което обаче той не може да противопостави нищо положително. Болестното състояние показва едно астрално тяло, което има много малък афинитет към етерното и физическото тяло и е неподвижно в себе си. Чрез това физическото и етерно то тяло налагат техните собствени свойства. Чувството на неправилно свързаното с астралното тяло етерно тяло създава депресии; неправилното свързване с физическото тяло по ражда умореност и апатия.
към текста >>

Чувството на неправилно свързаното с астралното тяло етерно тяло създава депресии; неправилното свързване с физическото тяло по ражда умореност и апатия.
Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост. Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е учител на което обаче той не може да противопостави нищо положително. Болестното състояние показва едно астрално тяло, което има много малък афинитет към етерното и физическото тяло и е неподвижно в себе си. Чрез това физическото и етерно то тяло налагат техните собствени свойства. Чувството на неправилно свързаното с астралното тяло етерно тяло създава депресии; неправилното свързване с физическото тяло по ражда умореност и апатия.
към текста >>

Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване.
Настоящото състояние е било причинено от една инфлуенца с леко повишение на температурата и смущения в стомаха и червата. От боледуването от инфлуенца насам пациентката не се чувствува вече добре. Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване. Сънят е добър. Съществува склонност към запичане. В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло.
към текста >>

Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена.
При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие. Ето защо тя казва, че е болна повече душевно отколкото телесно. Ако се повиши безсилието на Аза и на астралното тяло, в различните части на тялото настъпват болестни състояния, на което сочат също и раз личните диагнози.
към текста >>

Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото.
Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие. Ето защо тя казва, че е болна повече душевно отколкото телесно. Ако се повиши безсилието на Аза и на астралното тяло, в различните части на тялото настъпват болестни състояния, на което сочат също и раз личните диагнози. Безсилието на Аза се изразява в такива нередовности на някои жлези, като щитовидната жлеза, около бъбречните жлези; по-нататък в нередовности на стомашната и чревната система. Всичко това може да се очаква при пациентката и то се констатира.
към текста >>

С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно.
Много характерно е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при нормалния човек. На пациентката това изглежда като упорито безсъние. С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно. С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления. Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм.
към текста >>

179. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от Евангелието на Матей.
В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879 година. Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл, Винер Нойщат – селища и ж.п. гари, където неговото семейство живее. Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от Евангелието на Матей.
към текста >>

180. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

У себе си не усещах нищо, което по някакъв начин да ме кара да приема това схващане, но имах чувството, че за мен ще е от голямо значение, ако разбера изложеното по този начин.
У себе си не усещах нищо, което по някакъв начин да ме кара да приема това схващане, но имах чувството, че за мен ще е от голямо значение, ако разбера изложеното по този начин. И правех всичко, за да успея в това си начинание. Когато можех да си набавя книги по математика и физика, се възползвах от случая. Но всичко това ставаше много бавно. Отново и отново се захващах с четенето на статията и книгата. Всеки път това ми се удаваше малко по-добре.
към текста >>

На това чувство обаче винаги се противопоставяше прочетеното у Кант.
На това чувство обаче винаги се противопоставяше прочетеното у Кант. Но по това време почти не забелязвах да има противоречие. Защото чрез „Критика на чистия разум“ исках преди всичко да придобия твърди опорни точки, за да се справя със собственото си мислене. Където и когато и да правех разходките си през ваканцията, трябваше да седна тихо някъде и за пореден път да си изяснявам как от прости, обозрими понятия се стига до представата за природните явления. Тогава се отнасях напълно безкритично към Кант, но с негова помощ не можех да стигна по-далече.
към текста >>

Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо. Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това. Но аз прозрях нещата.
към текста >>

181. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него.
В начина, по който изнасяше лекциите си, имаше нещо церемониално. Слушах това, което казва, но във всеки един момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце. Той беше перфектен логик. Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други. Във формата на тези поредици от мисли цареше възможно най-голяма логическа добросъвестност. Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него. То никъде не се проникваше с действителността. Такова беше и цялостното поведение на Брентано. Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете. Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане.
към текста >>

Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му.
Влезеше ли човек в дома му, той се озоваваше сред най-трезвомислещото обикновено селско семейство. Над входа на къщата му стояха думите: „С Божията благословия всичко се нарежда.“ Нагостяваха го както при останалите селяни. Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат хляб с огромни размери. Другите селяни също не смятаха този мъж за фантазьор. Начинът, по който се държеше в родното си място, изключваше всякакви подигравки. Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му. Там никой не се смееше така, както тези, които вървяха с нас по виенските улици и които най-често виждаха в него нещо, което им се струва напълно чуждо. Този мъж ми остана душевно близък, дори когато животът ме отдалечи от него. Можете да го откриете в моите „Мистерийни драми“ в образа на Феликс Балде.
към текста >>

Завладя ме чувство на освобождение.
Струваше ми се, че с подобни концепции на по-новата геометрия човек може да схване логически иначе застиващото в безкрая пространство. Усещах като откровение връщащата се в самата себе си подобно на окръжност права линия. Тръгнах си от лекцията, на която за първи път осъзнах това, с усещането, че от душата ми е свален много тежък товар. Завладя ме чувство на освобождение. Отново, както през най-ранните ми момчешки години, геометрията ме направи щастлив.
към текста >>

Той говореше по такъв начин, че човек имаше чувството, че заради заболяването си се затруднява при всяка дума.
От особено голямо значение за мен бяха лекциите на Райтлингер по история на физиката. Той говореше по такъв начин, че човек имаше чувството, че заради заболяването си се затруднява при всяка дума. Но все пак изложението му беше въодушевяващо в най-добрия смисъл на думата. Той беше човек на строго индуктивния изследователски подход. На драго сърце за всичко, касаещо методите във физиката, цитираше книгата на Хюъл за индуктивните науки. За него Нютон беше връх във физическите изследвания. История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни.
към текста >>

В съзнанието ми се формираше едно духовно виждане, което не почива на някакво смътно мистично чувство.
В съзнанието ми се формираше едно духовно виждане, което не почива на някакво смътно мистично чувство. Напротив, то протичаше в духовна дейност, която може да се сравни с нагледността на математическото мислене. Приближавах се към онова душевно състояние, в което се считах в правото си да защитя възгледите си за духовния свят, които носех в себе си, също и пред форума на естественонаучното мислене.
към текста >>

182. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист. Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя. Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът. Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>

Поглеждайки назад, в съзнанието ми изплуват много човешки и житейски връзки, които и до днес битуват в душата ми в своята пълнота, свързани с чувство на любов и благодарност.
Поглеждайки назад, в съзнанието ми изплуват много човешки и житейски връзки, които и до днес битуват в душата ми в своята пълнота, свързани с чувство на любов и благодарност. Тук не мога да опиша всичко в подробности и трябва да оставя незасегнати някои неща в личните ми преживявания, които ми бяха и си остават близки.
към текста >>

Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си.
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си. За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за живота в познанието, това беше уникално преживяване. Всеки път, когато бях в компанията на този приятел, трябваше да излизам от собствената си същност и да се вмъквам сякаш в чужда кожа. На него му харесваше да бъде с мен. Понякога се впускаше в обширни теоретични разсъждения относно „различията в нашите натури“. Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите мисли, понеже в мислите му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
към текста >>

Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая дума зависи подхранването на антипатията към министъра.
На ръба на своята скамейка, всяка година тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери. Думите му изстрелваха остри обвинения срещу правителството на Таафе и бяха в защита на немщината в Австрия. Тук присъстваше Ернст фон Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси. Човек го побиваха тръпки, когато той, със студенината на счетоводител, критикуваше отчета на министъра на финансите Дунаевски. Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът Томащук. Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая дума зависи подхранването на антипатията към министъра. Тук с хитростта на селянин и винаги разумно говореше клерикалът Линбахер. Малко приведената му напред глава правеше казаното от него да изглежда като изливане на зрели възгле-
към текста >>

183. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте.
Можех да седя до него с часове. От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят.
към текста >>

Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен.
към текста >>

184. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Все имах чувството, че вътрешно изработеното от мен приема много оскъден вид, когато трябва да го представя в готово за печат изложение.
До този момент се бях изявявал като автор само в няколко статии за пресата. Не ми беше лесно да напиша това, което живееше в душата ми така, че да го сметна достойно за публикуване. Все имах чувството, че вътрешно изработеното от мен приема много оскъден вид, когато трябва да го представя в готово за печат изложение. Така за мен всички писателски опити се превърнаха в постоянен източник на вътрешно неудовлетворение.
към текста >>

185. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Не можех да се съглася с Шрьоер, защото ми се струваше, че той е изцяло изпълнен от чувството, че ужасяващите преживявания в душата на човека никога не трябва да се превръщат в поезия, дори когато тези ужасяващи неща са преживени искрено и правдиво.
Такова беше моето впечатление. Шрьоер беше възмутен. Според него изкуството не следваше да потъва в такива бездни на „ужасяващото“. Дамите се оттеглиха. Те бяха на ръба на нервен срив. Не можех да се съглася с Шрьоер, защото ми се струваше, че той е изцяло изпълнен от чувството, че ужасяващите преживявания в душата на човека никога не трябва да се превръщат в поезия, дори когато тези ужасяващи неща са преживени искрено и правдиво. Скоро след това се появи още едно стихотворение от деле Грацие, в което природата беше възпявана като найвисшата сила, но така, че тя говори подигравателно за всички идеали, които извиква към съществуване, за да заслепи човека, и отново запраща в небитието, когато заслепяването бъде постигнато.
към текста >>

Дълбоко в паметта ми се вряза чувството на неловкост, с което Нойман приемаше изказванията ми със своите неизречени присъди над тях.
Друг път говорихме за повтарящите се земни животи. Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този въпрос. Често поклащаше глава, но изобщо нямаше намерение да навлиза в съдържателната страна на изглеждащата му твърде нереална тема. И все пак за мен и този разговор беше важен. Дълбоко в паметта ми се вряза чувството на неловкост, с което Нойман приемаше изказванията ми със своите неизречени присъди над тях.
към текста >>

Когато сядаше на пианото у деле Грацие и свиреше свои етюди, човек имаше чувството, че това е музиката на Антон Брукнер, сведена до въздушни тонове, които желаят да избягат от земното битие.
Алфред Щрос, композиторът, беше гениален, но песимистично настроен човек. Когато сядаше на пианото у деле Грацие и свиреше свои етюди, човек имаше чувството, че това е музиката на Антон Брукнер, сведена до въздушни тонове, които желаят да избягат от земното битие. Щрос беше малко разбран. Фриц Лемермайер го обичаше безкрайно.
към текста >>

186. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот. Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания. Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“. За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма.
към текста >>

187. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота. Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли. Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
към текста >>

188. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество. Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние. Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея. Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо. Но също и не изискваше нищо от живота. Приемаше го такъв, какъвто дойде, доколкото това не касаеше синовете ѝ. По отношение на тях обаче изживяваше всичко с най-силните емоции на своята душа.
към текста >>

189. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот. Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора. За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>

190. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят.
Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек. Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>

191. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

“ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява.
Върху съдържанието на моите идеи, изразени във „Философия на свободата“, неговите идеи нямаха никакво влияние. Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към живота. Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот. Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“.
към текста >>

Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това.
Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства. Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл. Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина. Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това. Така той стига до краен позитивизъм. Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля.
към текста >>

Енергичното чувство за реалност у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата.
Така тъкмо чрез творчеството на Ницше проблемът на естествознанието изникна пред душата ми под нова форма. В перспектива пред мен стояха Гьоте и Ницше. Енергичното чувство за реалност у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата. Той иска да остане в природата. Ограничава се до чисто съзерцание на растителни, животински и човешки форми. Но докато пребивава в тях с душата си, навсякъде стига до духа. Той открива действащия в материята дух. До съзерцание на живеещия и действащия в самия него дух обаче той не желае да стигне.
към текста >>

Но така красотата на Аполон се помрачава, а дионисиевото мирово чувство се парализира от природните закономерности.
Ходът на духовната история на човечеството му се струва като взаимодействие или като борба между Аполон и Дионисий. Но той стига само до митичната представа за тези духовни образи. Не достига до съзерцание на действителното духовно същество. Изхождайки от духовното в мита, той прониква в природата. В душата на Ницше Аполон трябва да представлява материалното по модела на естествознанието, а Дионисий е замислен като символ на силите в природата. Но така красотата на Аполон се помрачава, а дионисиевото мирово чувство се парализира от природните закономерности.
към текста >>

Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията! Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг. За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота. Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него.
към текста >>

192. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне. Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>

193. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство.
Хайтмюлер се изживяваше като фина, художествено усещаща душа. За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство. Всякакъв интелектуализъм му беше чужд. Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет. Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива.
към текста >>

194. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген. Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение. Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>

Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар.
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар. При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях. В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
към текста >>

В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар. При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях. В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
към текста >>

195. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Имах чувството, че сетивният свят може да разкрие нещо, което само той може да ми разкрие.
Това касаеше както научната област, така и външния живот. Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен. Сега всичко това се промени. У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди. Детайлите станаха важни за мен. Имах чувството, че сетивният свят може да разкрие нещо, което само той може да ми разкрие. Разглеждах като идеал идеята да го опозная единствено чрез това, което той има да каже, без човекът да привнася в него нещо чрез своето мислене или чрез друго душевно съдържание.
към текста >>

Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите.
Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“. Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите. Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове. Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа.
към текста >>

Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност.
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично. Моето преживяващо познание усещаше като особено вредни теоретичните идеи, лежащи в основата на физическото и физиологическото мислене в това направление. Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност. Всичко, което във физиката и физиологията се определя като „лежащо зад субективното усещане“, предизвикваше у мен, ако мога да използвам този израз, познавателен дискомфорт.
към текста >>

196. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

За голям брой хора, които досега бяха в близки приятелски отношения с мен, имах чувството, че макар и в собствения си душевен живот да не следват моя особено надалече, те предполагат у мен нещо, което прави ценна за тях работата ми в областта на познанието и в много други видове житейски отношения.
Към това се прибавяше и още нещо. За голям брой хора, които досега бяха в близки приятелски отношения с мен, имах чувството, че макар и в собствения си душевен живот да не следват моя особено надалече, те предполагат у мен нещо, което прави ценна за тях работата ми в областта на познанието и в много други видове житейски отношения. Те толкова често споделяха моя начин на живот, без повече да ме изпробват, след като веднъж вече си бяхме създали отношения.
към текста >>

Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство.
Само дето всъщност се оказа невъзможно да работим заедно в общата за двама ни област. Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство. Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си.
към текста >>

Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“. Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
към текста >>

Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското.
Една от най-оригиналните личности от берлинския кръг на Хартлебен беше Паул Шеербарт. Той пишеше „стихотворения“, които отначало се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази. Те са толкова гротескни, че затова човек изпитва желание да излезе от първото си впечатление. Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен.
към текста >>

Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение.
Той пишеше „стихотворения“, които отначало се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази. Те са толкова гротескни, че затова човек изпитва желание да излезе от първото си впечатление. Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията.
към текста >>

Държеше се така, сякаш ненавистта му идваше от това, че беше взел твърде много от филистерските кръгове в собствения си външен начин на проява и го усещаше, но същевременно имаше чувството, че не може да го превъзмогне.
„Външността“, която беше толкова интересна при Ведекинд, у него беше ежедневна, филистерска. Това впечатление се засилваше още повече, когато човек влезеше в разговор с него в началото на познанството. Той изпитваше най-страстна ненавист към филистерите, но имаше филистерски жестове и филистерски маниер на говорене. Държеше се така, сякаш ненавистта му идваше от това, че беше взел твърде много от филистерските кръгове в собствения си външен начин на проява и го усещаше, но същевременно имаше чувството, че не може да го превъзмогне. В дълбините на душата му се четеше признанието: „Бих искал да унищожа филистерите, защото те ме превърнаха във филистер.“
към текста >>

Положението ми в този кръг стана душевно неуютно поради чувството, че аз знаех защо съм там, а другите – не.
Положението ми в този кръг стана душевно неуютно поради чувството, че аз знаех защо съм там, а другите – не.
към текста >>

197. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената.
Заедно с Ото Ерих Хартлебен присъствах на репетициите. Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично. Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила. Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат стремеж. Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената. Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
към текста >>

Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично. Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила. Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат стремеж. Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената. Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
към текста >>

198. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си мисли, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен смисъл представлява мисъл и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух.
У Хегел съзирах най-големия мислител на новото време. Но той беше само мислител. За него духовният свят беше в мисленето. Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си мисли, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен смисъл представлява мисъл и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух. Тъй като в хегелианството всичко духовно се е превърнало в дух, намирах Хегел за личността, внесла последни проблясъци от древната духовна светлина в една епоха, в която за човешкото познание духът вече се обгръща в мрак.
към текста >>

199. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание. Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание. Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>

Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание. Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание. Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>

200. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Една от причините призивът към социално чувство да стане толкова интензивен в гореспоменатата епоха е тази, че в интелектуализма това чувство първоначално не се преживява вътрешно.
Една от причините призивът към социално чувство да стане толкова интензивен в гореспоменатата епоха е тази, че в интелектуализма това чувство първоначално не се преживява вътрешно. И в тези неща човечеството най-често жадува за това, което няма.
към текста >>

201. XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ GA_28 Моят жизнен път

В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство.
Знам колко далеч е даденото в книгите ми от това чрез вътрешната си сила да предизвика подобно преживяване в душата на читателя. Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми борба беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока. Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният живот на моите чувства. В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство. Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия. Ако се намира в замъглено състояние на съзнанието, той просто не може да им позволи да се влеят в него от този, който излага всичко това.
към текста >>

Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия.
Знам колко далеч е даденото в книгите ми от това чрез вътрешната си сила да предизвика подобно преживяване в душата на читателя. Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми борба беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока. Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният живот на моите чувства. В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство. Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия. Ако се намира в замъглено състояние на съзнанието, той просто не може да им позволи да се влеят в него от този, който излага всичко това.
към текста >>

202. XXXIV. Духовно познание и изкуство GA_28 Моят жизнен път

Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата. Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието. Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>

203. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност. Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване. Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена. Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
към текста >>

Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
към текста >>

204. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина.
В следващото изложение ще бъде трудно описанието на моя жизнен път да бъде отделено от историята на антропософското движение. И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография. Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина. Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>

205. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа. Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение. Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек.
към текста >>

Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности.
И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан. Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете.
към текста >>

Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>

Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот.
Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>

Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>

Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>

206. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления.
Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления. Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства. Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа. Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
към текста >>

Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа.
Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и излизането й от тялото. Трябва да го направим така, че да го сравним напр. с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма. Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа. Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абстрактни понятия за нея. Дори е лошо за човека, ако не подходи към загадките на битието с образи и чувства. Ето защо е наложително, възпитателят да разполага с образи и сравнения за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>

Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот. Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено. За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това.
към текста >>

Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили.
към текста >>

И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
към текста >>

Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>

И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт.
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
към текста >>

Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар.
към текста >>

207. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер. Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>

208. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

В искрена отдаденост на Божественото в света се събужда религиозното чувство и така се задълбочава и засилва истинската религия.
С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека. Извикани са нейните художествени сили. Изкуството получава подбуди от всички страни. Антропософията излива в сърцата на хората топлината, която се запалва, когато очите на душата се повдигнат към духовния свят. В искрена отдаденост на Божественото в света се събужда религиозното чувство и така се задълбочава и засилва истинската религия.
към текста >>

209. 3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията GA_39 Писма до членовете

Би била просто чувство на екстаз.
Първоначалната форма, в която антропософията може да се появи сред хората, е представата;първата врата, на която тя тропа, е тази на проникновението. Ако това не е така, тя би била без съдържание. Би била просто чувство на екстаз. Но истинският дух не "изпада в екстаз"; той говори на един ясен, изпълнен със съдържание език.
към текста >>

210. 4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания GA_39 Писма до членовете

Всеки, който отива на антропософска събиране, би трябвало да има чувството, че там той ще открие нещо повече, отколкото когато просто самостоятелно изучава Антропософия.
Всеки, който отива на антропософска събиране, би трябвало да има чувството, че там той ще открие нещо повече, отколкото когато просто самостоятелно изучава Антропософия. Би трябвало да можем да ходим на събиранията, защото там ще открием хора, заедно с които с удоволствие да искаме да се занимаваме с антропософия. В антропософската литература се открива един светоглед. В антропософските събирания би трябвало човека да открие човека.
към текста >>

Дори и този, който усърдно чете Антропософия, трябва да има едно весело, приповдигнато чувство, когато отива на среща на антропософи, защото той се радва на хората, които ще намери.
Дори и този, който усърдно чете Антропософия, трябва да има едно весело, приповдигнато чувство, когато отива на среща на антропософи, защото той се радва на хората, които ще намери. Той би трябвало да може да се радва дори и да приеме, че няма да чуе нищо ново, което да не е приел вече от дълго време.
към текста >>

211. 8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото GA_39 Писма до членовете

Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят.
Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят. Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят. Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни. В будността си хората имат един общ свят. В сънуването всеки има свой собствен.
към текста >>

212. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
Трябва да се стараем да говорим за всички неща отнасящи се до Антропософията по такъв начин, че навсякъде да бъде явно антропософското изостряне на душевното око. Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
към текста >>

213. 10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Това вътрешно чувство се задълбочава, когато при цялото разнообразие от хора се схване причината за задаване на въпроса.
В крайна сметка от определена гледна точка антропософските истини са най-голямото нещо от всичко, което един човек може да съобщи на друг. Но извършването на това, без дълбокото вътрешно съпричастие към тези истини, фактически вече означава те да бъдат изопачени. Това вътрешно чувство се задълбочава, когато при цялото разнообразие от хора се схване причината за задаване на въпроса. Няма нужда да ставаме изпитващи се, психологични вивисектори един на друг. Можем да бъдем напълно доволни от това, което питащият сам влага във въпросите си. Но никога един деен член на Антропософското общество не трябва да се задоволява да отговаря на всички въпроси наизуст или със заучени, готови схеми.
към текста >>

214. 11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към реалността на духа.
Този елемент на сила никога не трябва да се опитва да се внася чрез външни средства в разговорите за Антропософия. Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към реалността на духа. Това ще придаде определено настроение на душата ни. Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на мислите за духовния свят. В това отдаване благоговението пред духовното се ражда по естествен и не принуден начин.
към текста >>

Може би той ще получи чувството, че все пак отговорът не съдържа всичко, което е търсил, но сега е в положение сам да си помогне в пътя.
Твърде лесно е той като запитан да не "чуе" истинските нужди на питащия. И вторият съвсем правилно ще почувства, че в края на краищата той не е получил отговора, който е желал. Но ако човек е в такова състояние на душата, което идва от описаните вътрешни чувства, тогава той ще има силата да развърже езика на питащия. Последният ще добие това истинско, интимно доверие в човека, на който задава въпроса, което ще придаде живот на обмена на антропософските истини. Тогава в това съобщение ще навлезе нещо, което ще позволи на питащия да поеме самостоятелно по пътя на следване на своите духовни нужди. Може би той ще получи чувството, че все пак отговорът не съдържа всичко, което е търсил, но сега е в положение сам да си помогне в пътя. В душата му ще навлезе вътрешно чувство на сила на мястото на безпомощното чувство, което е било там преди. И това чувство на сила е нещото, което той наистина е желал, задавайки въпросите си.
към текста >>

В душата му ще навлезе вътрешно чувство на сила на мястото на безпомощното чувство, което е било там преди.
И вторият съвсем правилно ще почувства, че в края на краищата той не е получил отговора, който е желал. Но ако човек е в такова състояние на душата, което идва от описаните вътрешни чувства, тогава той ще има силата да развърже езика на питащия. Последният ще добие това истинско, интимно доверие в човека, на който задава въпроса, което ще придаде живот на обмена на антропософските истини. Тогава в това съобщение ще навлезе нещо, което ще позволи на питащия да поеме самостоятелно по пътя на следване на своите духовни нужди. Може би той ще получи чувството, че все пак отговорът не съдържа всичко, което е търсил, но сега е в положение сам да си помогне в пътя. В душата му ще навлезе вътрешно чувство на сила на мястото на безпомощното чувство, което е било там преди. И това чувство на сила е нещото, което той наистина е желал, задавайки въпросите си.
към текста >>

И това чувство на сила е нещото, което той наистина е желал, задавайки въпросите си.
Но ако човек е в такова състояние на душата, което идва от описаните вътрешни чувства, тогава той ще има силата да развърже езика на питащия. Последният ще добие това истинско, интимно доверие в човека, на който задава въпроса, което ще придаде живот на обмена на антропософските истини. Тогава в това съобщение ще навлезе нещо, което ще позволи на питащия да поеме самостоятелно по пътя на следване на своите духовни нужди. Може би той ще получи чувството, че все пак отговорът не съдържа всичко, което е търсил, но сега е в положение сам да си помогне в пътя. В душата му ще навлезе вътрешно чувство на сила на мястото на безпомощното чувство, което е било там преди. И това чувство на сила е нещото, което той наистина е желал, задавайки въпросите си.
към текста >>

Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл. Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце. От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта. Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>

От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл. Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце. От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта. Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>

215. 12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия GA_39 Писма до членовете

Той има смътното чувство, че загадките, които живота му поставя не могат да бъдат осветлени чрез гледане на неспирната работа на света, а по-скоро чрез взиране в човешкия вътрешен живот.
В повечето случаи стимулът за занимание с Антропософия ще дойде от следното: вглеждането във външния свят става за човека източник на неудовлетворение и той е подтикнат да насочи внимание към собствената си човешка същност. Той има смътното чувство, че загадките, които живота му поставя не могат да бъдат осветлени чрез гледане на неспирната работа на света, а по-скоро чрез взиране в човешкия вътрешен живот. Така стремежът към светопознание се заменя със стремеж към себепознание.
към текста >>

Тогава от една страна те ще се научат да имат правилно чувство за своята задача, а от друга ще разпознават опасностите, които тя също съдържа.
Тези членове, които желаят да бъдат дейни в Антропософското общество трябва да имат това на ум. Тогава от една страна те ще се научат да имат правилно чувство за своята задача, а от друга ще разпознават опасностите, които тя също съдържа.
към текста >>

Все пак от друга страна чувството ни може до толкова да е привързано към собствения опит, че да не е останало нищо за събрата.
Ако човек се стреми да опознае себе си, това самопознание първо трябва да оживи виждането, че всичко, което е там в него е насреща и в неговия събрат. Ние чувстваме какво изживява човека до нас, ако сме изпитали нещо подобно в себе си. Докато нашата собствена опитност липсва, ние подминаваме изживяването на другия без наистина да го видим по правилния начин. Все пак от друга страна чувството ни може до толкова да е привързано към собствения опит, че да не е останало нищо за събрата.
към текста >>

216. 13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания GA_39 Писма до членовете

Това чувство на общност и съвместно получаване на духовното не трябва да се разглежда като нещо маловажно.
Нека никой не възразява: Това, което е отпечатано мога да го прочета и сам в къщи и нямам нужда да ми бъде давано на груповите срещи. Грешката на това виждане вече бе посочена от тези страници. Ние трябва да виждаме значимост във факта, че получаваме духовните съкровища на Антропософията заедно с личностите, с които сме обединени в Обществото. Това чувство на общност и съвместно получаване на духовното не трябва да се разглежда като нещо маловажно.
към текста >>

217. 15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания GA_39 Писма до членовете

Защото само чрез това средство може да се помогне на тези, които приемат Антропософията, без самите те да са способни да правят преки духовни изследвания, да преодолеят чувството, че те само изслушват нещо теоретично, което други, по-напреднали, могат да изживеят.
Защото само чрез това средство може да се помогне на тези, които приемат Антропософията, без самите те да са способни да правят преки духовни изследвания, да преодолеят чувството, че те само изслушват нещо теоретично, което други, по-напреднали, могат да изживеят. В съобщенията за преживяното в духовния свят, дадени по правилния начин, се съдържа предпоставка за неговото съпреживяване.
към текста >>

Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се гради на неоправданото чувство за авторитет.
Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се гради на неоправданото чувство за авторитет. Противниците на Антропософията непрекъснато твърдят, че антропософите с чувство на покорство признават това, което им се съобщава. Ако в Антропософското общество се поддържа правилният дух, този спор би изгубил смисъл. Защото участниците в нашите сбирки няма да се чувстват задължени да признават това или онова, само защото този или онзи го е казал. Защото ще разберат, че съгласието не е насилено в душата на човека, а то възниква от самата опитност.
към текста >>

Противниците на Антропософията непрекъснато твърдят, че антропософите с чувство на покорство признават това, което им се съобщава.
Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се гради на неоправданото чувство за авторитет. Противниците на Антропософията непрекъснато твърдят, че антропософите с чувство на покорство признават това, което им се съобщава. Ако в Антропософското общество се поддържа правилният дух, този спор би изгубил смисъл. Защото участниците в нашите сбирки няма да се чувстват задължени да признават това или онова, само защото този или онзи го е казал. Защото ще разберат, че съгласието не е насилено в душата на човека, а то възниква от самата опитност.
към текста >>

Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо. Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни. Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини. В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество. Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>

218. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

Всеки който влиза в това Общество трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията".
Всеки който влиза в това Общество трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията". Раждането по правилен начин на това чувство зависи от отношението на желаещите да бъдат дейни антропософи. Но често се получава нещо напълно различно. Хората се страхуват от присъединяване към Обществото, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми. И естествено те се от дръпват с уплаха.
към текста >>

Раждането по правилен начин на това чувство зависи от отношението на желаещите да бъдат дейни антропософи.
Всеки който влиза в това Общество трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията". Раждането по правилен начин на това чувство зависи от отношението на желаещите да бъдат дейни антропософи. Но често се получава нещо напълно различно. Хората се страхуват от присъединяване към Обществото, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми. И естествено те се от дръпват с уплаха.
към текста >>

Да се улови духът им действително изисква фино чувство за разбиране.
Твърде добре ми е известна присъдата, която много желаещи да бъдат дейни членове ще дадат, когато четат това. Те ще кажат: "Това ние не го разбираме. Сега наистина не знаем какво действително се иска". Но да се каже това е възможно най-лошото предубеждение. Горните думи изискват само да бъдат прочетени точно и тогава ще се открие, че те не са нито неопределени, нито двусмислени. Да се улови духът им действително изисква фино чувство за разбиране. А то със сигурност не трябва да липсва у тези, които желаят да бъдат дейни в Обществото.
към текста >>

219. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

Защото чувството, че човек се терзае, за да разбере света чрез мислене и в края на краищата в това мислене освен себе си да не открие нищо друго, това води до появата на първата голяма загадка.
Защото чувството, че човек се терзае, за да разбере света чрез мислене и в края на краищата в това мислене освен себе си да не открие нищо друго, това води до появата на първата голяма загадка. В самия себе си да почувстваш как си формиран от съдбата и в това формиране да усещаш прилива на световните събития, това е втората голяма загадка.
към текста >>

220. 19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли' GA_39 Писма до членовете

При разпространяване съдържанието на Антропософията на първо място е необходима съвест и силно чувство за отговорност.
Друга гледна точка също подлежи на разглеждане. При разпространяване съдържанието на Антропософията на първо място е необходима съвест и силно чувство за отговорност. На това, което се казва за духовния свят трябва да се придаде такава форма, че образите на духовните факти и същества да не бъдат изложени на недоразумения. Всеки, който чува лекция в Гьотеанума получава непосредствено впечатление. Ако той повтори съдържанието на това, което е чул, впечатлението може да отзвучи в него; и тогава той самият е в състояние да формулира нещата така, че те да бъдат правилно разбрани. Но ако то е повторено от втора или трета ръка възможността за промъкване на неточности обаче става все по-голяма. Всички тези неща трябва да се знаят.
към текста >>

221. Съдържание GA_40 Стихове и медитации

На чувството на хората говорят
На чувството на хората говорят
към текста >>

На чувството на хората говорят
На чувството на хората говорят
към текста >>

222. Светът да се изгражда в Аза GA_40 Стихове и медитации

във вътрешното чувство –
във вътрешното чувство –
към текста >>

223. Песен на инициацията (сатира) GA_40 Стихове и медитации

изпълнен с чувство, от сърцето
изпълнен с чувство, от сърцето
към текста >>

224. На чувството на хората говорят GA_40 Стихове и медитации

На чувството на хората говорят
На чувството на хората говорят
към текста >>

225. На чувството на хората говорят GA_40 Стихове и медитации

На чувството на хората говорят
На чувството на хората говорят
към текста >>

226. Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г. GA_40 Стихове и медитации

Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството.
Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие. По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска. Тъкмо поради това всяка душа ще открие своя път на отношение спрямо нещо индивидуални.
към текста >>

Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви.
По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска. Тъкмо поради това всяка душа ще открие своя път на отношение спрямо нещо индивидуални. Лесно би могло да се каже: Ако душата иска да постигне някакво себепознание, тя трябва да медитира по указания тук начин.
към текста >>

227. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание.
Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване.
към текста >>

Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра.
към текста >>

И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика.
към текста >>

Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
към текста >>

Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука.
към текста >>

Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика.
И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят.
към текста >>

Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука.
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено?
към текста >>

Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род? Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството? За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>

228. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>

И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо.
Но когато проследим тези индивидуална ядка на човешкото същество, която така да се каже можем да видим, че се явява в съществуването с раждането, когато я проследим по-нататък в течение на живота, тя се показва някакси в двояко отношение, преди всичко в подрастващия човек, в младостта. Тя се показва там като нещо, което обуславя едно възходящо развитие на целия човек. И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание. Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
към текста >>

И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство.
Когато вземем под внимание това, ние трябва да кажем: В едно душевно-духовно съдържание на човешкото битие може да погледне онзи, който е в състояние да вижда зад Аза. Който минава по един такъв път, той изпитва нужда да развие определени чувства. Според начина, по който се проявяват тези чувства, се вижда вече, какъв е и пътят. Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития. Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство. За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота. Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си. Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната.
към текста >>

Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание.
Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития. Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство. За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота. Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си. Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед? Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек.
към текста >>

229. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло".
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето. Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
към текста >>

Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние.
Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина.
към текста >>

Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина.
Дали сега само едно смътно чувство, само едно предчувствие долавя сродството на това, което се изразява в животното, с това, което е разлято във времето и пространството, или дали го познава едно строго изследване почиващо на Духовната наука, между тези двете има едно голямо разстояние. Обаче чувството е един сигурен ръководител и то показва на този, който още не е могъл да проникне в „същността на духовното изследване, че това, което духовният изследовател казва, е истина.
към текста >>

Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм.
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните. Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае. Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове. Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
към текста >>

Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство.
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот. Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно. Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите.
към текста >>

Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа.
Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна. Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите. Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество? На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно.
към текста >>

И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното.
На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество.
към текста >>

Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух.
Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси.
към текста >>

Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм.
Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност.
към текста >>

Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство.
Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него.
към текста >>

Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност.
Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него. Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение.
към текста >>

От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство.
Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него. Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка.
към текста >>

Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка.
От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./.
към текста >>

Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване.
Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
към текста >>

Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност.
Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
към текста >>

230. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми?
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика.
към текста >>

Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми.
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството.
към текста >>

Това, което човек върши за развитието на сетивото /чувството/ на равновесие, ние го намираме отново по-късно в живота, когато той употребява същата сила за развитието на своите жестове.
Действително ние намираме отново тези сили по един твърде характерен начин: те се проявяват по един твърде характерен начин ясно в човека за напредъка на духа. Това, което човек върши за развитието на сетивото /чувството/ на равновесие, ние го намираме отново по-късно в живота, когато той употребява същата сила за развитието на своите жестове. Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия организъм, доколкото духът живее в човека. И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си изработи сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие. Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни.
към текста >>

Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения.
Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата. По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство. В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват. А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка.
към текста >>

Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка.
Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват. А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка.
към текста >>

Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука.
При човека ние виждаме, как всеки индивид има свой специален жест, своя специална физиономия и мимика и как именно в това се изразява по съвсем особен начин това, което той има от другата страна като възможности на развитието за звука, за понятието или представата и за себесъзнанието. Фактически в жеста, във физиономията и мимиката и в цялата проява на себесъзнанието се излива онова, което човекът притежава като възможности на развитието за звука, понятието и азовата същност. Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека. Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма. Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме. Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у".
към текста >>

У човека ние виждаме как същността на аза, която доставя смисъла на представата и може да я изживее и която може да изживее чувството на звука, се влива в жеста, във физиономията и в мимиката, а също и във формата в онези граници, които посочих.
У човека ние виждаме как същността на аза, която доставя смисъла на представата и може да я изживее и която може да изживее чувството на звука, се влива в жеста, във физиономията и в мимиката, а също и във формата в онези граници, които посочих. Така щото ние виждаме в човека едно непосредствено действие на духа в онази възраст между раждането и смъртта, когато азът застава между духа и тялото. А сега нека си представим следното: понеже нещата са повече или по-малко тънки, аз ще говоря в подобия. Да си представим това, което човекът върши със съществото на аза, със способността за схващане и с чувството на звука, така както то действително се излива първо повече или по-малко в равновесието, в собственото движение и в себесъзнанието, а по-късно в свободния жест, в свободната мимика и във физиономията издаваща вътрешността, да си представим всичко това действуващо предварително с една необходимост, така че между тези две съответно три страни не застава никакъв аз. Следователно нека си представим аза заличен и двете страни на човешката природа да действуват така, щото предварително в неговите изживявания да се роди едно създаване на равновесието, което не е произведено от заставащия помежду аз. Така ние имаме у човека нещо, което остава отворено, създадено без азът да застане помежду: именно това е, което предварително определя равновесието у животното.
към текста >>

Да си представим това, което човекът върши със съществото на аза, със способността за схващане и с чувството на звука, така както то действително се излива първо повече или по-малко в равновесието, в собственото движение и в себесъзнанието, а по-късно в свободния жест, в свободната мимика и във физиономията издаваща вътрешността, да си представим всичко това действуващо предварително с една необходимост, така че между тези две съответно три страни не застава никакъв аз.
У човека ние виждаме как същността на аза, която доставя смисъла на представата и може да я изживее и която може да изживее чувството на звука, се влива в жеста, във физиономията и в мимиката, а също и във формата в онези граници, които посочих. Така щото ние виждаме в човека едно непосредствено действие на духа в онази възраст между раждането и смъртта, когато азът застава между духа и тялото. А сега нека си представим следното: понеже нещата са повече или по-малко тънки, аз ще говоря в подобия. Да си представим това, което човекът върши със съществото на аза, със способността за схващане и с чувството на звука, така както то действително се излива първо повече или по-малко в равновесието, в собственото движение и в себесъзнанието, а по-късно в свободния жест, в свободната мимика и във физиономията издаваща вътрешността, да си представим всичко това действуващо предварително с една необходимост, така че между тези две съответно три страни не застава никакъв аз. Следователно нека си представим аза заличен и двете страни на човешката природа да действуват така, щото предварително в неговите изживявания да се роди едно създаване на равновесието, което не е произведено от заставащия помежду аз. Така ние имаме у човека нещо, което остава отворено, създадено без азът да застане помежду: именно това е, което предварително определя равновесието у животното. И представете си сега представата, чрез която човекът схваща своите закони и животинския вид, т.е. целия организъм доколкото той е собствено движение и където той е физиономия и мимика, представете си това изразено в цялото движение на животното което е изразено в животинските инстинкти, страсти и т.н. -, тогава вие отново ще имате, свързано в животното чрез една природозакономерна необходимост, това, което човекът има в своя живот така, че неговият аз се вмъква помежду като свързващо звено.
към текста >>

Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
към текста >>

Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина. Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят.
към текста >>

Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза. Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото. Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
към текста >>

Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм.
За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " .
към текста >>

От тук и разликата в чувството, което ни завладява, когато погледнем върху нещо духовно и когато погледнем върху нещо телесно-материално.
Разликата между човека и животното не може да се открие в някакви подробности; тя трябва да се намери в това, как духът си служи с нещата. Защото чрез това ние можем да видим, що е човекът спрямо духа, как той се е еманципирал от тялото и може да влезе в непосредствено общение с духа. От тук и разликата в чувството, което ни завладява, когато погледнем върху нещо духовно и когато погледнем върху нещо телесно-материално. Ние ще се стремим да употребим думите в съвършено друг смисъл, според това, дали поглеждаме към духовното или към телесното.
към текста >>

В действителност ние можем да събудим чувството в нашето сърце, когато насочим поглед към духа в материалното битие.
Ето едно пълно противоречие! Как можем да го обясним? Гьоте го е поставил така грубо в две стихотворения, които непосредствено следват едно след друго. В действителност ние можем да събудим чувството в нашето сърце, когато насочим поглед към духа в материалното битие. Ако духът би искал да се задържи постоянно в материалното битие, ако не би искал да строши всяка форма, той би трябвало да се разпадне. В момента, когато съзираме духа в тялото, ние трябва да кажем: Той трябва да се разпадне в нищо! Обаче там, където гледаме духа, който се явява нов във всяка форма в духа в него, там ние трябва да кажем: Ние имаме работа с вечното, безсмъртното битие, с духа, с който можем да се свържем в еманципираната човешка душа. Тук ние трябва именно да кажем:
към текста >>

231. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Докато чувствуването на деня се показва по такъв начин, че нещата идват към нас, заспиващият чувствува, като че душата се разлива над един свят, който сега се пробужда и който включва главно едно простиране, едно разливане на чувството над това, което душата може да изживее по отношение на своята морална вътрешност като чрез едно разширение на съвестта.
В момента, когато при задремването хората чувствуват нещо като събуждане, състоянието е такова, че може действително да се каже: Събужда се нещо като една разширяваща се съвест, събужда се нещо като морал на душата. Този е действително случаят. Той се проявява особено чрез това, че такива хора наблюдават това, което са изживели в своята душа пред предния ден, и са останали доволни в своята съвест от него. Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане. Същевременно това чувствуване е изцяло противоположно на чувствуването през деня. Докато чувствуването на деня се показва по такъв начин, че нещата идват към нас, заспиващият чувствува, като че душата се разлива над един свят, който сега се пробужда и който включва главно едно простиране, едно разливане на чувството над това, което душата може да изживее по отношение на своята морална вътрешност като чрез едно разширение на съвестта. Това е тогава един момент, който обаче за заспиващия изглежда много по-дълъг, един момент на вътрешно блаженство, когато се касае за едно разширение над нещата, с което душата може да бъде съгласна, но често пъти тя изпитва едно чувство на дълбоко разкъсване, когато има да си прави упреци. Накратко казано, моралният човек, който през време на деня е силно подтиснат от сетивните впечатления, се разпростира и се чувствува особено в момента на заспиването. И всеки, който е усвоил определен метод или само едно усещане по отношение на подобни наблюдения, знае, че в този момент се събужда определен копнеж, който бихме могли да опишем приблизително така: Човек иска, щото всъщност този момент да се разшири в неопределеното и да няма край. Но тогава идва нещо като един тласък, като един вид вътрешно движение. За по-голяма част от хората това е извънредно трудно да се опише.
към текста >>

Това е тогава един момент, който обаче за заспиващия изглежда много по-дълъг, един момент на вътрешно блаженство, когато се касае за едно разширение над нещата, с което душата може да бъде съгласна, но често пъти тя изпитва едно чувство на дълбоко разкъсване, когато има да си прави упреци.
Този е действително случаят. Той се проявява особено чрез това, че такива хора наблюдават това, което са изживели в своята душа пред предния ден, и са останали доволни в своята съвест от него. Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане. Същевременно това чувствуване е изцяло противоположно на чувствуването през деня. Докато чувствуването на деня се показва по такъв начин, че нещата идват към нас, заспиващият чувствува, като че душата се разлива над един свят, който сега се пробужда и който включва главно едно простиране, едно разливане на чувството над това, което душата може да изживее по отношение на своята морална вътрешност като чрез едно разширение на съвестта. Това е тогава един момент, който обаче за заспиващия изглежда много по-дълъг, един момент на вътрешно блаженство, когато се касае за едно разширение над нещата, с което душата може да бъде съгласна, но често пъти тя изпитва едно чувство на дълбоко разкъсване, когато има да си прави упреци. Накратко казано, моралният човек, който през време на деня е силно подтиснат от сетивните впечатления, се разпростира и се чувствува особено в момента на заспиването. И всеки, който е усвоил определен метод или само едно усещане по отношение на подобни наблюдения, знае, че в този момент се събужда определен копнеж, който бихме могли да опишем приблизително така: Човек иска, щото всъщност този момент да се разшири в неопределеното и да няма край. Но тогава идва нещо като един тласък, като един вид вътрешно движение. За по-голяма част от хората това е извънредно трудно да се опише. Естествено Духовната наука може да опише съвсем точно това вътрешно движение.
към текста >>

Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият!
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си. Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради.
към текста >>

Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави.
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си. Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти.
към текста >>

За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме.
И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме. Тогава сме принудени при всяка теглена черта или при всяко петно боя да се ръководим по образа, който стои пред нас. При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел. С едно такова явление ние един вид улавяме това, което душата е извършила, преди да се е събудила; ние сме уловили дейността за възобновяване на мозъка. Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на органите на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня. Човек се явява действително като един строител на себе си.
към текста >>

При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел.
Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме. Тогава сме принудени при всяка теглена черта или при всяко петно боя да се ръководим по образа, който стои пред нас. При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел. С едно такова явление ние един вид улавяме това, което душата е извършила, преди да се е събудила; ние сме уловили дейността за възобновяване на мозъка. Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на органите на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня. Човек се явява действително като един строител на себе си.
към текста >>

И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението.
Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане. Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува. Сега през неговата душа преминават цяло поредица от неприятни преживявания и го събужда едно особено болезнено събитие.
към текста >>

232. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче който пристъпва към въпроса с едно здраво чувство за истината и с една сериозна нужда, и същевременно въоръжен с понятията на Ботаниката от 19-тия век, за да разреши загадките на живота, той може да се натъкне на известна трагичност на душата.
Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Обаче който пристъпва към въпроса с едно здраво чувство за истината и с една сериозна нужда, и същевременно въоръжен с понятията на Ботаниката от 19-тия век, за да разреши загадките на живота, той може да се натъкне на известна трагичност на душата. Тук само ще загатнем за нещо от това.
към текста >>

Тогава този, който пристъпва по този начин със здраво чувство за истината към природонаучните понятия, констатира, че тези понятия действуват върху него внушително, с нечувана сила, че те не го отпускат, а постоянно и постоянно му нашепват в ушите: Ти вървиш една глупост, когато напускаш сигурния път, по който се проследява, как една клетка се свързва е друга, как една клетка е хранена от друга клетка и т.н.
Така ние се научаваме да познаем това, което Ботаниката на 19-то столетие донесе. В това има нещо действително величествено и фрапиращо. Тогава този, който пристъпва по този начин със здраво чувство за истината към природонаучните понятия, констатира, че тези понятия действуват върху него внушително, с нечувана сила, че те не го отпускат, а постоянно и постоянно му нашепват в ушите: Ти вървиш една глупост, когато напускаш сигурния път, по който се проследява, как една клетка се свързва е друга, как една клетка е хранена от друга клетка и т.н. Накрая идва после необходимостта, която заставя човека да се откъсне от материалистичните понятия в тази област. Не може и другояче, именно при естественонаучните предпоставки, колкото и да иска човек да се придържа към внушителната сила на външните материалистични представи, от които произтича материалистичният светоглед. От определена точка нататък работата вече не върви. Днес още не са много хората, които стигат до това последно положение. По-голяма част от онези, които се чувствуват омагьосани от резултатите на естествената наука, се оставят да ги завладее материалистичното разбиране и не се решават да направят даже крачка да се издигнат над това, което показва микроскопът.
към текста >>

Обаче за този, който си запазва едно здраво чувство за истината именно на почвата на естествената наука, а това чувство за истината е необходимо, когато човек иска да пристъпи към разглеждането на духа в растителното царство -, за такъв човек е ясно, че първо трябва да се занимае с определена представа.
Не може и другояче, именно при естественонаучните предпоставки, колкото и да иска човек да се придържа към внушителната сила на външните материалистични представи, от които произтича материалистичният светоглед. От определена точка нататък работата вече не върви. Днес още не са много хората, които стигат до това последно положение. По-голяма част от онези, които се чувствуват омагьосани от резултатите на естествената наука, се оставят да ги завладее материалистичното разбиране и не се решават да направят даже крачка да се издигнат над това, което показва микроскопът. Малцина правят друга крачка. Обаче за този, който си запазва едно здраво чувство за истината именно на почвата на естествената наука, а това чувство за истината е необходимо, когато човек иска да пристъпи към разглеждането на духа в растителното царство -, за такъв човек е ясно, че първо трябва да се занимае с определена представа. Иначе той винаги ще се обърка, винаги ще навлезе в един лабиринт, в който навлезе и Фехнер, въпреки че той положи големи усилия да проучи с тънък усет символизма, физиономията на отделните растителни форми и прояви. Това, което е важно тук, бих искал първо да ви го представя отново чрез едно сравнение. Предположете, че някой намери по един или друг път някаква част от едно вещество. Когато проучи тази част от вещество в определени случаи, може да се случи, щото той никога да не сполучи. Защо не?
към текста >>

Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука.
Как тя прави растенията да цъфтят и увяхват, ни показва цялата духовна същност и тъкане, което става между Земята и Слънцето. Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят. Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят.
към текста >>

233. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
към текста >>

Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание.
В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед.
към текста >>

Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят.
към текста >>

Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината.
Когато хората считат, че това, което се казва, са догми, тогава нека се запитаме: Нима фактът, че съществува кит, е една догма за този, който никога не е виждал кит? Без съмнение, нещата могат да се обяснят, като се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит. Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано. Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
към текста >>

Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано. Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
към текста >>

Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт.
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт. Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека.
към текста >>

Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно.
Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята.
към текста >>

Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата.
И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище.
към текста >>

Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>

Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
към текста >>

234. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н. от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон. Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща. Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво. Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят. Тук се намираме пред факта, че интересът не примамва способностите да се проявят. Ето защо е необходимо да обръщаме в нас внимание на интереса така, както на това, дали подвижността на нашата интелектуалност позволява да направим това или онова за света, в който живеем.
към текста >>

Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той. Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее. Това е неудобно, но въпреки това то е правилно!
към текста >>

От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша!
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета. Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши! От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение.
към текста >>

Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята.
Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е. от онези членове, където възниква волята, чувствата. Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката.
към текста >>

Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни.
Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст. От къде иде това? То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи. Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни. Днес можем да намерим много хора, които, когато им се скъса някое копче, не могат да си зашият на мястото му ново. Това е голям недостатък. Важното е, с всичко, което имаме, да може да действуваме във външния свят. Естествено ние не можем да научим всичко. Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави.
към текста >>

235. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят.
Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата. Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао. Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>

За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман. Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е. това, което стои зад Светлината.
към текста >>

И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия. И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>

236. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха. Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
към текста >>

Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел.
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло! Това живеещо у Джордано Бруно във всяка негова нишка.
към текста >>

237. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура. Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам. Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин. Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>

Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура. Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам. Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин. Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>

От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам.
Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам. Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин. Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>

Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони.
Така ние поглеждаме назад към всяко древно развитие на народите и си казваме: Това, което долавяме от тези древни времена като многозначителни образи, не е просто едно детско построение, една детска представа на фантастични природни явленията един сбор от образи, които наистина застават пред нас във форма на образи, но в тази форма на образи сочат към едно действително виждане на един духовен свят. Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони. Така през старите митологии, през старите религии преминава един тон на духовна действителност. Чрез това те добиват смисъл.
към текста >>

Тогава в него ще се роди онова чувство и усещане спрямо такива образи като Озирис и Изис, което ще бъде едно живо чувство, което е по-важно от отвлечените представи.
Такава една легенда не трябва да се тълкува само алегорично и символично, а трябва човек да може да се пренесе малко в целия чувствен и сетивен живот на древните египтяни. Тогава в него ще се роди онова чувство и усещане спрямо такива образи като Озирис и Изис, което ще бъде едно живо чувство, което е по-важно от отвлечените представи. Не е добре, когато някой иска да тълкува такива образи като Озирис и Изис в смисъла, че предварително в лицето на Озирис вижда Слънцето, а в лицето на Изис /Изида/ Луната и тем подобни, давайки по този начин едно астрономическо тълкуване, както днес се използува този израз. При това такъв тълкувател вярва, че такава една легенда онагледява само определени процеси ставащи на небето. Това съвсем не е така. А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са характеризирани първо в лицето на Озирис и Изис. При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-висше, нещо Духовно.
към текста >>

Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис.
към текста >>

Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот.
Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот. Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието. Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека. Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека. Тези мисли са тогава раздрусани! Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно.
към текста >>

Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания.
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение. Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис. Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис.
към текста >>

Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма.
към текста >>

Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
към текста >>

Ние трябва винаги да поглеждаме към чувството, към усещането и към онази необходимост, която ни показва, че такава една мъдрост, каквато е съществувала у древните египтяни, е била една мъдрост, която е завладявала морално душите, която съвсем не можеше да ги остави без морал.
Така приблизително можем да си представим чувствата на древния египтянин, когато в животните той виждаше изостанали форми на прадревни божествени сили. Защото древният египтянин поглеждаше към прадревни времена в миналото, когато всичко е възникнало от божествени свръхсетивни сили и той допускаше, че в съществата на трите природни царства са останали назад божествени сили, които след това са се оформили в него самия и са станали човек. Ние трябва винаги да поглеждаме към чувството, към усещането и към онази необходимост, която ни показва, че такава една мъдрост, каквато е съществувала у древните египтяни, е била една мъдрост, която е завладявала морално душите, която съвсем не можеше да ги остави без морал. И чрез начина, по който целият свят биваше свързван със свръхсетивните сили, трябваше да се роди едно морално отношение спрямо животинския свят, което е стигнало до едно гротескно и странно изражение само през време на упадъка на Египет. Защото когато погледнем по-късната египетска култура, ние виждаме, че именно несъвършеното не стои на изходната точка, а в изходната точка на египетската култура стоят духовни откровения, стои една възвишена култура. Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато великото духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък. Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини.
към текста >>

238. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът.
Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност живее Духът. Това за някои хора е неудобно. Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата. Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм. Той работи върху философията на 19-то и 20-то столетие. Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът.
към текста >>

То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш. Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек. Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен. Това е едно героично примирение! То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
към текста >>

239. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея.
Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример. Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци.
към текста >>

Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание.
Египтяните бяха един народ, чийто час беше минал. Те не можеха вече да знаят, какво ще стане в по-късен час. Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд! Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание. Ето защо те стояха безпомощни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието. Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
към текста >>

Че в този или онзи момент се явява тази или онази личност, че чрез тези личности в човечеството се вливат онези вечни извори, които водят човечеството напред в неговото развитие, това поражда в нас чувството за истинската връзка на отделния човек с цялото развитие на човечеството, на която връзка бе обърнато вече внимание в предидущата сказка върху Буда.
С това ние виждаме личността на Мойсея като личност, която се подготвя за Християнството; виждаме как чрез Мойсея в човешкото съзнание бе така да се каже всаден съсъдът, който през цялото бъдещо развитие на човечеството ще трябва да бъде напълнен с вечната духовна субстанциалност, т.е. разбрано в истинския смисъл с Христовата Същност. Така ние разбираме, как Мойсей е поставен в човешкото развитие. Именно чрез едно такова разглеждане всяко преглеждане на историята добива най-дълбокия смисъл. Че в този или онзи момент се явява тази или онази личност, че чрез тези личности в човечеството се вливат онези вечни извори, които водят човечеството напред в неговото развитие, това поражда в нас чувството за истинската връзка на отделния човек с цялото развитие на човечеството, на която връзка бе обърнато вече внимание в предидущата сказка върху Буда.
към текста >>

240. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове. За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>

Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили. Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси. Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини. Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе? Бихме ли могли само от движенията или от динамическите закони да направим заключението: Слънцето трябва да стои по определен начин спрямо Земята, Луната трябва да стои по определен начин спрямо Земята, трябва да се върти по определен начин около Земята и от това могат да се получат тези движения? Чрез какво са предизвикани те в духовно-душевната област, върху това астрономията въобще не може да реши нищо.
към текста >>

241. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>

Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот.
Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна. Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост. Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени.
към текста >>

Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
Разбира се, никой не трябва да бъде мечтател, защото това е много опасно. Абсолютно необходимо е да се запази здрав разум и сигурна основа за личната опитност. Ако някой мечтае и фантазира, няма да е добре за него, когато духовният свят нахлуе в неговото съзнание. Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
към текста >>

242. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>

243. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот. Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>

244. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов.
Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
към текста >>

Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>

Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата.
към текста >>

Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата. Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
към текста >>

245. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Чувството на омраза, изпитвана към друго същество, се явява като атакуващ демон.
Чувствата и страстите са изразени в растителни и животински форми. Когато човек започва да вижда своите страсти в астралния свят, той ги вижда в животински форми. Тези форми произлизат от самия него, но той ги вижда сякаш те го нападат. Това е така, защото собственото му същество бива обективизирано – в противен случай той не би могъл да види себе си. Така само в астралния свят човек може да се научи на истинско себепознание, съзерцавайки образите на своите страсти в животинските форми, които се нахвърлят върху него. Чувството на омраза, изпитвана към друго същество, се явява като атакуващ демон.
към текста >>

Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади.
Когато душата изживява миналия живот в астралния свят след смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване. Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади.
към текста >>

В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила.
Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед "не убивай" може следователно да бъде преведена като "не лъжи" по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия. Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>

Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт.
Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт. Нервните бури, които изтощават човека, имат своя произход в астралния свят.
към текста >>

246. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
Окултистът никога няма да мечтае за налагане на догми. Той е човек, който казва какво е видял и проверил в астралния и духовния свят или какво му е било разкрито от надеждни и заслужаващи доверие учители. Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
към текста >>

247. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея.
към текста >>

248. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва.
5. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва. В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
към текста >>

249. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
към текста >>

Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха.
Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
към текста >>

Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/. Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки.
към текста >>

Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

250. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет. Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/.
към текста >>

251. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

В резултат на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
В резултат на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
към текста >>

252. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
Човек би искал да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове. Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали.. /пропуск/. Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
към текста >>

Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите.
Значението на първата част на церемонията – отнемането на металните предмети – е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие.
към текста >>

Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч.
Значението на първата част на церемонията – отнемането на металните предмети – е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
към текста >>

Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие.
Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
към текста >>

253. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие. Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>

Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>

Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>

254. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената.
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената. Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.
към текста >>

255. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното.
Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери. Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици. Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята! Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние. Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема. Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле.
към текста >>

256. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>

Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство. Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
към текста >>

Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство. Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
към текста >>

Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е.
към текста >>

Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо.
към текста >>

Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>

257. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
към текста >>

Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност.
Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност. Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството.
към текста >>

258. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник.
Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно. Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно. Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала.
към текста >>

Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.".
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена. За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>

Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън. Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия. И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно. Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение".
към текста >>

259. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>

260. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот. Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>

261. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов.
Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
към текста >>

Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>

Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата.
към текста >>

Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш “света в своето съзнание”, като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата. Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш “света в своето съзнание”, като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
към текста >>

262. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Чувството на омраза, изпитвана към друго същество, се явява като атакуващ демон.
Чувствата и страстите са изразени в растителни и животински форми. Когато човек започва да вижда своите страсти в астралния свят, той ги вижда в животински форми. Тези форми произлизат от самия него, но той ги вижда сякаш те го нападат. Това е така, защото собственото му същество бива обективизирано – в противен случай той не би могъл да види себе си. Така само в астралния свят човек може да се научи на истинско себепознание, съзерцавайки образите на своите страсти в животинските форми, които се нахвърлят върху него. Чувството на омраза, изпитвана към друго същество, се явява като атакуващ демон.
към текста >>

Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади.
Когато душата изживява миналия живот в астралния свят след смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване. Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади.
към текста >>

В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила.
Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед “не убивай” може следователно да бъде преведена като “не лъжи” по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия. Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>

Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт.
Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт. Нервните бури, които изтощават човека, имат своя произход в астралния свят.
към текста >>

263. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
Окултистът никога няма да мечтае за налагане на догми. Той е човек, който казва какво е видял и проверил в астралния и духовния свят или какво му е било разкрито от надеждни и заслужаващи доверие учители. Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
към текста >>

264. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея.
към текста >>

265. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва.
Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва. В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
към текста >>

266. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Заложба на естетическото чувство и фантазията.
Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>

Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха.
Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>

267. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек.
Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого. Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето. И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек. Едва когато това се осъзнае, се става теософ.
към текста >>

То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат. Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта.
към текста >>

268. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество.
Това голямо почитание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители. Водачът твори на заден план и само този може да го познае, който сам е намерил пътя към него. Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях. Само хората, които нямат понятие от позициите на великите личности в света, се вкопчват в тези баналности. Който обаче прозре взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли.
към текста >>

В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение.
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка. В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение.
към текста >>

269. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното.
И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия.
към текста >>

Много повече става въпрос хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот.
Учители, притежаващи реално усещане за детската душа, просто се задушават от училищния схематизъм и предписания, които са карикатура на това, което би трябвало да бъде в действителността, и които са родени от суеверието, че имаме работа само с физическото тяло. От това не опазва и религиозната вяра. Много повече става въпрос хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот. Затова придържащите се към външни правила по отношение на възпитателните принципи няма да могат да открият правилното. Те се придържат към традиционните църковни догми, но не искат да знаят нищо за развитието на духа. Преди всичко имаме работа с това. Каквото днес е необходимо, трябва да дойде от духовните светове. Защото това, което материализмът произведе, е подходящо само да разболее физическите тела и висшите същности на човека.
към текста >>

270. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят.
Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин. Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят. Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него. Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят. В началото всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят. Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от практическия живот. Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина. Чрез това ставаме способни действително да изпълним големите задачи, които са поставени пред хората в света.
към текста >>

271. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това, което трябва да се надигне във всяка душа като възражение срещу тази стара форма на окултната дейност, е чувството за свободата, за вътрешната ценност и достойнство на човека.
Истинският посветен не се обръща само към най-старите учения на човечеството, а за всяка епоха живо преобразява истините, които получава. Това, което трябва да се надигне във всяка душа като възражение срещу тази стара форма на окултната дейност, е чувството за свободата, за вътрешната ценност и достойнство на човека. Хората не са свободни, когато им се въздейства по описания начин. Но свободата, както често е било показвано, не е нещо готово, а е нещо, което човекът все повече постига в хода на живото развитие. Свободата е цел на развитието на човечеството, а не нещо, което е положено в люлката на човечеството. Но свободата почива върху познанието. Няма друго средство, чрез което да могат да се преодолеят старите въздействия, произхождащи от братствата, освен разпространяването на самото окултно познание.
към текста >>

Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение.
Почувствайте вътрешно това, защото е много важно. Без него не можете да напреднете в окултизма. От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
към текста >>

272. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него.
Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразуването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника, а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – това са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло.
към текста >>

Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>

При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>

Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад.
Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна, можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си.
към текста >>

273. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.
Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала. Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.
към текста >>

Според това как минералният свят се показва в различните форми и багри, са специализирани и усещанията, но основното чувство, пронизващо минералния свят, е целомъдреността.
Според това как минералният свят се показва в различните форми и багри, са специализирани и усещанията, но основното чувство, пронизващо минералния свят, е целомъдреността.
към текста >>

274. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство.
В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство. Всички такива неща, както те ще могат да бъдат загатнати днес, често имат друго значение в обикновения живот. Но въпреки това нека се опитаме още днес да говорим по такива въпроси, които същевременно имат и практическо приложение. Тези, които не вярват, че въздействията, произлизащи от причини в духовния свят, са много по-силни от въздействията на физическия свят, естествено няма да имат много полза. Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране.
към текста >>

Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране.
В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство. Всички такива неща, както те ще могат да бъдат загатнати днес, често имат друго значение в обикновения живот. Но въпреки това нека се опитаме още днес да говорим по такива въпроси, които същевременно имат и практическо приложение. Тези, които не вярват, че въздействията, произлизащи от причини в духовния свят, са много по-силни от въздействията на физическия свят, естествено няма да имат много полза. Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране. Науката за духа се намира в няколко отношения с днешния културен живот. Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях. Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните. Това можете да срещнете във всички възможни отделни области.
към текста >>

275. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Познаваме чувството, когато изтръпне ръката ни.
Познаваме чувството, когато изтръпне ръката ни. Това става при разхлабване на етерното тяло. Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката като ръкавица. Нещо подобно е и в случая, когато човек бива хипнотизиран. Ясновидецът вижда как етерната глава виси отляво и отдясно на физическата глава. Когато човекът изживее такъв силен шок, както при удавяне, цялото му етерно тяло се отделя от физическото.
към текста >>

Това дава чувството за блаженство.
Във всички изживявания лежи възможността да се превърнат по-късно в способности. Такова преобразуване става след смъртта. Когато човекът отново се роди, много неща се проявяват като способности, като заложби. Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия.
към текста >>

Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце.
Когато човекът отново се роди, много неща се проявяват като способности, като заложби. Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат.
към текста >>

Това чувство в девахана не е илюзия.
Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества.
към текста >>

Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло.
Каквото се включва от астралната субстанция, са способностите, които той си е изградил. Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло. Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана.
към текста >>

276. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си.
Ако се върнем назад в прадалечни времена, стигаме до хора, които все по-малко са имали от това, което има човекът днес. Днешният човек може да брои и смята. В средата на атлантската епоха ще срещнете хора, които не са можели още да броят и смятат, при които не може да се говори за логика. В това отношение и най-слабият ученик може повече от който и да е атлантец. Но за това пък атлантецът е можел нещо друго. Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си. За него всяко растение е имало определена чувствена оценка.
към текста >>

277. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото.
Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата. Когато се опитам да ги накарам да разбират, като им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
към текста >>

Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили.
Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата. Когато се опитам да ги накарам да разбират, като им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
към текста >>

Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка.
Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата. Когато се опитам да ги накарам да разбират, като им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
към текста >>

Младите хора идват тук от гимназията и нямат никакво чувство за светлина и сянка, дори не могат да разберат защо една ръка е скъсена; човек би могъл именно в широк смисъл да го свърже със светлината и сянката, но хората имат много малко понятие за това.»
Младите хора идват тук от гимназията и нямат никакво чувство за светлина и сянка, дори не могат да разберат защо една ръка е скъсена; човек би могъл именно в широк смисъл да го свърже със светлината и сянката, но хората имат много малко понятие за това.»
към текста >>

Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето.
Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето. Това е много важно. Съществата на Слънцето имат духовно-божествено битие. Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време. То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
към текста >>

Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето. Това е много важно. Съществата на Слънцето имат духовно-божествено битие. Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време. То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
към текста >>

Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>

С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>

278. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Само тези, които са били познати и са давали потвърждение, че по достоен начин и с чувство за правдивост ще приемат такива истини, само те са можели да ги получат.
Ако искаме да се придържаме към едно нещо, което може би в това отношение се е появило най-силно на повърхността на външната история, то е великата езотерична християнска школа, която Апостол Павел сам е основал в Атина – школата на Дионисий Ареопагита94. Учените говорят за Псевдо-Дионисий, понеже произведенията, носещи това име, могат да се докажат едва от 6-ти век насам. В това отношение те няма да улучат истината, докато не им стане ясно, че в течение на времето обичаите съществено са се променили. Докато днес даден човек, който има умни мисли, не може да дочака кога мислите му, изложени и отпечатани на хартия, ще се понесат из света, в старите времена е било напълно обратното. Свещените истини са се опазвали строго от широката публичност и не са се хвърляли на главата на всекиго. Само тези, които са били познати и са давали потвърждение, че по достоен начин и с чувство за правдивост ще приемат такива истини, само те са можели да ги получат.
към текста >>

Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло.
Оттам тя е съвсем особен сок. Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв. Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога. Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството. Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание. Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло. Когато човекът е бил още мек – тогава е нямал още пръсти, – азът е изграждал формата отвътре чрез кръвта. Кръвта и днес въздейства в изразяването на човека. Пластично изграждащата сила, като изхожда от аза, действа върху строежа на човешкото тяло по заобиколния път през кръвта. Така се научаваме да познаваме кръвта като носител на аза в най-разнообразен образ.
към текста >>

279. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични.
Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
към текста >>

280. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично.
Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ.
към текста >>

281. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тези думи трябва да се преценят не само според чувството, а и според верния си смисъл.
Тя може да бъде божествена или дяволска. Тези думи трябва да се преценят не само според чувството, а и според верния си смисъл. Самостоятелността предполага, че човекът е станал егоистично същество.
към текста >>

Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
Затова е необходимо всичко това, което се дава чрез теософията. Става въпрос да се събудят преди всичко висшите интереси. Такива интереси вече обхващат човека. Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето божествено съществуване, към великите мирови факти. Когато така насочваме чувствата си, изгубваме интерес за грубата страна на живота, но чувствата ни не се притъпяват, а стават богати и цялата природа на човека се възпламенява от това. Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
към текста >>

Трябва да се стремим към метаморфоза на това чувство.
Трябва да се стремим към метаморфоза на това чувство. Същите чувства, които някой изпитва спрямо симфониите на яденето, друг ги насочва към истинските симфонии. Проповядвате ли преодоляване на страстта и активността, тогава проповядвате безличното. Покажете ли обаче пътя, който води дотам да се пренасочи страстта към духовното, тогава насочвате към свръхличното. А това надличностно трябва да бъде целта на теософското (антропософското) движение.
към текста >>

282. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Изгубване на чувството за годишните празници.
Изгубване на чувството за годишните празници. За елементарните същества и отношението им към хората и животните. Силфи, ундини, гноми, саламандри. Груповите души на животните. Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега. Германците при Тацит.
към текста >>

За същността на шесторния слънчев дух.
Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух. Мистерията на Тайната вечеря. Оттеглянето на духа поради разсъдъчната култура (джуджета). Дъждовната дъга. Гьоте и Библията.
към текста >>

283. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Астралният свят се схваща постепенно, когато се обработва чувството, а това става чрез имагинацията.
Астралният свят се схваща постепенно, когато се обработва чувството, а това става чрез имагинацията. Искам да ви покажа как тя се появява пред човека, как го обучава и го извежда в астралния свят. Това става тогава, когато всички човешки представи, които иначе са дадени като абстрактни понятия и догми, се превърнат в картини, пристъпят като картинни образи. Каквото мислим, говорим и учим, са абстрактни понятия, първоначално това е спекулация. Те никого не извеждат нагоре във висшите светове. Едва когато понятията се превърнат в картинни образи, тогава човекът постепенно получава достъп до висшите светове.
към текста >>

284. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа. Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука. Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му. Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие.
към текста >>

Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
Едва сега има възможност да се оповестят някои от принципите на розенкройцерите. Допреди нищо не е разкривано; само веднъж нещо е било споделено. Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
към текста >>

285. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Той е преобразил тези познания в чувство и усещане и чрез това е призван да води другите, които може би са имали повече представи.
Той е преобразил тези познания в чувство и усещане и чрез това е призван да води другите, които може би са имали повече представи. Един такъв поклонник със зряла душа, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко. Като принадлежащ към едно тайно братство, той е изпратен с важна мисия до другото тайно братство.
към текста >>

Един такъв поклонник със зряла душа, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко.
Той е преобразил тези познания в чувство и усещане и чрез това е призван да води другите, които може би са имали повече представи. Един такъв поклонник със зряла душа, който е преобразувал в непосредствено чувство и усещане много от събраното като познания през предишни инкарнации, един такъв поклоник имаме в лицето на брат Марко. Като принадлежащ към едно тайно братство, той е изпратен с важна мисия до другото тайно братство.
към текста >>

286. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
Там виждаме онези душевни сили, които прескачат от царство на царство, както при овчаря и овцете. Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите. По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
към текста >>

Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека.
Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека. Те нямат физическо тяло, но имат разум. Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност. Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека. Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата. Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества. Те познават най-богатите рудни пластове и знаят как те се разполагат в Земята и са можели да дават най-добрите насоки за обработването им.
към текста >>

Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в духовния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.»
Всички митологии са такива спомени. Тези духовни реалности са напълно изгубени за хората. Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в духовния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.»
към текста >>

От това чувство, че отделният човек принадлежи към племенната група, към племенната общност, произлизат още някои обичаи като кръвното отмъщение.
Още Тацит30 разказва, че древните народи – херули, херуски, са се чувствали повече като племе, отколкото като отделен човек. От това чувство, че отделният човек принадлежи към племенната група, към племенната общност, произлизат още някои обичаи като кръвното отмъщение.
към текста >>

В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>

287. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Някои от тях имат способности, които могат да се сравнят със способностите на човека, но им липсва чувството за отговорност.
В предишната лекция разгледахме стоящите под човека духовни същества. Някои от тях имат способности, които могат да се сравнят със способностите на човека, но им липсва чувството за отговорност. Видяхме как те могат да се разглеждат като отпаднали от еволюцията същества, които биха станали пречки, ако се оставят сами на себе си, но и как те могат да бъдат използвани от по-висши същества и от вредни да бъдат преобразени в полезни.
към текста >>

При древните художници откриваме това чувство за пространството.
Един гръцки храм е гръцка пространствена мисъл. Хората ще го разберат, ако биха могли да си представят, че протичат сили отгоре надолу и отдясно наляво. Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг. При древните художници откриваме това чувство за пространството. Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
към текста >>

Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
Един гръцки храм е гръцка пространствена мисъл. Хората ще го разберат, ако биха могли да си представят, че протичат сили отгоре надолу и отдясно наляво. Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг. При древните художници откриваме това чувство за пространството. Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
към текста >>

Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура.
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура. Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство. Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството. Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги. Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин. При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл.
към текста >>

288. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа!
към текста >>

В ежедневния живот се променя всяка крачка, ако така превърнем учението в чувство.
Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас. Това означава привидно абстрактните учения да преминат в живо чувстване и усещане. В ежедневния живот се променя всяка крачка, ако така превърнем учението в чувство.
към текста >>

Сега видяхте как, изхождайки от антропософската мъдрост, можем да възпламеним чувството, да научим как да усещаме обкръжението.
Вие отправяте очи нагоре към Луната и Слънцето. Сега видяхте как, изхождайки от антропософската мъдрост, можем да възпламеним чувството, да научим как да усещаме обкръжението. Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно. Представяме си, че излизаме навън като знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо. Приближаваме се до каменоломната.
към текста >>

Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава.
Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава. Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата. Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ.
към текста >>

289. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите.
Разглеждаме ли един планински кристал тук, на Земята, и отклоним ли вниманието си от него, виждаме там, в астралния свят, етерното тяло, което оживява физическото тяло. Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква болка, ако му я причините. Едва в девахана откривате удоволствието, радостта, страданието и болката на минерала, но съвсем различни от това, което обикновено си представяме. Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства болка, ако го ударим и разтрошим. Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите. При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство. Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите. Там обаче към една минерална личност не принадлежи само един минерал, а цяла система, както и вие нямате отделни души на ноктите си. Ако някой си представя, че всичко астрално трябва да бъде на астралното поле, това е заблуждение. Изглежда близко до ума, че астралното трябва да се търси винаги на астралното поле; но е необходимо да се прави разлика между вътрешната природа на едно същество и околната среда, в която то живее.
към текста >>

290. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Видим ли едно животно, ако го разглеждаме с погледа на антропософа, в нас трябва да се надигне чувството: «Ти намираш един аз във всеки човек, във всеки отделен човек; при животното не можеш да намериш един аз на физическото поле, трябва да се издигнеш до астралното поле, което е населено с животинските групови азове.» Лъвският аз на астралното поле е съвсем различно същество от отделния лъв, както пръстите са различни същества от самите вас.
Видим ли едно животно, ако го разглеждаме с погледа на антропософа, в нас трябва да се надигне чувството: «Ти намираш един аз във всеки човек, във всеки отделен човек; при животното не можеш да намериш един аз на физическото поле, трябва да се издигнеш до астралното поле, което е населено с животинските групови азове.» Лъвският аз на астралното поле е съвсем различно същество от отделния лъв, както пръстите са различни същества от самите вас. Има групови азове на животните, които са много по-умни от най-умните хора на физическото поле. Тези групови азове са водачите, покровителите и формират това, което животното изживява тук, на физическото поле, и никой не може да стигне до правилно разбиране на животинския живот, ако не знае, че това, което правят животните тук, е само израз на мерките, които горе се предприемат от животинските групови азове.
към текста >>

Нещо друго става за нас растителната покривка на Земята, когато крачим по нея с чувството, че тези растения са външният физически израз на духовно съдържание, което стои във връзка със Земята.
Там пространствените отношения се различават от тези на физическия свят. Всичките растителни азове могат да се срещнат в центъра на Земята. Плевелите имат различен аз от житата. Двата аза не се понасят, но и двата имат своя аз в центъра на Земята. Такава истина не бива да се схваща само с разума, тя трябва да се чувства на всяка крачка в живота. Нещо друго става за нас растителната покривка на Земята, когато крачим по нея с чувството, че тези растения са външният физически израз на духовно съдържание, което стои във връзка със Земята. Земята има своя аз, но той се изживява чрез растенията.
към текста >>

Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата.
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята. Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете. Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята.
към текста >>

Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята.
Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята. Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете. Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята. Нашето отношение към света се задълбочава по чудесен начин, ако се вживеем в тези истини.
към текста >>

Може да се каже: «Да, но понякога е нещо добро да не се откъсват всички цветя, а да се оставят в природата, и понякога е добре растенията да се преместят и да се изскубнат с корените.» Това не променя факта, че изгубването причинява болка, а откъсването – приятно чувство.
Може да се каже: «Да, но понякога е нещо добро да не се откъсват всички цветя, а да се оставят в природата, и понякога е добре растенията да се преместят и да се изскубнат с корените.» Това не променя факта, че изгубването причинява болка, а откъсването – приятно чувство. Моралната страна е различна от факта сам по себе си. Някои морални възгледи, които имат своето оправдание в човешкия живот, не бива да се прилагат към Космоса.
към текста >>

То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>

Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>

291. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае.
Тези групови азове са в девахана, но първоначално са локализирани в центъра на Земята. Там всички групови азове на растенията имат своя център. И ако си представите така цялата Земя, ще я видите като един голям организъм, в който различните групови азове на растенията се проникват. Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм. Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае. Изскубването на корените обаче причинява болка на земния организъм. Така конкретно може да се посочи как чувстват съществата на деваханичния свят. Каквото и да правим на Земята, това не са трезви факти, а ако предприемем това или онова, причиняваме удоволствие и болка, радост или страдание на някое същество. Коси ли косачът житата, полъх от приятни чувства, които изпитва растителната душа, преминава над нивите. Така този, който чувства тези неща, върви по Земята, като се учи да съчувства на духовните същества, които живеят във висшите светове и изпращат само своите органи във физическия свят.
към текста >>

Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка.
И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните. Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка. Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите.
към текста >>

Виждате какво правите духовно, когато се грижите да се изгради интелектуалността, етичността да стане по-чиста и благородна и естетическото чувство да се пречисти.
Не е така при лимфата. В нея не живее нашият аз, а други същества, астрални същества, чиято родина са Луната и Марс. Докато се образува и разгражда лимфата, тези същества навлизат в човека и също както лимфата протича в него, така преминават и силовите линии, делата на тези същества. Помислете, че азът въздейства облагородяващо върху астралното тяло. В същата степен, в която човекът става господар на астралното си тяло, той става господар и на духовете или на техните въздействия, които протичат в тялото чрез лимфата, така че чрез пречистване и облагородяване на астралното си тяло човекът все повече ограничава своеволието на тези същества. Виждате какво правите духовно, когато се грижите да се изгради интелектуалността, етичността да стане по-чиста и благородна и естетическото чувство да се пречисти. С това променяте въздействията, които произлизат от споменатите същества на астралния план. Тези същества изгубват терена си във вас. В това се състои по-висшето развитие – човекът все повече и повече да става израз на своята собствена същност.
към текста >>

292. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа.
Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението. Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата. Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените. Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа. Насладата е подобна например на тази, която изпитва кравата, когато телето бозае. Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните. Вървим ли през есента през полята и виждаме стъблата на растенията да полягат, отрязани от сърпа на косача, когато косата коси снопите, над полята се носят, полъхват приятни чувства, чувства на удоволствие.
към текста >>

Хората идват, интерпретират както си искат писанията на апостол Павел, религиозните документи, но изпълнени с високомерие, с чувството, че знаят повече от своите предци.
Апостол Павел е знаел какво означават събитията на Земята. Антропософията трябва да въведе хората на нашето съвремие в дълбочината на религиозните документи. Тъжно е, когато призваните представители на същите изобщо не се стараят да проникнат в тях, изобщо нямат волята да ги разберат. Цялото високомерие на настоящето, което гласи: «Колко прекрасно далеч стигнахме», трябва да изчезне. Колко много хора вярват, че нашите предци не са знаели нищо! Хората идват, интерпретират както си искат писанията на апостол Павел, религиозните документи, но изпълнени с високомерие, с чувството, че знаят повече от своите предци. Как обаче действат върху нас думите: «всички твари стенат от болки, очаквайки осиновяване» тогава, когато оставим да ни въздейства познанието за чувстващата душа на камъните, как тя търпи в болки и очаква осиновяването? Хората с материалистическа нагласа вярват, че вървят вън само през въздух, вятър и мъгла, кислород и азот. Но човекът, който е постигнал духовното познание, знае, че навсякъде преминава през духовни същества, че с всяко вдишване поема в себе си духовни същества.
към текста >>

Това предизвиква ощастливяващо чувство в нас.
Както физическото тяло е родено от физическите вещества и сили, така нашите духовни съставни части са родени от големия Всемир. Така започваме да се приемаме като малък свят, почиващ в големия свят. Това предизвиква ощастливяващо чувство в нас. Само когато се научим да чувстваме заедно с минералите, растенията и животните, тогава ще се научим да чувстваме как нашият аз почива в целия Всемир.
към текста >>

293. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка. Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>

Едва когато мировите тела започнат да се одухотворяват, чрез разпръсването се поражда приятното чувство, насладата.
Когато след дълги времена едно мирово тяло е свършило задачата си, частици от това тяло постепенно се разтварят. Постоянно се сменя концентрирането на материята с разтварянето ѝ. Можем да видим още при радия, че Земята започва да се разпръсва, да се одухотворява. Започвайки земното развитие, Земята е в огнено състояние, след това се сгъстява до скалните маси, концентрира се. Душите на скалите трябва да изтърпят болки. Едва когато мировите тела започнат да се одухотворяват, чрез разпръсването се поражда приятното чувство, насладата.
към текста >>

294. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Моля да го превърнете в чувство и едва тогава той ще получи вътрешна стойност.
Сега извършихме заедно един мисловен процес. Моля да го превърнете в чувство и едва тогава той ще получи вътрешна стойност. Вървете с това чувство през света. Представете си нашата земна същност, стопена като призрак и само работещите вътре азове. Ако го почувствате, ще почувствате как това, което материалистическата наука нарича битие, реалност, се разпръсва като пара, и вие виждате истинската реалност в духовния аз. Едва тогава изпитвате нещо от това, което се има предвид в източния мироглед, когато се казва, че външната действителност е майа. Всяко друго изказване е фраза.
към текста >>

Вървете с това чувство през света.
Сега извършихме заедно един мисловен процес. Моля да го превърнете в чувство и едва тогава той ще получи вътрешна стойност. Вървете с това чувство през света. Представете си нашата земна същност, стопена като призрак и само работещите вътре азове. Ако го почувствате, ще почувствате как това, което материалистическата наука нарича битие, реалност, се разпръсва като пара, и вие виждате истинската реалност в духовния аз. Едва тогава изпитвате нещо от това, което се има предвид в източния мироглед, когато се казва, че външната действителност е майа. Всяко друго изказване е фраза.
към текста >>

Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата душа като чувство, като усещане.
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската реалност сред илюзията, излива в душата ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане. Поради това е необходимо да не си тръгнете само със знанието, а и с този нюанс усещане, с този вид усещане, което се поражда от такава дума. Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата душа като чувство, като усещане.
към текста >>

295. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Погледнете руските селяни, където азовото чувство е още в зародиш, и Англия, където царува силното азово чувство.
Така можете да хвърлите поглед над две много различни географски области в Европа. Погледнете руските селяни, където азовото чувство е още в зародиш, и Англия, където царува силното азово чувство. Не се прави критика, а само се констатира. Вижте и консумацията на захарта – как захарта в Англия се консумира много повече, отколкото в Русия. Някой може да каже: «Какво да направим? Трябва ли, понеже е правилно, да препоръчаме на човека да яде по-малко захар, за да стане самоотвержен? » Истината не е така удобна.
към текста >>

296. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът.
към текста >>

Тя се представя така: Умре ли човекът, първо има чувството, че все повече и повече расте и това уголемяване е придружено с изплуването на тази панорама на спомените.
Тя се представя така: Умре ли човекът, първо има чувството, че все повече и повече расте и това уголемяване е придружено с изплуването на тази панорама на спомените. Когато панорамата изчезне, остава един вид екстракт, като плод от последния живот. Той образува един вид зародишна сила за изграждането на човека в неговата следваща инкарнация. Той е един вид етерна, диференцирана в себе си есенция, която му остава като най-същественото от изживяванията в етерното тяло и с нея преминава във вечността. Спомним ли си, че след преминаването през камалока човекът взима този екстракт със себе си в девахана и че там не бездейства, а има важни задачи, ще ни стане разбираема дейността на тези същества, които стоят една степен по-високо от човека.
към текста >>

297. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност. Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност. Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>

Дори анатомът да не може да го докаже, всяко усещане, всяко чувство предизвикват определена промяна на структурата на физическото тяло и съществата, които слизат в човека, я намират.
Дори анатомът да не може да го докаже, всяко усещане, всяко чувство предизвикват определена промяна на структурата на физическото тяло и съществата, които слизат в човека, я намират.
към текста >>

Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>

В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>

При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>

Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу.
Ако се разкаже на недоразвития човек, той стига до заключението, че те би трябвало да паднат долу. Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи. Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл. Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>

В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено.
Ако се разкаже на недоразвития човек, той стига до заключението, че те би трябвало да паднат долу. Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи. Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл. Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>

Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи. Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл. Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>

Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение.
Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение. Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят. Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите. Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни.
към текста >>

Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите.
Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение. Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят. Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите. Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове. Искаме да укрепнем и да помислим, че духовнонаучната мисъл следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа.
към текста >>

И това чувство нека отново да ни събере!
Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове. Искаме да укрепнем и да помислим, че духовнонаучната мисъл следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа. И това чувство нека отново да ни събере!
към текста >>

298. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове. Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си. Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
към текста >>

299. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят. За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
към текста >>

Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал.
Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни. В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме.
към текста >>

От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи.
Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича. Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва като ръкавица. По същия начин "увисва" частите на етерния мозък, когато човек е под хипноза. От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи.
към текста >>

Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря. Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>

300. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако ние изпратим на нашите починали мисъл изпълнена с любов, но не егоистична любов, то по този начин ние укрепваме чувството на свързаност с тях.
Да предположим, че на някоя друга физическа планета има такива същества, които са несимпатични един на друг, които могат да се свържат един с друг само с много малко връзки на любов. Те биха имали беден Девакан. Богат, съдържателен Девакан има само тази планетарна област, където такива връзки на любовта съединяват хората. Този, който вече се намира там, в Девакан, и по принцип не може да бъде видян от обикновения човек, има в зависимост от своето развитие повече или по-малко ясно съзнание за връзките с тези същества, които са останали тук. Има дори средства да се усилят тези душевни връзки. Ако ние изпратим на нашите починали мисъл изпълнена с любов, но не егоистична любов, то по този начин ние укрепваме чувството на свързаност с тях.
към текста >>

Чувството на щастие трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания.
И така, ние видяхме, че животът в Девакан, ако го разгледаме в истинската му светлина, губи всякаква непривлекателност, така че дори човек разглеждайки го не от своята егоистична земна гледна точка, може да приеме този живот за такъв, че дава велико блаженство. При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно щастие на човека. Чувството на щастие трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания. По този начин, Девакан е времето за свободна жизнена самоизява на човек във всички направления, и тази изява на волята е толкова широка, богата, неограничена, че на Земята човекът не може да почувства това.
към текста >>

Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт.
Ето друг пример, който касае непосредствено събитията в последно време. Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ. Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали. Ако те биха се намирали вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове! Тъй като в Девакан те биха видели по излизащите срещу тях облаци от ненавист и мъст, колко са ужасни и недостойни такива чувства. Така окултните изследвания ни показват, как цели народ могат да се намират под влиянието на своите предци.
към текста >>

Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства.
Ето друг пример, който касае непосредствено събитията в последно време. Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ. Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали. Ако те биха се намирали вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове! Тъй като в Девакан те биха видели по излизащите срещу тях облаци от ненавист и мъст, колко са ужасни и недостойни такива чувства. Така окултните изследвания ни показват, как цели народ могат да се намират под влиянието на своите предци.
към текста >>

301. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо.
Може във всички подробности да се наблюдава, как склонностите от един живот, стават в следващия свойства на физическото тяло. Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което дълго време ще има млад и цветущ вид. Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>

302. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За финото разбиране действието на кармата, позволете ми да опиша своеобразното чувство, което възниква още по времето на съзерцание на тази велика картина.
За да разберем по-добре закона на кармата, как той се проявява в човешкия живот, аз ще разкажа за едно явление, което намира място непосредствено след смъртта на човека. Спомнете си за картината на спомените, която се появява, когато човекът се освобождава от физическото тяло и за кратко време живее в одеждите на етерното и астралното тяло, преди да започне по-нататъшното предвижване във стихийния свят. За финото разбиране действието на кармата, позволете ми да опиша своеобразното чувство, което възниква още по времето на съзерцание на тази велика картина. Това е чувство на растеж, някакво "израстване от самия себе си". То става все по-силно и по-силно, при което човекът го изпитва и тогава, когато още се намира в своето етерно тяло. Човекът се оказва в странно положение спрямо тази картина. Отначало той вижда картината на изминалия живот, като панорама. След това настъпва момента той идва скоро след смъртта и продължава часове, а може и дни, в зависимост от индивидуалността,когато човекът чувства: аз съм сам всичко това са картини.
към текста >>

Това е чувство на растеж, някакво "израстване от самия себе си".
За да разберем по-добре закона на кармата, как той се проявява в човешкия живот, аз ще разкажа за едно явление, което намира място непосредствено след смъртта на човека. Спомнете си за картината на спомените, която се появява, когато човекът се освобождава от физическото тяло и за кратко време живее в одеждите на етерното и астралното тяло, преди да започне по-нататъшното предвижване във стихийния свят. За финото разбиране действието на кармата, позволете ми да опиша своеобразното чувство, което възниква още по времето на съзерцание на тази велика картина. Това е чувство на растеж, някакво "израстване от самия себе си". То става все по-силно и по-силно, при което човекът го изпитва и тогава, когато още се намира в своето етерно тяло. Човекът се оказва в странно положение спрямо тази картина. Отначало той вижда картината на изминалия живот, като панорама. След това настъпва момента той идва скоро след смъртта и продължава часове, а може и дни, в зависимост от индивидуалността,когато човекът чувства: аз съм сам всичко това са картини. Той усеща, как неговото жизнено тяло расте, като че ли обгръща със себе си всичко, което обкръжава Земята до самото Слънце.
към текста >>

След това, когато човекът изоставя своето етерно тяло, се появява друго твърде забележително чувство, което дори е трудно да се опише с думи от физическия свят.
След това, когато човекът изоставя своето етерно тяло, се появява друго твърде забележително чувство, което дори е трудно да се опише с думи от физическия свят. Това е едно усещане за собствено потопяване в пространството, но при това ти се струва, че запълваш със себе си не цялото място на това пространство. Това може да се опише само приблизително. Човек съзнава себе си така, като че ли една част от неговата същност се намира в Мюнхен, друга в Майнц, трета в Базел, а още друга далече извън пределите на Земята, може би на Луната. Човекът се чувства, така да се каже, разделен на части, а намиращото се между тези "части" пространство, значи, не му принадлежи. Това е особен начин за астрално усещане на себе си.
към текста >>

Но правилното разбиране, само задълбочава чувството на майчината любов, показвайки, че още преди прераждането, даже до зачатието е съществувала любов, която е довела детето при майката.
Така и човекът с висок морал, който иска да реализира своя морален дар, се нуждае от такава двойка родители, която би му предала по наследство подходящо физическо тяло. И той ще има такива родители защото той се явява такава индивидуалност, а не някаква друга. Индивидуалността сама си избира родителите, макар че при това е ръководена от висши същества. Има хора, които няма да се съгласят с тези факти от позицията на майчината любов. Те се страхуват, че ще изгубят нещо, ако детето унаследи едни или други качества не от майката. Но правилното разбиране, само задълбочава чувството на майчината любов, показвайки, че още преди прераждането, даже до зачатието е съществувала любов, която е довела детето при майката. Детето още преди раждането насочва своята любов към майката, за това майчината любов това е взаимно чувство. По този начин, от духовна гледна точка тази любов се оказва създадена до времето предшестващо раждането, и се основава на взаимност.
към текста >>

Детето още преди раждането насочва своята любов към майката, за това майчината любов това е взаимно чувство.
И той ще има такива родители защото той се явява такава индивидуалност, а не някаква друга. Индивидуалността сама си избира родителите, макар че при това е ръководена от висши същества. Има хора, които няма да се съгласят с тези факти от позицията на майчината любов. Те се страхуват, че ще изгубят нещо, ако детето унаследи едни или други качества не от майката. Но правилното разбиране, само задълбочава чувството на майчината любов, показвайки, че още преди прераждането, даже до зачатието е съществувала любов, която е довела детето при майката. Детето още преди раждането насочва своята любов към майката, за това майчината любов това е взаимно чувство. По този начин, от духовна гледна точка тази любов се оказва създадена до времето предшестващо раждането, и се основава на взаимност.
към текста >>

303. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Има още шесто състояние на съзнанието, и то също някога ще се притежава от човека.
Има още шесто състояние на съзнанието, и то също някога ще се притежава от човека. Тогава ще се съедини днешното бодърствуващо съзнание, с това, което посветеният знае като психично съзнание и се добави това, което днес човек "преспива". Човекът ще вижда много дълбоко природата на съществата, когато заживее с това съзнание, съзнанието на инспирацията. Той ще възприема не само цветния образ и формата на другия човек, но и звученето на неговото същество. Всяка човешка индивидуалност ще има определен тон, и всички тези тонове ще се съединяват в симфония. Такова ще бъде съзнание на човека, когато нашата Земя премине в състоянието на Венера.
към текста >>

304. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес.
Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа. Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа. От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>

305. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство.
Когато човекът навлиза в атлантската епоха, той не можел да говори, ясно да артикулира със звука,речта възниква едва в тази епоха. вождът не можеше да повелява със слова. Тези хора притежаваха способността да разбират езика на природата. Сегашния човек няма никаква представа за това, той трябва да се учи на това отново. Представете си, например, ручей, в който се отразява вашия образ. В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство. Чувствувайки така, той казва: моят образ се появява срещу мен от този ручей; това е знак за мен, че на Стария Сатурн всичко се отразявало в космическото пространство. Ако окултистът види в ручея своя образ, в него изплува спомена за Сатурн. Така е и в ехото, връщащо произнесения звук, се таи спомена за това, как на Сатурн всичко, което се огласяло в мировото пространство, се връщало обратно като ехо. Или пък виждате мираж отражение във въздуха, при което въздухът сякаш приема в себе си някакви картини, а след това ги предава на вас. Бидейки окултисти, вие ще видите в това спомена на слънчевата епоха, когато газообразното Слънце е приемало всичко, което идвало към него от Космоса, преработвало го в себе си, след това го отразявало, придавайки на отразеното своята собствена природа.
към текста >>

В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа.
В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа. Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем език. Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с влага въздух и говорил на човека. Библията изразява това с думите: "....и дух Божий се носеше над водата". Човекът чувал духът на самите предмети, духът се обръщал към него от Слънцето, Луната и звездите, и вие ще намерите в тези думи от Библията ясен израз на това, което ставало около човека.
към текста >>

306. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг.
С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм. В егоизма има хубави и лоши страни. Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло. Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма. Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път. И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг. Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста. И едновременно с развитието на човечеството върви и работата, насочена към преодоляване на принципа, който беше най-силен от времето, когато етерното тяло се съедини с физическото в тази точка на мозъка, за която говорих вчера. Това беше времето на падение в най-силния егоизъм.
към текста >>

Самият човек не може сега произволно да се разпорежда със своето сърце: ако той се изплаши, сърцето започва да бие по-бързо, защото чувството въздейства на кръвта, а кръвта ускорява сърцебиенето.
Това е безсмислена, фантастична представа. Никога окултизмът не си е позволявал такива безсмислени твърдения, както сегашния материализъм. Това, което се явява движеща сила на кръвта са душевните чувства. Душата движи кръвта, а сърцето се привежда в движение, защото върху него въздейства кръвта. Т.е., нещата са противоположни на това, което твърди материалната наука. Самият човек не може сега произволно да се разпорежда със своето сърце: ако той се изплаши, сърцето започва да бие по-бързо, защото чувството въздейства на кръвта, а кръвта ускорява сърцебиенето. Но това, което днес човекът изтърпява непроизволно, той ще го подчини на своята воля по-късно, на по-висока степен на развитие. Той по своя воля ще предизвиква движението на кръвта си и ще управлява биенето на сърцето си, както мускулите на ръката. Сърцето с неговия специфичен строеж е препятствие за съвременната наука. То има напречно разположени мускулни влакна, които имат освен това само произволно съкращаващи се мускули. Защо? Защото сърцето днес още не е завършило своето развитие, и се явява орган на бъдещето, понеже то трябва да стане сърдечен мускул, който се съкращава произволно.
към текста >>

Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг. Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето. Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>

307. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
към текста >>

Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>

Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>

Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита. Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение.
към текста >>

Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита. Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение.
към текста >>

Тук ученикът отново трябва да развие в себе си съвършенно определено чувство.
Четвъртата степен разпятието. Тук ученикът отново трябва да развие в себе си съвършенно определено чувство. Сега човек отъждествява тялото си със своя "Аз". този който иска да премине през християнското посвещение, трябва да привикне да носи тялото си по света така, както носят страничен предмет, например маса. Тялото за такъв човек трябва да стане чуждо. Като нещо чуждо, странично изграждане той го носи към вратата или го изнася зад вратата. Ако човек достатъчно се е израснал по отношение на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами.
към текста >>

Ако човек достатъчно се е израснал по отношение на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами.
Тук ученикът отново трябва да развие в себе си съвършенно определено чувство. Сега човек отъждествява тялото си със своя "Аз". този който иска да премине през християнското посвещение, трябва да привикне да носи тялото си по света така, както носят страничен предмет, например маса. Тялото за такъв човек трябва да стане чуждо. Като нещо чуждо, странично изграждане той го носи към вратата или го изнася зад вратата. Ако човек достатъчно се е израснал по отношение на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами. По кожата се появяват червени белези на определени места, така че той може да пресъздаде раните на Христос по дланите на ръцете му, стъпалата и дясната страна на гърдите. Ако човек с топлината на своите чувства може да извика в себе си тези /белези/ стигмати външен признак,то настъпва и вътрешен, астрален факт самият човек се усеща като разпънат.
към текста >>

Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката.
Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса. През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари. Това е слизане в ада, което трябва да изживее всеки. После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в духовните светове.
към текста >>

След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса.
Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса. През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари. Това е слизане в ада, което трябва да изживее всеки. После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в духовните светове. Това се нарича разкъсване на завесата.
към текста >>

Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя. Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
към текста >>

За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
Седмата степен възнесение не може да се описва. Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка. За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>

Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството.
Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове. Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това. Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
към текста >>

Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота.
То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии.
към текста >>

308. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Така теософското мировозрение трябва да премине в чувство, в нещо такова, което аз бих искал да нарека духовен въздух, в който живее теософията.
Така теософското мировозрение трябва да премине в чувство, в нещо такова, което аз бих искал да нарека духовен въздух, в който живее теософията. Вие трябва да имате воля за разбиране, тогава теософията ще се рее над събранията като дух на единението, тогава тя ще въздейства и на външния свят.
към текста >>

309. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област. Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>

310. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ученият, които наблюдават човека с външен поглед, в залата за дисекции или другаде, и отбелязват физиологическите или биологическите му съставни части, има чувството, че подходът му към различните човешки органи е еднакъв.
Ученият, които наблюдават човека с външен поглед, в залата за дисекции или другаде, и отбелязват физиологическите или биологическите му съставни части, има чувството, че подходът му към различните човешки органи е еднакъв. Той подрежда по един и същи начин инструментите си, когато оперира сърцето, мозъка, черния дроб или стомаха. Той смята, че най-важно е да разбере от какви химически съставки са изградени и образувани тези органи. Той съвсем не подозира, че те се различават коренно по същество един от друг, според това, как са възникнали. Нервите не биха съществували, ако в човешкото тяло не бе втъкано едно астрално, и тази вътрешна същност е тази, която отделя нервната система и превръща субстанцията и в нещо по същността си различно от останалите субстанции. В астралния свят живеят и работят строителите и оформителите на нервната субстанция, които я създават много, много мъдро.
към текста >>

311. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух.
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива прозрения трябва да се влеят живи в нашата душа. Ние ще разберем това, когато обмислим следното: Какво всъщност представлява това астрално тяло, което носим в себе си? То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат силите на слънцето. Така ние ходим по земята и чувстваме, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура. Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение.
към текста >>

Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение.
Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка.
към текста >>

Когато му се наложи да се обърне директно, непосредствено към чувствата на хората окултистът чувства това не в нисша, а във висша степен като нараняване на духовното чувство за срам.
Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър! или: Прави това, защото то е добро! тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство. Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал. Когато му се наложи да се обърне директно, непосредствено към чувствата на хората окултистът чувства това не в нисша, а във висша степен като нараняване на духовното чувство за срам. Той се обръща директно към познанието, но той поставя познанието така, че и чувствата на човека да се включат в него. Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата. Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек. Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата. Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата.
към текста >>

312. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако някой анализира това чувство, той ще стигне до извода, че зад причините за несебичността се крие невероятен егоизъм, често много по-голям отколкото при хора, които съвсем не желаят да бъдат несебични, а просто се ръководят от инстинктите си.
Най-напред той съвсем не може да знае, че под силите, с които той работи се намират огромно количество окултни сили. От всеки човек си излъчват окултни сили. Ако някой каже, че желае да се прояви несебично в света, то това е един много, много красив идеал. Ако обаче се опитаме да продължим да задаваме въпроси: Защо искаш да си несебичен, защо си поставяш заповедта да бъдеш несебичен? То ние бихме получили странни отговори, като например: Чрез несебичността бих могъл да стигна до по-високо ниво на съвършенство; не мога да понеса да съм човек без стойност; искам да съм човек, ценен за света. Ако някой анализира това чувство, той ще стигне до извода, че зад причините за несебичността се крие невероятен егоизъм, често много по-голям отколкото при хора, които съвсем не желаят да бъдат несебични, а просто се ръководят от инстинктите си.
към текста >>

Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът. Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>

Началото е направено най-добре, когато е събудено чувство за сериозността и значение то на едно такова нещо.
При обсъждането на подобна тема можем да поставим само началото, и след това да напредваме все повече в тази област. Началото е направено най-добре, когато е събудено чувство за сериозността и значение то на едно такова нещо. Ако обясненията ми са били несъвършени поради малкото време, то аз се надявам нещо от тях да е преминало във вас, за да ви подбуди да гледате на нещата с най-голяма сериозност.
към текста >>

313. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки.
Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика. В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер. Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи. Съществува окултният закон, който обяснява, че трябва да бъде така. Във времето между Августин и Калвин беше епохата на мистичната еволюция и на интелектуалната инволюция, а от там насетне ние живеем във време на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво означава това?
към текста >>

314. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Преди да започнем въобще да се изкачваме към тези способности трябва да развием най-напред чувство и усещане за тези неща.
Как човек може да възприеме тези растителни групови Азове? Самото възприятие е свързано с развиването на ясновидски способности. Но това развитие води от най-долните стъпала нагоре, все по-високо и по-високо. Преди да започнем въобще да се изкачваме към тези способности трябва да развием най-напред чувство и усещане за тези неща. Действителните, истинни ясновидски способности винаги почиват върху разгръщането на чувства и усещания, но не на тривиалните, егоистични чувства, а на по-дълбоко отдаде ни чувства. Това е нещо съвсем различно.
към текста >>

Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство.
На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло. Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол.
към текста >>

В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка.
Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>

Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>

В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници.
Градация на последните намираме в първата част на така наречената Атлантска епоха. От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдината под краката ни все още страда, и ако обърнем ясновиждащ поглед натам, твърдта ни се явява като откровение на стенанието на земното същество. Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания. В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници. Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
към текста >>

315. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Или вземете изчервяването, когато е налице чувство на срам, тогава кръвта се изтласква отвътре към периферията, навън.
Върху плътното физическо тяло на човека мисълта днес вече не може да въздействува толкова силно. Въпреки това дори и днес мисълта, чувствата имат някакво влияние върху физическото тяло. Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява. Това не означава нищо друго освен, че цялата му кръвна маса извършва различни движения от тези в нормалното състояние. Тя напира отвън навътре. Или вземете изчервяването, когато е налице чувство на срам, тогава кръвта се изтласква отвътре към периферията, навън. Това са само твърде слаби влияния. Ако се върнете назад във времето, ще откриете много по-значителни влияния на душевността и на мисълта върху тялото. Ако проследите през хилядолетията човешките форми, вие ще видите, че образът, цялата физиономия, всичко в човека се променя. Това се случва така, че най-напред идват душевните, духовните процеси. Човекът има определени представи, и както образува представите си така в хода на хилядолетията той оформя и телесния си образ и физиономия, дори и това да не е забележимо за външния биологичен анализ.
към текста >>

Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят. Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят. той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони. Вярно е, че веществото, материята, тухлите и камъните, от които е съставена катедралата, се разпадат. Но че формата е присъствувала някога това не е без значение.
към текста >>

Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания.
Виждащият я е извел от духовните светове, за да дари на човека нещо, което в бъдеще да го направи виждащ. Това, което трябва да се развие в медитацията върху тази линия са определени усещания. Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина. Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания. Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания. Поради това, че в душата се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на душата способността да развие по-висшите си органи. Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
към текста >>

316. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията.
Те разглеждат всички органи като еднородни. Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие. Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
към текста >>

Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове. Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят. Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>

317. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>

Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>

И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния свят. Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм. То е същото, както когато телето суче от кравата, което е свързано с изпитване на удоволствие. Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се сравни за земния организъм с млякото в животинския организъм. И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
към текста >>

Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата.
И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие. При другите процеси е различно.
към текста >>

Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода.
Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа. И ако искаме да знаем, какво е вътре в тази душа, ние не бива да използваме обикновени аналогии. Тъй като лесно бихме могли да сметнем: когато работниците раздробяват скалата, това предизвиква чувство на болка в природата. Но случаят е тъкмо обратен. Това, което се нарича раздробяване в царството на камъните, предизвиква в природата най-голяма радост, вътрешно удовлетворение, а такова чувство тя изпитва и когато разтваряме сол или бучка захар във вода. От разтварянето на минералното тяло водата се прониква от вълни на удоволствие. При другите процеси е различно.
към текста >>

Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън!
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата.
към текста >>

НАГОРЕ

8.664705991745